През 1110 г. Луната изчезна от небето. Учените вече знаят защо

Ваня Милева Последна промяна на 12 май 2020 в 00:00 6166 0

Кредит Pxfuel

Преди почти хилядолетие в атмосферата на Земята са настъпили големи катаклизми - гигантски облак от богати на сяра частици се е издигнал в стратосферата, затъмнявайки небето за месеци и дори години, преди в крайна сметка да падне на Земята.

Според записите на НАСА, основаващи се на астрономическа ретрокалкулация, в Европа през първите 20 години на последното хилядолетие, между 1100 и 1120 г., са наблюдавани седем пълни лунни затъмнения.

Свидетел на лунно затъмнение, случило се през май 1110 г., пише за изключителната тъмнина на Луната по време на явлението.

"На петата нощ през месец май се появи Луната, която светеше ярко вечер, а след това малко по-малко светлината й намаля, така че, щом настъпи нощта, тя беше напълно угаснала при това нито светлина, нито кръг, изобщо нищо не се виждаше“, пише наблюдател в Питербороуската хроника .

Оттогава много астрономи обсъждат това мистериозно и необичайно тъмно лунно затъмнение. Векове след като се е случило, английският астроном Жорж Фредерик Чамбърс (Georges Frederick Chambers) пише: „Очевидно е, че това [затъмнение] е било пример за „черно“ затъмнение, когато Луната става съвсем невидима, вместо да свети с познатия меден оттенък“.

Въпреки че събитието е добре известно в историята на астрономията обаче изследователите никога не са предполагали, че това може да е причинено от наличието на вулканични аерозоли в стратосферата, въпреки че това е най-вероятната причина, предполага новото проучване.

Международният екип изследователи предполага, че серия от вулканични изригвания освобождава достатъчно серни съединения в стратосферата, за да затъмни напълно небето между 1108 и 1110 г. 

Има няколко доказателства в подкрепа на това тълкуване.

Това събитие се е случило, защото изследователи са сондирали и анализирали ледени ядра - проби, взети от дълбоко в ледени покривки или в ледниците, които са уловили серните аерозоли, произведени от вулканични изригвания, които след като достигнат стратосферата и падат обратно на повърхността.

Следователно ледът може да запази доказателства за вулканизма за невероятно дълги времеви интервали, но определянето на точната дата на събитието, което се проявява в слоевете на ледено ядро, все още е трудна работа.

Наличието на сулфати в ледени ядра извадени от сондажи в Гренландия е свидетелство за някогашния катаклизъм. И това е най-голямото натрупване за последното хилядолетие. В началото учените предполагат, че серните отложения са оставени от голямо изригване от 1104 г. на исландския вулкан Хекла, понякога наричан „Врата към ада“, но през последното десетилетие изследванията на учените определят, че датировката на леденото ядро е леко отместена и сулфатните отложения са станали през 1108 година.

Друга улика, че Хекла не е виновникът, е откриването на подобно значително отлагане на сулфати в Антарктида. Поради тази причина екипът подозира, че трябва да се търси някакъв вулкан по-близо до тропиците.

Макар че е невъзможно да се знае със сигурност, екипът смята, че най-вероятното обяснение е японският планина Асама, която произвежда гигантско, траещо месец изригване през 1108 г. - значително по-голямо от последващо изригване през 1783 г., при което загиват над 1400 души.

Освен това екипът открива съобщение за изригване от та Асама, най-активният вулкан в Хоншу, главният остров на Япония. Изригването му през 1108 г. е най-голямото известно за този конкретен вулкан. 

Планината Асама. Хиросиге. Wikimedia Commons

Летопис, воден от държавен служител, описва събитието от 1108 г. така: „В горната част на вулкана имаше огън, дебел слой пепел в градината на губернатора, навсякъде нивята и оризовите полета се оказаха негодни. Никога не сме виждали такова в нашата страна. Това е много странно и рядко нещо".

Освен разказите на свидетелите, изследователите разглеждат и доказателствата от пръстените на дърветата, които показват, че 1109 г. е била изключително студена година, за което свидетелстват значително по-тънки дървесни пръстени.

Друга историческа документация, по-специално разкази за климатичната и обществената криза през годините 1109–1111 г., потвърждават хипотезата, че изригване от 1108 г. (или поредица от изригвания, започнали същата година), може да са довели до катастрофални последици за засегнатите народи.

Изследователите откриват "изобилие от свидетелства, отнасящи се до неблагоприятни климатични условия, лоша реколта и глад в тези години", отбелязвайки, че "събраните данни показват, че затрудненията в изхранването, които са започнали през 1109 г., са се задълбочили в масов глад в няколко региона на Западна Европа".

Разбира се, тези отдавнашни кризи не могат да се приемат като доказателство за някакво изригване на конкретен вулкан, но изследователите твърдят, че всички доказателства, взети заедно, предполагат "забравена" серия вулканични изригвания от 1108 до 1110 г., отприщили ужасни последици за човечеството. Сега ги преоткриваме.

Справка:

Climatic and societal impacts of a “forgotten” cluster of volcanic eruptions in 1108-1110 CE
Sébastien Guillet et al, Scientific Reports, DOI: https://doi.org/10.1038/s41598-020-63339-3

Източник: 

In 1110, The Moon Vanished From The Sky. We Might Finally Know What Caused It, ScienceAlert

Extremely Dark Lunar Eclipse A Millenium Ago Was Likely Caused By A Japanese Volcano, IFLScience

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Земята

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !