По време на най-голямото масово измиране на Земята е бил унищожен озоновия слой

Ваня Милева Последна промяна на 10 януари 2023 в 00:01 3125 0

Кредит Wikimedia Commons

Озоновият слой високо в атмосферата, който предпазва живота от ултравиолетовата светлина, е бил до голяма степен разрушен по време на масовото измиране в края на пермския период преди 250 милиона години. Сега анализ на фосилизирани полени дава първите преки доказателства за това.

Учени от Университета в Нотингам, Китай, Германия и Великобритания, ръководени от професор Лиу Фън (Liu Feng) от Института по геология и палеонтология в Нанкин, са разработили нов метод за откриване на растителни слънцезащитни съединения във фосилни поленови зърна.

Масовото измиране в края на пермския период - преди 250 млн. години - е най-тежкото от петте големи масови измирания, при което са изчезнали приблизително 80 % от морските и сухоземните видове. Тази катастрофална загуба на биоразнообразие е резултат от извънредна палеоклиматична ситуация, предизвикана от масови вулканични изригвания от континентален мащаб, обхванали голяма част от територията на днешен Сибир. Вулканичната активност в продължение на повече от един милион години е довела до освобождаването на огромни количества въглерод, който е бил блокиран в земните недра, в атмосферата, предизвиквайки широкомащабно парниково затопляне. Това глобално затопляне бе съпроводено от разрушаване на озоновия слой на Земята. Подкрепа за тази теория идва от обилната поява на деформирани спори и поленови зърна, които свидетелстват за приток на мутагенно ултравиолетово облъчване.

Професор Бари Ломакс (Barry Lomax) от Университета в Нотингам обяснява:

"Растенията се нуждаят от слънчева светлина за фотосинтеза, но трябва да предпазват себе си и особено прашеца си от вредното въздействие на UV-B радиацията. За тази цел растенията зареждат външните стени на поленовите зърна със съединения, които функционират като слънцезащитен крем, за да предпазят уязвимите клетки и да осигурят успешно размножаване."

"Разработихме метод за откриване на тези фенолни съединения във фосилни поленови зърна, събрани в Тибет, и открихме много по-високи концентрации в тези зърна, които са били произведени по време на масовото измиране и пиковата фаза на вулканичната активност", добавя професор Лиу Фън.

Поленово зърно от алиспорити от една от пробите, събрани в Тибет и анализирани в изследването. Кредит: Liu Feng

Повишените нива на ултравиолетовия спектър В могат да имат още по-далечни и по-дълготрайни въздействия върху цялата земна система. Последните моделни изследвания показват, че повишеният UV-B стрес намалява растителната биомаса и сухоземното съхранение на въглерод, което би задълбочило глобалното затопляне. Повишената концентрация на фенолни съединения също така прави растителната тъкан по-слабо смилаема, което прави враждебната среда още по-трудна за тревопасните животни.

Обобщавайки резултатите на групата, д-р Уес Фрейзър (Wes Fraser) от Университета "Оксфорд Брукс" коментира:

"Вулканизмът с такива катаклизми оказва влияние върху всички аспекти на земната система - от преките химически промени в атмосферата, през промените в степента на поглъщане на въглерод, до намаляването на обема на хранителните източници, достъпни за животните."

Справка: Feng Liu et al. Dying in the Sun: Direct evidence for elevated UV-B radiation at the end-Permian mass extinction. Science Advances, 2023 DOI: 10.1126/sciadv.abo6102

Източник: New discovery of sunscreen-like chemicals in fossil plants reveals UV radiation played a part in mass extinction events, University of Nottingham

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !