Повърхността на Меркурий може да бъде осеяна с диаманти

Симулациите показват, че продължителна метеоритна бомбардировка може да превърне до една трета от графита на повърхността на планетата в искрящи диамантени кристали

Ваня Милева Последна промяна на 22 март 2022 в 10:12 11556 0

Постоянният обстрел от метеоритни удари може да е превърнал част от повърхността на Меркурий (на снимката) в диаманти, показват компютърни симулации. Кредит: NASA, JHU Applied Physics Lab, Carnegie Institution Washington

Скрит от гъста атмосфера и лишен от тектоника на плочите, Меркурий остава практически беззащитен срещу ударите на небесни тела и запазва дълго създадените от тях белези. В продължение на милиарди години метеорити бомбардират повърхността му, която днес е гъсто покрита с кратери. Енергията на тези сблъсъци е достатъчна, за да може голяма част от въглерода, присъстващ там под формата на графит, да се трансформира в диамантени кристали.

На Земята такава трансформация се случва в недрата на нашата планета, на дълбочина най-малко 150 километра, където температурата и налягането достигат огромни стойности. Този механизъм може да работи и върху Меркурий, където за кратко време тези условия могат да стигнат до необходимите стойности и от ударите на метеорити.

Това съобщава планетарният учен Кевин Кенън (Kevin Cannon) на 10 март на конференцията за лунни и планетарни науки в Уудландс, Тексас (LPSC 2022 ).

Повърхността на най-близката до Слънцето планета външно наподобява тази на Луната, тя също е осеяна с кратери, плата и обширни равнини, подобни на лунни морета. В древни времена тя е била обилно потопена с лава, така че кората ѝ е богата на серни съединения и вулканични минерали. Някои области обаче изглеждат много по-тъмни и съдържат много въглерод под формата на обикновен черен графит – може да се е утаил и кристализирал от лавата, докато се е охлаждала.

Впоследствие тези области са подложени на метеоритно бомбардиране и Кевин Кенън провежда компютърни симулации на подобни процеси. Моделът предполага, че 25-километровата кора на Меркурий съдържа слой графит с дебелина 300 метра. Симулацията също така показва, че под въздействието на метеорити в продължение на 4,5 милиарда години до една трета от това количество може да се е превърнала в диаманти.

Резултатите показват, че ако Меркурий е притежавал графитна кора с дебелина 300 метра, ударите биха генерирали 16 квадрилиона тона диаманти - около 16 пъти повече от изчислените запаси на Земята.

Моделът не отчита процесите, свързани с разрушаването на диамантите при същите метеоритни удари. Но според Кенън те не са могли да унищожат значителна част от диамантите: тяхната точка на топене надвишава 4000 ° C и те са в състояние да преживеят повечето от тези удари.

Ученият добавя, че изчисленията могат да бъдат проверени съвсем скоро: през 2025 г. сондата BepiColombo ще пристигне в орбитата на Меркурий, която може да изследва планетата отблизо. Ако наистина има достатъчно диаманти на повърхността, тя ще регистрира този сигнал в инфрачервения спектър.

Възможност за търсене на диаманти на Меркурий може да се появи през 2025 г., когато мисията BepiColombo ще достигне планетата. Диамантите отразяват ясно инфрачервената светлина, отбелязва Кенън. "И потенциално те могат да бъдат открити."

Справка: K.M. Cannon. Mercury and other diamond encrusted planets. Lunar and Planetary Science Conference,  The Woodlands, Texas, March 10, 2022.

Източник: Diamonds may stud Mercury’s crust, Science News

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Космос

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !