25 март 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Сори, Брус Уилис: Големите астероиди умират трудно

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 06 март 2019 в 00:3013850
Нов компютърен модел показва, че часове след като атероидът е ударен, гравитацията в ядрото на космическата скала може да събере фрагментите отново. Кредит:.Charles El Mir/Johns Hopkins University

Когато научно-фантастичен филм показва връхлитащ Земята астероид, опитващ се да затрие живота на нашата планета, обикновено група герои се впускат в космоса, за да ни спасят, като взривят огромната космическа скала на парчета.

Но всъщност взривяването на астероид с големина на град може да изисква много повече енергия, отколкото се мислеше преди, според ново проучване на Университета Джонс Хопкинс, цитирано от Live Science.

Констатациите, които ще бъдат публикувани в печатния брой на Icarus от 15 март , могат да спомогнат за създаването на стратегии за въздействие и отклонение на астероидите, да добавят информация за формирането на Слънчевата система и да помогнат при проектирането на минни дейности на астероидите.

Изследвайки по-отблизо малките промени в структурата на астероида, изследователите разработиха по-ясна картина на това какво ще се случи след удара. Новият модел предполага, че гравитацията може да помогне на астероида да се задържи компактен дори и след силна експлозия и че ще е необходима повече енергия, за да се разбие обектът при удар.

"Смятахме, че колкото по-голям е обектът, толкова по-лесно ще се счупи, защото по-големите обекти е по-вероятно да имат дефекти", заяви авторът на изследването Чарлз Ел Мир (Charles El Mir), изследовател в инженерната школа Уайтинг в Университета Джонс Хопкинс в Балтимор.

"Нашите констатации обаче показват, че астероидите са по-здрави, отколкото си мислехме", коментира Ел Мир.

За своя компютърен модел Ел Мир и неговите колеги използват същия сценарий, както при предишните модели, създадени от други изследователи: астероид-мишена с диаметър около 25 километра в диаметър се удря от обект с диаметър около 1 км, движейки се със скорост 18 000 км /ч.

Изчисленията от предишни проучвания сочат, че подобно високоскоростно въздействие би унищожило целта. Но когато изследователите тестват новия модел, те наблюдават друг резултат. Въпреки че целевият астероид е силно повреден, ядрото му го запазва цял, съобщават учените в проучването.

Симулацията е разделена на две фази: къса фаза на фрагментация, процес, който се случва в рамките на части от секундата и дълъг период на гравитационна рекумулация в продължение на много часове след удара.

Първата фаза на новия модел на удар върху астероид, която показва процесите, които започват веднага след удара на астероида - процеси, които се случват в рамките на части от секундата. Кредит: Charles El Mir/Johns Hopkins University

Веднага след като е ударен астероидът, милиони пукнатини проникват навътре, части от астероида се изхвърлят като пясък и се образува кратер. Тази фаза на модела изследва отделните пукнатини и прогнозира цялостните модели на разпространение на тези пукнатини.

Новият модел показа, че няма да се разруши целият астероид от удара, както се смяташе преди, а удареният астероид ще запази, макар и повредено, голямо ядро, което след това ще упражнява силно гравитационно привличане на фрагментите във втората фаза на симулацията.

Втората фаза на новия модел на удар върху астероид, която показва ефекта, който гравитацията има върху парчетата, които се разлетяват от повърхността на астероида след удар. Тази фаза протича в продължение на много часове. Кредит: Charles El Mir/Johns Hopkins University

Астероидът не се разпада. Вместо това, в следващите часове гравитационното привличане на повреденото ядро ​​събира отново скалните късове около ядрото, а резултатът е фрагментиран астероид, който обаче не е напълно разпръснат на парчета.

Макар ударите на големи астероиди да са изключително редки за Земята, компютърни модели като тези могат да помогнат на учените да формулират как можем да се защитим срещу потенциално опустошителни попадения в бъдеще, заяви Калиат Рамеш (Kaliat Ramesh), професор по машинно инженерство в инженерната школа Уотъринг към Университета Джонс Хопкинс. 

"Може да звучи като научна фантастика, но голяма част от проучванията разглеждат сблъсъци на астероиди. Например, ако към Земята идва астероид , по-добре ли е да го разбием на малки парчета или да го отклоним да отиде в друга посока? второ, с колко сила трябва да го ударим, за да го отместим, без да го счупим? Това са реални въпроси, които се разглеждат”, добавя Ел Мир.

"Трябва да имаме добра представа какво трябва да правим, когато дойде това време", коментира Рамеш. "Научните проучвания като това са важни, за да ни помогнат да вземем правилните решения".


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.