Загадъчните радиоимпулси ще разкрият липсващата материя във Вселената (видео)

НаукаOFFNews Последна промяна на 11 октомври 2018 в 10:12 7193 0

Няколко антени на радиотелескопа ASKAP, намиращ се в Западна Австралия. Кредит: Swinburne University of Technology

Оказа се, че бързите радиоимпулси идват от най-отдалечените кътчета на Вселената, преодолявайки огромни количество материя, която ги трансформира.

Бързите радиоимпулси (Fast radio burst - FRB) са кратки, еднократни мощни емисии на радиовълни, които идват при нас от отдалечени галактики. Тъй като са краткотрайни събития, те са трудни за директно откриване и проучване.

Сега с помощта на най-новия радиотелескоп "Australian Square Kilometre Array Pathfinder" (ASKAP), австралийските изследователи почти удвоиха броя на известните радиоимпулси.

Досега бяха известни по-малко от 30, а новото откритие, публикувано в Nature, добавя още 20 събития в списъка, включително най-близкия FRB и най-мощния, който някога е откриван. Нито един от поредиците не се повтаря, за разлика от известния FRB 121102, чиято уникална същност позволява изследователите да открият произхода му.

"След година наблюдения открихме 20 бързи радиообръщания, сред които най-ярките от известните досега. Освен това, с помощта на ASKAP доказахме, че тези сигнали идват при нас от най-отдалечените краища на Вселената, а не от галактическата околност", коментира д-р Райън Шанън (Ryan Shannon), водещ автор на изследването от Технологичния университет Суинбърн (Swinburne University of Technology) в Австралия.

Няколко антени на радиотелескопа ASKAP, намиращ се в Западна Австралия. Кредит: Alex Cherney/CSIRO

FRB са единични радиоимпулси от неизвестен характер с продължителност няколко милисекунди. Типичната енергия на тези изблици е еквивалентна на освобождаването на енергията, излъчвана от Слънцето в продължение на няколко десетилетия.

Изглежда, че идват от мощни събития в милиарди светлинни години от нас, но тяхната причина все още остава загадка. Първият FRB бе открит през 2007 г.

Новият радиотерферометър се оказа невероятно добър в търсенето на събития - източници на най-високи енергии.

Това, което дава предимство на обсерваторията, е нещо, наречено фазово захранване на масива (phased array feed - PAF), специално разработен приемник, който позволява много по-широко поле на наблюдение.

Всеки PAF е чувствителен към 30 квадратни градуса на небето. С до 12 налични радиоантени, насочени към различен район на небето, това дава възможност за невероятно подробно покритие.

"С помощта на антенните чинии на телескопа по един новаторски подход като всяка сочи различна част от небето, ние наблюдавахме общо 240 квадратни градуса едновременно - около хиляда пъти повече от площта на пълната луна", обяснява инженерът - изследователб Кийт Банистър (Keith Bannister) от CSIRO - австралийска агенция за научни и индустриални изследвания на Британската общност.

Чрез внимателно анализиране на светлината, получена от телескопа за всеки импулс, екипът успя да научи малко повече за тези загадъчни, мистериозни космически сигнали.

"Макар че продължават само за милисекунди, радиацията им се разсейва в продължение на няколкостотин милисекунди, дори до секунда и това е така, защото излъчването е с по-дълга вълна, червеното излъчването пристига по-късно в сравнение със синьото излъчване", пояснява астрономът Жан-Пиер Маккарт (Jean-Pierre Macquart) от Университета "Къртин" на пресконференция.

"Това е индикатор, че импулсът е преминал през много неща във Вселената".

"Това е ключова характеристика на тези изблици, които нямахме възможност да интерпретираме досега, и находката е, че ... тези импулси всъщност идват от средата на Вселената".


Стратегията, при която антени ASKAP "подслушват" в различни посоки, което увеличи максимално проучваната площ на небето. Кредит: OzGrav, Swinburne University of Technology

Според Маккарт тези показания за дължината на вълната показват, че бързите радиоимпулси, уловени от екипа, идват от разстояние най-малко 7 милиарда светлинни години.

Като се има предвид, че бързите радиоимпулси идват от далеч, изследователите могат да ги използват, за да да научат повече за газовете между галактиките или междугалактичната среда, която е доста слабо проучена и трудна за изучаване.

Изследването на FRB може да ни помогне да измерим и картографираме "липсващата" материя на Вселената и това ще е наистина вълнуващо откритие.

Следващата задача астрономите ще бъде ​​точното местоположение на импулсите в небето, което ще позволи да се свърже всеки от тях с конкретна галактика.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !