Ново доказателство за любовния триъгълник между хора, неандерталци и денисовци

Преди повече от 40 000 години заедно с предците на съвременните хора двама други представители на човешката род  бродят из Евразия, а между между тези групи хоминини се образува странен любовен триъгълник.

За разлика от Хомо Сапиенс, другите два вида - най-известните - неандерталците и най-загадъчните - денисовците (Homo denisova), по-късно изчезват. 

От денисовците са останали само няколко кости, открити при разкопки в пещерата Денисова в Алтай. Не е известно нищо за появата им, нито за някакви техни черти - досега са открити само единични кости и фрагменти, както и няколко зъба. Само ДНК анализът позволява да се идентифицират като отделен вид, които, както изглежда, се отделят от предците на неандерталците преди около 390 000 години и изчезват преди около 40 хиляди години.

Намерени са и оръдия на труда, отличаващи се с голямо разнообразие и сложност, изработени от камък, кости, черупки - необходими им за оцеляване в доста суровия климат. Жителите на Сибир, денисовците, често се срещат с "европейците" - неандерталците, които са мигрирали на изток, и новото проучване, публикувано в списание Nature, показва това съвсем недвусмислено.

Костният фрагмент Denisova 11, открит през 2016 г. и датиран на възраст 50 000 години, се оказа останките на момиче на възраст 11-13 години, дъщеря на денисовец и неандерталка, съобщава ЕurekАlert.

"Знаехме, че от предишни проучвания, че неандерталците и денисовците трябва да са имали от време на време общо потомство", заяви авторът на изследването Вивиан Слоун (Viviane Slon), изследовател от Института Макс Планк за еволюционна антропология (MPI-EVA). "Но никога не допускахме, че ще имаме такъв късмет да намерим истинско потомство на двете групи".

И за да станат нещата още по-интригуващи, майката неандерталка изглежда генетично е по-близо до неандерталците, живеещи в Западна Европа, отколкото до алтайските неандерталци, за които е известно, че са обитавали по-рано  Денисовата пещера. Анализът на генома също така показва, че бащата денисовец има най-малко един неандерталец предшественик в своето родословно дърво. Това предполага, че новооткритото "дете на любовта" между неандерталци и денисовци не е било единствено.

^{Фрагментът Denisova 11 в различни ракурси / ©Thomas Higham, University of Oxford}

Фрагментът Denisova 11 е толкова малък (25 х 8 мм), че учените дори не успяват да установят от коя кост е. Но успяват да получат 175 милиграма костен прах, да извлекат ДНК от него и да установят пълната последователност на генома. Установено е, че около 39 %от него съответстват на генома на неандерталец и 42 % на Денисов човек. Първата част  момичето е наследило от майка си, а втората - от баща си, които, между другото, също не са били чистокръвни, запазвайки следите от предишни хибридизации на различни видове човеци. Очевидно такива кръстосвания са били често срещани.

Също така е известно, че ранните Хомо Сапиенс се кръстосват с денисовците. Забележително е, че генетичното наследство на денисовците днес позволява на тибетците да издържат с лекота на големи надморски височини, както и да влияе върху имунната система и алергиите на хората.

Знае се и че ранните хора са имали потомство с неандерталците. Всъщност повечето хора от европейски или азиатски произход имат около 2% неандерталска ДНК.

Историята на древните хоминини и ранните хора е мрачна и свързана със жестоко съперничество, но както показва това изследване, има още загадки.

Още по темата

23/04/2018

Животът

За първи път ДНК тестове разкриват генетични адаптации за гмуркане (видео)

17/04/2018

Животът

7 изненадващи скорошни ефекта на еволюцията на хората

09/12/2017

Животът

Историята на миграцията на човека от Африка трябва да се пренапише

09/10/2017

Животът

Пушите? Ядосвате се? Виновни ли са неандерталците за това?