15 ноември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Задният двор на „Хъбъл“: Нашата Слънчева система (галерия)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 28 юни 2016 в 09:5829920

На 30 юни научният свят отбелязва Деня на астероида, като по този повод от Discovery Science са подготвили редица предавания, които да ни потопят в космическия свят.

Благодарение на телескопа "Хъбъл" през годините сме наблюдавали редица събития, свързани с астероиди, и не само. 

Любопитни факти за създаването на телескопа и неговия бъдещ налседник "Джейм Уеб" ще може да научите в документалния филм „Историята на телескопа“, който ще се излъчи на 30-и юни от 19:30 ч. по Discovery Science.

Представяме ви сбор от най-добрите моменти на "Хъбъл" през последния четвърт век.

Марс

Червената планета е любима на „Хъбъл“ и в зависимост в коя част на орбитата си точно се намира, космическият телескоп периодично я следи. Нашата съседка в Слънчевата система се наблюдава изключително ясно от „Хъбъл“, който снима дори атмосферните промени като огромни пясъчни бури.

Веста

Дълбоко в астероидния пояс, който се намира в пространството между орбитите на Марс и Юпитер, дебне масивен астероид и много преди мисията Дон на НАСА да се завърти в орбита около Веста, „Хъбъл“ бе под ръка, за да надзърнем в този малък свят.

Разпадане на астероид

Въпреки че се случва рядко, „Хъбъл“ има възможността да заснема астероиди, които буквално се разпадат. В серия от наблюдения (започващи в края на 2013 г.) астероид се разпада, но не в следствие на сблъсък, а заради интеракции със слънчева светлина, които карат скалистия обект да се „завърти“ и да се разкъса на парчета.

Комета? Астероид? Какво?

„Хъбъл“ заснема информация, с която предизвиква представата ни за комета и астероид. Показан тук е обект, който има атрибутите и на двете - познат е като „активен астероид“, който създава собствена опашка като на комета. Както Спок би казал: "очарователно".

Комети

„Хъбъл“ е не само опитен ловец на комети, но се е доказал и като експерт при проследяването на някои от най-значимите събития, свързани с комети на нашето време. Едно такова скорошно събитие бе изумителната среща в Слънчевата ни система с кометата ISON, която получи международно внимание, за това че бе потенциално толкова ярка, че можеше да се окаже, че свети повече от Луната. За съжаление, ледената скитница не демонстрира очаквания потенциал и в крайна сметка бе „уволнена“ от Слънцето, но поне „Хъбъл“ успя да ѝ направи портрет преди да се изпари.

Внимание, сблъсък!

Може би си спомняте драматичното разпадане на кометата Шумейкър-Леви 9 през 1994 г., което се превърна в „сблъсъка на планетарните сблъсъци“ в атмосферата на Юпитер. От тогава „Хъбъл“ има възможността да проследи още няколко удара по повърхността на планетата. Проверявайки наблюденията на любители-астрономи за странно петно на Юпитер, „Хъбъл“ погледна отблизо през 2009 г. и видя характеристика на сблъсък, която изглежда изумително близка до последиците от Шумейкър-Леви 9. Тези наблюдения на „Хъбъл“ са помогнали на учените да разберат колко често срещани са енергийните планетарни сблъсъци в скорошната история на нашата Слънчева система.

Атмосферата на Юпитер

По време на продължителна кампания миналата година, „Хъбъл“ направи няколко снимки с висока резолюция на най-голямата планета в Слънчевата система – Юпитер. В поразително красивите изображения на горната част на атмосферата на газовия гигант са забелязани вълни, които никой не е отчел до този момент. Нещо повече – астрономите отчитат размера на свиващото „Голямо червено петно“ на Юпитер.

Сиянието на Сатурн

През 2009 г. Сатурн – газовият гигант, известен с пръстена си – се изравни със Земята и „Хъбъл“ получи възможността не само да наблюдава пръстените от нова перспектива, но и да отчете танцуващите сияния около северния и южния магнитни пояси. Това бе вълнуващо научно откритие, което даде ценно знание за дейността на слънчевия вятър едновременно на двата полюса. В допълнение, станаха и красиви снимки.

Сиянието на Уран

Ако една планета има магнитно поле и то бъде засегнато от метеорологичните условия в космоса, появява се възможност за сияние. Така е на Земята, а както доказва и „Хъбъл“ – това важи и за другите планети в Слънчевата система. Въпреки че сиянията на Сатурн и Юпитер са най-впечатляващи, тези снимки от 2011 г. показват красиви сияйни активности в горната част на атмосферата на Уран – странно наклоненият леден гигант в Слънчевата ни система.

Нов спътник на Нептун

От неговото привилегировано разположение в орбитата на Земята, „Хъбъл“ може да открива дори миниатюрни спътници, които обикалят около планетите в най-отдалечената част на Слънчевата система. Показаното изображение е това, с което е открит спътникът на Нептун – S/2004 N 1, който е забелязан от астрономи, които са се вгледали внимателно в архивни снимки от „Хъбъл“ на планетата леден гигант.

Плутон

Въпреки че преди мисията New Horizons на НАСА да прелети покрай него на 14 юли 2015 г. го познавахме само от размазани снимки на точки, това бе най-добрата гледка, която имахме и тя бе през оптиката на „Хъбъл“. Космическият телескоп успява да засече пейзажи с различни цветове, както и атмосферна динамика, въпреки далечното разстояние.


Спътниците на Плутон

По време на пътуването, продължило едно десетилетие, на мисията New Horizons на НАСА към периферията на Слънчевата ни система, тя получава помощ от „Хъбъл“ по много начини. Основно „Хъбъл“ е използван, за да открие неизвестни до момента спътници на планетата джудже. Откриването на нови обекти в най-отдалечената част на Слънчевата система е не само интересно – тази кампания за наблюдение в крайна сметка помага на учените от New Horizons да разберат дали системата на Плутон не е опасно място, изпълнено с потенциално опасни тела, които могат да застрашат космическия апарат. В процеса на кампанията „Хъбъл“ откри „P4“ и „P5“, които в последствие получиха имената (след забавно обществено допитване и дебат) Цербер и Стикс.

Обекти в пояса на Кайпер

Когато мисията New Horizons на НАСА преминава покрай Плутон на 14 юли 2015 г., това не е краят на нейните открития. Учените от мисията планират през 2019 г. тя да посети още един обект в периферията на Слънчевата система – дълбоко в пояса на Кайпер. „Хъбъл“ има огромен принос за решението за удължаване на мисията, защото помага на астрономите да изследват дълбините на пояса на Кайпер, за да открият перфектния кандидат - мистериозно тяло, наречено 2014 MU69 (PT1). Това наблюдение показва два обекта в пояса на Кайпер, които са обсъждани през 2014 г., преди срещата на космическата сонда с Плутон.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Първото селфи в Космоса
Първото селфи в Космоса
11 ноември 2019 в 00:006113
Първото селфи в Космоса
Първото селфи в Космоса
11 ноември 2019 в 00:00
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.