07 декември 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Първите хуманисти в света. Какво все още можем да научим от стоическия космополитизъм

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 20 октомври 2022 в 00:01 16060
Марк Аврелий. Кредит: Wikimedia Commons, Public Domain

Стоическият космополитизъм се корени в убеждението, че всички хора са част от един и същ организъм.

Стоиците смятат, че за да се чувстваме живи и щастливи, трябва да имаме усещането, че работим с другите и за другите, а също и че когато хората постъпват неправилно, те всъщност правят само това, което смятат за правилно. Ако е възможно, трябва да се стремим да ги възпитаваме, а не да ги наказваме.

Светът по време на Късната римска република никога не е бил по-космополитен, което се дължи в немалка степен на влиянието на стоиците.

Стоици като Панетий Родоски, който пътува от Атина до Рим, където разпространява гръцката и стоическата философия; Публий Рутилий Руф, който като легат се застъпва за жителите на Азия срещу собствените си сънародници, за което е осъден по измислени обвинения на изгнание и отнемане на римското гражданство; и сириецът Посидоний, който се премества от Атина в Родос, за да основе школа, превърнала се в културно средище на империята, са не толкова гърци или римляни, колкото граждани на света.

Наднационалността на стоиците води началото си поне от Диоген Синопски, наречен Циник (р. 323 г. пр. н. е.), който, след като го попитали откъде е, заявил: "Аз съм гражданин на света [гръцки: cosmopolites]" - радикално твърдение по онова време и първата регистрирана употреба на термина "космополит".

"Орелът може да лети във въздуха, казва учителят стоик Гай Музоний Руф, цитирайки Еврипид, а благородният човек има за отечество цялата земя."

Мъдрите хора могат да се чувстват у дома си навсякъде, така че за тях изгнанието не е наказание, каквото може да изглежда. Всъщност едно от няколкото предимства на изгнанието е, че не сме въвлечени в политическа служба от страна, която само ни се струва, че е наша, не сме притеснявани от хора, които само ни се струват приятели, не ни пречат дребнави роднини. В изгнание Публий Рутилий Руф се чувства толкова добре, че отказва поканата на Сула да се върне в Рим.

Дори Марк Аврелий, като император, не се смятал за просто римлянин: "Моят град и държава са Рим... Но като човек? Светът. Така че за мен "добро" може да означава само това, което е добро и за двата свята".

Защо егоизмът е саморазрушителен

Стоическият космополитизъм се корени в убеждението, че всички човешки същества са част от един и същ организъм и че този организъм, както и всяка негова част, е проникнат от Бога. Вярно е, че някои хора се държат като ракови образувания, но дори и те вършат работата на Бога или на Вселената. Точно както очите, ушите и зъбите на всеки от нас имат роля в тялото ни, така и всеки от нас има роля в обществото, дори ако тя е само да служи като лош пример за другите.

"Добронамерено помнете, казва Сенека, че онзи, когото наричате свой роб, е произлязъл от същия род, усмихва му се същото небе и при равни условия със самия вас диша, живее и умира."

Да живееш егоистично, означава да се самоунищожаваш. За да се чувстваме живи и щастливи, трябва да имаме усещането, че работим заедно с другите, за другите - защото сме същество подобно на мравките и пчелите. Ако не допринасяме за нашата общност, ще се чувстваме откъснати и депресирани. С една дума, ще се чувстваме мъртви - а всъщност може и да е така.

Каквото и добро да правим, казва император Марк, трябва да го правим тихо, без да очакваме нищо в замяна, "така просто, както конят бяга или пчелата прави мед, или лозата ражда грозде сезон след сезон, без да мисли за гроздето, което е родила". Нашата награда ще бъде наша собствена и много по-голяма от всяко богатство или чест, които могат или не могат да ни бъдат дадени: да водим и да сме водили добър живот, да правим и да сме правили това, за което сме родени.

Разбира се, човешките същества не са толкова отговорни, колкото мравките и пчелите. Някои хора се измъкват. Те ще се държат лошо или ще се крият у дома. Толкова много неща трябва да се очакват и са втъкани в тъканта на света. Ако се ядосате или разстроите заради това, само ще влошите нещата, понякога може да стане много по-зле.

Можем дори да гледаме на лошото поведение като на възможност. Един ден при Ликург бил изпратен за наказание един негодник, който бил наранил окото му. Но вместо да го бие, Ликург [легендарният законодател на Спарта] го възпитал и след време го завел на театър. Докато спартанците го гледали с изумление, Ликург заявил: "Човекът, когото приех от вас, бе непокорен и буен. Връщам ви го като добър човек и порядъчен гражданин."

Защо образованието е по-добро от наказанието

Сократ е известен с това, че хората вършат лоши неща само защото в дадения момент смятат, че това е правилното нещо. По време на съдебния процес той твърди, че ако наистина е развратил младежа, както е обвинен, той трябва да го е направил неволно, тъй като винаги е знаел, че развращаването на младежа или на когото и да било ще бъде равносилно на това да навреди на себе си. Следователно, ако наистина е развратил младежа, градът и съдебните заседатели ще направят по-добре да го възпитат, отколкото да го накажат.

В отношенията ни с другите хора е полезно да помним, че в техните умове те правят само това, което смятат за правилно или най-добро. Те, както и ние, действат на границата на своите разбирания, защото това е всичко, което можем да направим, не повече и (значително) по-малко.

Понякога образованието е неосъществимо или невъзможно. Но дори и да се налага да се наказва някого, това никога не бива да става като отмъщение, а само, за да се подобри поведението му. В един апокрифен разказ Платон веднъж започнал да удря роб, но внезапно спрял ръката си. Когато часове по-късно един ученик го заварил все в същата неудобна поза, той казал: "Аз наказвам един разгневен човек". 

Ако при цялата ни философия все още сме склонни към отмъщение, не е нужно да си цапаме ръцете, а просто да го оставим на съдбата и късмета, които са на страната на доброто. Смъртта, ако не друго, ще отговори на нашите претенции и ще погребе враговете ни в праха на собствената им незначителност.

Справка:

  1. Musonius, Lectures, IX, 2.
  2. Marcus Aurelius, Meditations, VI, 42.
  3. Seneca, Letters to Lucilius, Letter 90.
  4. Seneca, Letters to Lucilius, Letter 47.
  5. Marcus Aurelius, Meditations, V, 6.
  6. Story about Lycurgus in: Stobaeus, III, 19.13.
  7. Stories about the angry Plato in: Seneca, On Anger, III, 12.

Авторът Нийл Бъртън (Neel Burton) е британски психиатър, философ, писател и педагог. Написал е няколко книги, включително Psychiatry (Психиатрия) (2006), Living with Schizophrenia (Да живееш с шизофрения) (2007), The Meaning of Madness (Значението на лудостта) (2008), Master your Mind (Овладей своя ум) (2009), Heaven and Hell: The Psychology of the Emotions (Раят и Адът: Психологията на емоциите) (2015), Hypersanity: Thinking Beyond Thinking (Хиперсанитет: Мислене отвъд мисленето) (2019), Stoic Stories (Стоически истории) (2022) - носител на наградата за любима книга на читателите за 2022 г.

Източник: Why Conventional Success Won’t Make You Happy, Neel Burton, Psychology Today


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Разни
6 знака, че лъжете себе си
15 септември 2022 в 00:01
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.