Професор Франк Бърнет е първият професор по комуникация на науката във Великобритания и е един от основателите на Челтънмския фестивал на науката. Неговата лекция - Казино "Хаос" е част от събитията на Софийския фестивал на науката, организиран от Британция съвет, чиито медиен партньор е Наука.offnews.bg.
Лекцията започва от 20:30 на Голямата сцена на театър "София". Билети се продават на касата на театъра или онлайн на www.sofiatheatre.eu на цена от 5 лв. (4 лв. за пенсионери).
Зададохме няколко въпроса на харизматичния професор.
Проф. Бърнет, хората обичат сензации, като например „Човек ухапа куче“. За някои от учените, обаче тяхното поле на изява е най - интересното и с изненада установяват, че това не винаги е интересно на другите. Въпреки това те трябва да предадат науката си по интересен начин. Вие как успявате да намерите начин да заинтригувате публиката с наука в своите презентации и лекции?
Аз организирам фестивали от много години и има някои неща, които винаги са в програмата - едно от тях е Космоса. Космосът винаги е привличал хората - какво знаем и какво не знаем за него, какво предстои да изследваме. Другото е мозъкът. Хората обичат да научават нови неща за мозъка, защото ние самите като учени все още знаем малко неща за него. Такива теми винаги привличат интереса на публиката, когато аз изнасям лекции.
Това кара ли ги да се чувстват сякаш и те могат да помогнат с нещо на науката? Сякаш един ден те или техните деца могат да са тези големи откриватели, които очакваме да се появят за да разгадаят загадките на света около нас.
Има страхотен пример за това - едно училище в Кентърбъри, Англия, където живея аз.
Учениц между 16 и 18 годишна възраст създадоха експеримент, наречен Lucid. Една фантастична жена - Беки Паркър е главният двигател на проекта. Идеята е не учениците да бъдат изследователи когато пораснат, а да бъдат изследователи сега. Тази идея в момента набира голяма скорост в Англия.
Разбрах че сте и актьор. Това помага ли Ви, когато излизате на сцената да представяте наука?
Да. то всъщност е комбинация от двете. Аз започнах като учен в Универистета в Сейнт Андрюс. След като завърших прецених, че не искам веднага да започвам работа в лаборатория и се присъединих към една доброволческа програма, която ме изпрати в Судан. Тяхната идея беше да бъда учител по химия, но аз успях да ги убедя да работя като актьор в телевизионния им канал на английски. Да, по онова време в Судан имаше канал на английски по телевизията. След това се върнах в Англия и се опитах да комбинирам докторантура по невроендокринология в Оксфорд с актьорското майсторство. Имах много добро присъствие на сцената, но не можех да пея, не можах да танцувам ,не можех да свиря на никакъв инструмент, неща които наистина помагат на един актьор.Скоро осъзнах, че актьорската професия не е това, с което искам да се занимавам и се върнах към науката. Такива моменти има в живота на всеки човек, моменти в които трябва да избере да поеме по един или друг път. Истината е че понякога нещата се случват паралелно в твоя живот.
Пишете ли си сценариите преди да излезнете на сцената или разчитате само на импровизация?
Да, предварително обмислям концепциите и създавам идеята. Имам например една презентация за грипния вирус в която се разказва за самият вирус през погледа на малък човек с камера, който докладва какво прави вируса докато е в тялото. Тук в България ще представя идеята за хаоса, защото ми харесва идеята за непредвидимото. Проследявам целия процес от момента в който пеперудата размаха криле, до торнадото в Тексас. Всичко това изисква предварителна подготовка.
Смятате ли, че понякога учените не приемат лесно нови идеи и теории и се фокусират само върху техния проблем, без да си дават сметка за останалите възможности?
Мисля, че науката е интересно нещо. Научното общество е единственото глобално общество, учените работят с техни колеги по целия свят. Това е уникално, защото нито едно друго общество не работи по този начин. И част от този процес е да черпиш идеи от различни места, различни култури.Разбира се има и такива хора от това общество които, например смятат че правилният начин за изследване на Вселената е използването на радио телескопи, а не оптически. Или пък че трябва да правим изследвания само от Космоса и не са ни нужни хора на Земята да правят всичко това. Понякога е трудно да ги накараш да променят начина по който виждат проблема над който работят в достатъчно голям мащаб и наистина да успееш да ги накараш да погледнат от друг ъгъл на нещата. Все едно учен да ти каже „Аз изследвам само левите крака на жирафа и не се интересувам от десните или от целия жираф“.
Трудно е, но тези неща се променят в момента.
Как се справяте с конспираторите и досадниците по време на лекции?
Мисля, че винаги ще има такива хора и според мен най-важното нещо, което трябва да се направи е да ги изслушаме. Не е добре да ги прекъсваме с ''Това просто не е така''. Това е доста деликатен момент с публиката, защото тя е като животно. Ако си агресивен с един, всички могат да се обърнат срещу теб. Така че с такива хора трябва да се подходи много деликатно и най- важното да бъдат изслушвани. Много често самата публика ти помага да се справиш със ситуацията.
Правите специални семинари, на които да учите учените как да представят науката си пред публика. На какво ги учите?
Уча ги на няколко важни неща. Едно от тях е да помислят как да направят мост между това, което правят и публиката. Понякога учените не си дават сметка колко интересни могат да бъдат нещата, които изледват. Имам много добър пример за това. На един от моите семинари имаше учен, който ми каза '' Всъщност моята тема не е много интересна. Аз изследвам каква част от човешкото лице може да бъде закрита и въпреки това да можеш да различиш кой е човекът срещу теб“ и аз му отвърнах „О,това е за маските на Батман и Робин! Да, маските, ти изледваш нещо което е по филмите от години.“ Той беше доста изненадан как науката, която смяташе за скучна може да се предаде по интересен начин.
Истинско предизвикателство е да ги научиш да предават науката си така, че да бъде разбрана както аз казвам ''от баба ви''. Много учени ми казват „През цялото време се опитвам да обясня на родителите си с какво точно се занимавам и накрая те пак не знаят''.
Другото нещо на което ги уча е да се опитат да се фокусират не върху темата, а върху съобщението, което искат да предадат на публиката. Например, ако темата е за черните дупки начинът, по който можете да привлечете публиката е с въпроса „ Знаете ли, че нищо не може да избяга от черната дупка?“. След това конструкцията на презентацията трябва да бъде съобразена изцяло с публиката - дали пред вас стоят млади хора или професори, дали представяте темата пред широка пубика, или пред свои колеги. Съобщението трябва да бъде предадено подходящо за съответната публика.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари