Птицечовката е луд експеримент на природата. Това странно създание прилича на половин дузина различни животни в едно тяло.
И сякаш не е достатъчно просто да си бозайник, който снася яйца, носи патешки клюн и ципести крака, ловува с електрорецептори и има отровни шпори - сега се разбра, че птицечовките имат способността да светят в тъмнината.
Под видима светлина изключително плътната козина на птицечовката - която ги изолира и предпазва в студена вода - е тъмнокафява, така че зловещото сияние, разкрито под UV светлина върху музеен екземпляр, е голяма изненада за изследователите.
Биофлуоресценцията - поглъщаща и излъчваща светлина с различен цвят - е широко разпространена при риби, земноводни, птици и влечуги. Но тази характеристика е много по-рядка при бозайниците и това е първото доказателство за биофлуоресценция при бозайниците, снасящи яйца, известни още като еднопроходни, съобщават учени в ново проучване.
Преди това е открита биофлуоресценция само при два бозайника - летящи катерици, които са плацентни бозайници, и опосуми, които са торбести, според изследването, публикувано в списание Mammalia.
Съавторът на изследването Алисън Колер (Allison Kohler) от Тексаския университет за астрономия и изкуства, отдел за диви животни и риболов в Коледж Стейшън, Тексас, преди това е тествала музейни образци на летящи катерици и е установила, че и трите северноамерикански вида - северната летяща катерица (Glaucomys sabrinus) , южната летяща катерица (Glaucomys volans) и летящата катерица на Хумбод (Glaucomys oregonensis) - светят в ярко розово при UV светлина. Колер и нейните колеги съобщават резултатите си на 23 януари 2019 г. в Journal of Mammalogy.
Докато са тествали музейните образци на летяща катерица за признаци на биофлуоресценция, те решават да разгледат и други видове бозайници в същите колекции, разказват изследователите.
Птицечовка. Кредит: hobvias sudoneighm, Flickr (CC BY 2.0)
Птицечовките са животни, водещи полуводен начин на живот, обитаващи в Източна Австралия. Те са особена каша от части от различни несвързани животни в едно тяло.
Тези странни бозайници имат космати тела, плоски и без косъм подобни на бобровите опашки, мъжките имат заредени с отрова шпори на задните си крака и широки човки като на патица. Когато европейците от 19-ти век за първи път виждат запазени кожи на тези странно изглеждащи същества, много специалисти смятат, че животното е фалшиво, измама на таксидермист, с патешки клюн, пришит към тялото на къртица, според Природонаучния музей в Лондон.
Откритието на флуоресцентното сияние на птицечовките е от два екземпляра от Тасмания, Австралия, в колекцията на Музея Филд в Чикаго. Сиянието се вижда и при двата екземпляра - един мъжки и една женска, според проучването. След това учените тестват трети екземпляр в Държавния музей на Университета на Небраска в Линкълн - мъжка птицечовка от Нов Южен Уелс, Австралия. Тя също е сияела в зелено на UV светлина.
Мъжки музеен екземпляр на птицечовка (Ornithorhynchus anatinus) (FMNH 16612), взет от Тасмания, Австралия, сниман под видима светлина и ултравиолетова (UV) светлина без и с жълт филтър на камерата. Кредит: Mammalia 2020; 10.1515/mammalia-2020-0027
Зелено-синкавият цвят показва подобен модел и интензивност при мъжките и женските птицечовки, което предполага, че това не е полов белег, свързан с размножаването, съобщават изследователите.
Птицечовките навигират в своята мътна водна среда чрез механична рецепция, на механични стимули като докосване и звук, и електрорецепция, възприемане на естествени електрически сигнали. Тъй като птицечовките не разчитат много на зрението си, възможно е тяхната биофлуоресценция да не се използва за комуникация помежду им, а за да намали видимостта им за хищниците, както при някои биофлуоресцентни ракообразни.
„Въпреки това, полевите изследвания ще бъдат от съществено значение за документиране на биофлуоресценцията на птицечовките и нейната екологична функция при дивите животни“, пишат авторите на изследването.
Откриването на тайното сияние на птицечовката хвърля светлина и върху тази черта при бозайниците, разкривайки, че не само няколко високоспециализирани вида светят в тъмното.
Тези биофлуоресцентни бозайници заемат разнообразни екосистеми, обхващащи три континента. И сега, с добавянето на птицечовката, те представляват всички основни линии на бозайниците - плацентни бозайници, торбести и еднопроходни. Едно от възможните обяснения е, че биофлуоресценцията на бозайниците, макар и рядка, може да е родова черта, която се е появила рано в еволюционното дърво на групата, според изследването.
Справка: Biofluorescence in the platypus (Ornithorhynchus anatinus)
Paula Spaeth Anich et al., Mammalia
DOI: https://doi.org/10.1515/mammalia-2020-0027
Източник: Platypuses glow an eerie blue-green under UV light, Live Science



















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"