21 август 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Сливането на компютрите с човешкия мозък е новата задача на Илън Мъск

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 28 март 2017 в 14:4057811

Да произведе електромобил за масовия пазар и да колонизира Марс очевидно не са достатъчно амбициозни задачи за милиардера Илън Мъск. Сега той се е насочил към сливане на компютрите с човешкия мозък, за помогне на хората да бъдат в крак с напредъка на изкуствения интелект.

Основателят и ръководител на Tesla и SpaceX възнамерява компанията му Neuralink, която е все още в ранен етап от съществуването си, да имплантира микроскопични електроди в човешките мозъци, съобщават източници, близки до темата, цитирани от Wall Street Journal. Подобренията в човешкия мозък вероятно ще доведат до усъвършенстване на паметта и по-директна връзка с компютърните устройства.

Стартъпът на Мъск ще цели, както предприемачът го нарича, постигането на технология "неврална връзка", с помощта на която един ден вероятно ще може да се качват или свалят мисли в човешкия мозък.

Според източниците на Wall Street Journal, много е вероятно Мъск да играе важна управленска роля в базираната в Калифорния компания - смела стъпка на баща на пет деца, който вече управлява два технологични комплекса. Засега милиардерът не е коментирал информацията.

Макс Ходак (Max Hodak), който се представя като "член на учредителния екип", потвърждава участието на Мъск и описва компанията като "недоразвита". Ходак коментира, че плановете все още постоянно се променят, без да дава повече информация. Ходак е основател на Transcriptic, стартъп, който предоставя роботизирани лабораторни услуги, достъпни чрез интернет.

Снимка: YouTube / Auto Bild TV

Някъде между натиска да произведе новия си автомобил навреме, между SpaceX, която цели създаване на сателитен-интернет бизнес, между ракетата, която ще заведе хора на Марс, и създаването на високоскоростен влак, наречен Hyperloop, Илън Мъск трябва да намери време и за компания, която ще свързва компютрите с главите на хората, като първо се справи с неподатливите на лечение мозъчни болести, а след това да помогне на човечеството да избегне поробването от интелигентните машини.

"Ако приемете какъвто и да бил напредък на изкуствения интелект, то ние ще бъдем изостанали значително", обяви Мъск на пресконференция през юни. Решението, което той предлага, е "директен кортикален интерфейс", тоест изкуствен интелект вътре в мозъка, който ще помогне на хората да постигнат по-високи нива на функциониране.

През август Мъск написа в Twitter: "Има напредък. Вероятно ще има нещо за съобщаване до няколко месеца". През януари пък съобщи пак в Twitter, че новината вероятно ще бъде обявена всеки момент. Засега официално нищо не е оповестявано, макар Neuralink да е регистрирана през юли като компания за "медицински изследвания".

Според източниците на Wall Street Journal, Мъск планира да финансира Neuralink основно със собствен капитал, както и вероятни инвестиции от Founders Fund, джойнт венчър стартиран от Питър Тийл (Peter Thiel), с когото Мъск съосновава компанията за плащания PayPal.

През последните седмици Neuralink е започнала да наема водещи академици в областта, твърдят още източниците на изданието. Сред наетите са Ванеса Толоса (Vanessa Tolosa), инжинер в Lawrence Livermore National Laboratory и експерт по гъвкавите електроди; Филип Сейбръс (Philip Sabes), професор в Университета на Калифорния (University of California) в Сан Франциско, който е специализирал в това как мозъкът контролира движението; и Тимъти Гарднър (Timothy Gardner), професор в Бостънския университет, известен с имплантирането на микроскопични еклектроди в мозъците на птици, за да изучава техните песни.

По телефона, запитан от Wall Street Journal, Гарднър потвърждава, че работи за Neuralink, но не разкрива плановете си. Сейбръс отказва коментар, а от Толоса няма обратна връзка.

Все още не е ясно какъв вид продукти може да създава Neuralink, но източниците на изданието описват стратегия, подобна на SpaceX и Tesla, където Мъск разви нова ракета и електромобил, доказа, че са функциониращи и сега ги използва за постигане на по-амбициозни проекти. Много е вероятно първите продукти да бъдат напреднали импланти за борба с мозъчните разстройства като епилепсия или мащабна депресия. Тези импланти вероятно ще бъдат базирани на прости електроди, вече използвани за лечение на мозъчни разстройства като болестта Паркинсон.

Ако Neuralink докаже безопасността и ефективността на технологията си и получи правителствено одобрение, вероятно може да премине към козметични мозъчни операции за подобрение на когнитивните функции, коментират хора, близки до компанията. Мъск загатна за подобна възможност в коментарите си през юни, като описа как хората се затрудняват да възпроизвеждат и създават информация със скоростта, с която я възприемат.

Снимка: Leah Stephens

"Вашето ниво на производство е ниско, особено по телефон, участват само двата ви палеца. Това е абсурдно бавно. Но въвеждането на информация е значително по-добро, защото имаме в мозъка високочестотен визуален интерфейс. Очите ни поемат огромно количество данни", коментира Мъск. 

И други преследват идеята на Мъск, като например Брайан Джонсън (Bryan Johnson), основател на компанията за онлайн разплащания Braintree, който планира да налее 100 милиона долара в стартъп, наречен Kernel, в който вече са наети 20 души. Джонсън съобщи, че е говорил с Мъск и че двете компании целят изграждане на по-добри неврални интерфейси, първо за справяне с големите болести, а след това с разширяване на човешкия потенциал.

Facebook пък вече пусна обяви за работа за "инженери на интерфейс мозък-компютър" и други специалисти в невронауката за своите нови тайни проекти. А Defense Advanced Research Projects Agency (DARP) инвестира 60 милиона долара за четири години за разработването на технология за имплантиране на неврален интерфейс.

Така преследваната технология обаче има няколко спънки. Учените трябва да открият безопасен, минимално инвазивен начин да имплантират електродите, а също и начин да ги запазят стабилни в мозъка. Все още не е възможно и записването на активността на милиони мозъчни неврони за декодиране на сложни решения или разграничаването кога някой иска да яде спагети или кога иска да отиде до тоалетна.

А след това идва и убеждаването на хора да се подложат на избирателна мозъчна операция.

В коментари за Vanity Fair в неделя Мъск съобщава за "значителен частичен мозъчен интерфейс. Смятам, че сме грубо на четири до пет години от него". 


Препоръчани материали
+ 1
- 8
С държавни пари помен прави. Дай Боже всекиму!
 
Още от : Технологии
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.