12 декември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Влиянието на климатичните промени върху въоръжените конфликти е съмнително

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 16 ноември 2015 в 09:0619410
Сирийски бунтовници се препозиционират през май 2015. Снимка: Dairieh/ZUMAPress

Климатичните учени смятат, че глобалното затопляне води пряко до увеличаването на насилието между хората и между големи групи и държави. Изследване на американския политолог Стивън Лъндис, основано на най-обширните статистически данни досега, опровергава популярната теория за климатичния шок.

Почти всяка седмица, учени, политици и журналисти съобщават нова тревожна новина за глобалното затопляне. Следващите две години ще бъдат най-горещите в историята на човечеството, а средната температура почти достигна опасния праг.

Дали тези тенденции ще предизвикат смъртоносни сблъсъци в бъдеще - за земя, храна или вода?

Вярно ли е, че глобалното изменение на климата може да доведе до глобална нестабилност и увеличаване на международните конфликти, както твърди Държавният секретар на САЩ Джон Кери?

По света и особено в САЩ ожесточено се спори за степента на вината на човечеството в тревожната динамика на климата, но няма никакво съмнение, че климатът на планетата става не само по-топъл, но и екстремен и непредсказуем. Необичайно студената зима през 2014 г. в източната част на САЩ и тежката суша няколко месеца в западната част на страната ясно показаха, че последиците от глобалното затопляне засягат не само най-бедните страни, както беше с чудовищната африканска суша от 80-те.

Хората и особено управляващите, се страхуват не толкова от природните бедствия, а от техните социални последици - войните и революциите. Учените все още не са на единно мнение за това, доколко климатичните промени допринасят за социалните конфликти. От една страна, все по-голям брой изследователи са убедени, че именно климатичните промени са довели до важни промени в световната история, особено древната. Например сушата, погубвайки близкоизточните държави от ранната бронзова епоха, застудяването в лесостепния пояс на Евразия, провокира Великото преселение на народите, което довежда до падането на Римската империя. Но това са общества от селяни и номади, чийто поминък зависи пряко от природните условия. Но ще доведат ли промените в климата съвременните държави до същите катастрофални последици?

Снимка: www.eco-business.com

Да - казва икономистът Маршал Бърк (Marshall Burke). През 2009 г. публикува проучване, което показва, че от 80-те години насам в горещите периоди въоръжените конфликти в Африка се случват с 50% по-често. През 2013 г., обобщавайки всички наблюдение по темата, Бърк и колегите му изказват предположението, че климатичните промени водят до увеличаване на насилието по целия свят. Дори малки колебания в температурите или валежите корелират с увеличение на честота на грабежите, изнасилванията и убийствата. Бърк е остро критикуван за съмнителни първични данни, статистически грешки и главно, за тълкуването на случайните климатични колебания като истински причини за междуособните конфликти.

През 2011 г. други изследователи се опитват да погледнат на връзката между изменението на климата и войните под друг ъгъл. Изграждайки сложен модел, те стигнали до извода, че в крайбрежните държави от Южното полукълбо рискът от вътрешни конфликти расте 3 до 6% по време на Ел Ниньо и с това въздействието на глобалното затопляне се изчерпва. Според тях, повечето автори безкритично възпроизвеждат привидно очевидната концепция на "екошока", че колкото са по-високи глобалните температури, толкова повече се разрушават екосистемите и толкова по-податливи на конфликти са страдащите от глад народи.

Очевидното: Рай за джебчии и партизани

Един от малкото, които се осмеляват да тестват хипотезата за екошока в глобален мащаб, е американският политолог Стивън Лъндис (Steven T. Landis). Той с основание посочва, че е невъзможно адекватно да се проучи въпроса, като се вземат предвид средните годишни температури на планетата, а трябва да се види в кои точно месеци и при какво време започват гражданските войни и други вълнения.

Промяната на сезоните влияят на конфликтите посредством няколко механизма. Според климатолозите сегашното глобално затопляне води до по-меки зими, ранно начало на пролетта, а лятното време продължава и в началото на есенните месеци. Логично е да се предположи, че по-дългото лято засилва криминогенната обстановка - по-лесно е да се придвижваш, има изобилие от ресурси и хората прекарват повече време на открито, което улеснява крадците и джебчиите, например.

Що се отнася до вътрешните конфликти, топлото време увеличава продължителността на периода, през който може да се провеждат бойни операции. Както на правителството, така и на бунтовниците е по-лесно да прехвърлят войски в отдалечени райони, до които достъпът е труден в студените месеци. Именно с доброто време се обяснява засилването военната активност на талибаните през 2010-те години - на бунтовниците им е било по-лесно да поддържат връзка с планинските райони и да прехвърлят боеприпаси през границата с Пакистан. Освен това, доброто време насърчава хората да прекарват повече време на улицата: така е по-лесно да се събере тълпа от демонстранти, по-лесно е да се провокират сблъсъци - така че именно по-горещото лято на 2012 г. помогна да излязат на улиците на Тел Авив участниците в движението "Окупирай Тел Авив".

Протестите в Тел Авив през лятото на 2012 г. Снимка: www.ibtimes.co.uk

Когато има по-високите добиви, повечето храна, има какво да приберат партизаните от населението, за да изхранват нарастващите си отряди. Именно с рекордната реколта през 2012 г., свързана с необичайно хубавото време, се обясняват първите успехи на "Свободната сирийска армия" в борбата й срещу режима на Асад.

При това същата гражданска война някои учени свързват с рекордната тригодишна суша (заради същото глобално затопляне). Те отбелязват, че оп това време - в периода 2007-2010 г., около половин милион бедни селяни се преместват в градовете, където остават безработни, пълнят гетата и се маргинализират.

Върху какво стъпва изследването на Лъндис

Но това са все пак отделни епизодични наблюдения. За да разбере влияе ли климатът и времето на гражданските конфликти и за да направи достоверни изводи. Лъндис стъпил на сериозна статистическа основа. Той взел базата данни за въоръжените конфликти (Armed Conflict Database, ACD), в която са отбелязани месеците, в които са започнали всички вътрешни конфликти, в хода на които за година са загинали не по-малко от 25 човека. Сблъсъците между отделните въоружени групи, несвързан с държавата (племена, партии, наркокартели), са отчетени по Uppsala Conflict Data Program’s (UDCP) Non-State Conflict Dataset Version 2.4. Спонтанните избухвания на насилие (бунтове, погроми и демонстрации, завършили със сбивания) са описани в регионални бази данни: Social Conflict in Africa Database (SCAD), Integrated Conflict Early Warning System (ICEWS), Armed Conflict Events Location Database (ACLED) Като независими променливи влизат средните температури за страната X в месец Y година Z, взети от база данни за температурите на въздуха в долните слоеве на атмосферата - NCEP/NCAR Reanalysis Monthly Means Dataset 1948–2011 на Националното управление на океанските и атмосферни изследвания на САЩ. Взема под внимание и влиянието на Ел Ниньо.

Снимка: thefuturescentre.org

Авторът разделя изследваните страни на климатични зони: екваториална, суха, умерена, снежна, субполярна и смесена. Лъндил отделя в отделна група държавите, отнасящи се към екваториалния и приполярния пояс (общо 65, от Африка, Латинска Америка, Югоизточна Азия, Океания и Исландия), защото смените на сезоните са слабо изразени. Остават 104 държави - всички европейски държави, африкански и азиатски страни.

Ученият решава да тества две основни хипотези:

  • Зависи ли увеличението на интензивността и честотата на конфликтите от повишаващите се температури и
  • увеличава ли се насилието заради климатичния шок, измерен чрез отклоненията от средногодишните температурни стойности.

На базата на петия доклад на IPCC (Междуправителствената комисия по изменение на климата), Лъндис моделира два сценария на глобалното затопляне: умерено (средномесечните температури се покачат с 2 градуса по Целзий) и катастрофално (увеличение с 4,5 градуса). На пръв поглед хипотезата е потвърдена: при първия сценарий, рискът от гражданска война расте с 5-9 на сто, при втория - с 10-20 процента. Но честотата на всички други актове на насилие (бунтове, масови убийства, междуплеменни сблъсъци), напротив, при повишаване на температурата - пада от 7 до 16%.

Хипотезата, че климатичният шок и дестабилизирането на екосистемите допринасят за локални конфликти, според констатациите на Лъндис, напълно е опровергана.

Като цяло, единственият климатичен фактор, който влияе на интензивността на сблъсъците е нетипичното удължаване на сезоните с топло и слънчево време в страните с ясно изразена смяна на сезоните. В екваториалните страни, където има слаба разлика между зимата и лятото, същия фактор, напротив, намалява интензивността на конфликтите - колкото е по-горещо, толкова по-трудно в тези географски ширини се провеждат бойни операции.

Войната е неизгодна при климатични промени

Защо дестабилизацията на климата и свързаните с тях неблагоприятни промени в икономиката (чести засушавания и наводнения, заради които падат добивите), противно на опасенията на климатичните учени, не дестабилизират глобално обществото? Лъндис дава просто и елегантно обяснение: когато ресурсите стават по-малко, всички сили на хората отиват, за да се адаптират към новата ситуация: да променят начина на отглеждане на селскостопанските култури или да мигрират. Ефективното "управление на риска" в условията на оскъдица на ресурсите изисква повече умения да се преговаря с конкурентите или държавата, а не да се влиза в унищожителен конфликт, който може да опустоши и без това бедните територии. Да се започне борба с държавата, която често е източник на блага и социално подпомагане, е неизгодно, твърди Лъндис .

Снимка: www.newsecuritybeat.org

Възможно е иследването на Лъндис да има някои недостатъци, но е обработено голямо количество данни в почти всички страни на света. Заключенията на Лъндис поставят под съмнение катастрофалните предсказания на климатичните учени. Заявления на IPCC за антропогенния характер на климатичните промени, бъдещото покачване на морското равнище, зачестяването на сушите и наводненията може да са обосновани от научна гледна точка. Но да не забравяме, че човешките общества могат да се адаптират към различни условия, а това често се подценява.

Въпреки климатичните догми преходът към самоубийствено насилие често се случва не под натиска на околната среда, а по непредвидими причини - никой не може да предскаже защо в една територия от искрата ще се разгори пламък, а в други, дори и да се налива бензин, няма пожар.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
5 изненадващи факта за Коледа
5 изненадващи факта за Коледа
24 декември 2019 в 00:135428
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.