Защо се смеем?

Смехът е несериозна форма на агресия

Наука ОFFNews Последна промяна на 20 септември 2015 в 13:17 18969 0

Какво кара един човек да се смее? 

Защо имаме нужда от смях? От къде идва смеха?

Различен ли е смехът, предизвикан от гъделичкане, от смеха ни заради шега?

Смехът - заплаха наужким

Животните - поне някои бозайници, като приматите могат да се усмихват и да се "смеят". Но техният смях няма почти нищо общо с нашия смях. По човешки критерии, животните не се смеят. Маймуните, обаче, имат много подобни изражения на лицето - спокойна, отворена уста, което е сигнал, че маймуната се преструва, че ще атакува, но това е на "шега". От този сигнал за псевдоагресия най-вероятно се е развил човешкият смях.

Подобни игрови сигнали се срещат не само при маймуните, а и при други висши бозайници, например кучетата. Всеки, който има куче у дома знае, че отворената уста, протегнатата напред муцуна и поклащането на опашката е знак, че животното иска да поиграе. Това е сигнал за нападение на шега, наужким, което никога няма да бъде възприето от партньора по игра като истинско.

Човешкият смях е различен, защото живеем в два свята

Смехът във формата, в която е присъщ на нас, не е присъщ на никой в природата, поради факта, че ние сме част не само на биологичния свят, но също така и на социалния и културен свят. Ние живеем едновременно в два свята: биологичен и културен. Тази двойственост понякога се чувства, но понякога е скрита дълбоко в подсъзнанието ни, което ни кара да се смеем в най-неочаквани ситуации. 

Смехът е непропорционален на причината

Интересно е също, че силата на смеха никога не е пропорционална на дразнителя, който го предизвиква. Стимулът може да бъде съвсем незначителен в сравнение с реакцията на това човешко състояние. Повод за смях може да е виц, дребни проблеми, случили се на наши приятели и т. н. Това отличава смеха от други подобни състояния, които се нуждаят от много по-убедителна причина. Така че, ако заплачем за нещо, това означава, че за нас има някаква сериозна причина, нищо че понякога е важна само за нас, а за другите не е толкова очевидна. Смехът, ако се вгледате внимателно, винаги се предизвиква от някоя дреболия.

Превръщането на заплахата в поздрав е широко разпространено явление в животинското царство и има многобройни паралели в човешкото общество. Скритият смисъл на такова поведение всъщност е същият като този при животните: "аз мога да постъпя така с теб, но няма да го направя".

Гъделичкането

Mного често се среща погрешно схващане, че смехът от гъделичкане не е свързан със смеха, причинен, например, от разказан виц. Някои психолози подкрепят това становище с факта, че не можем да наречем плач плача, предизвикан от рязане на лук. Наистина, когато режем лук, не правим свързаните с истински плач мимики на лицето и гласът ни не се променя, освен че роним сълзи. Но когато се смеем, докато ни гъделичкат нито акустично, нито по мимиките може да се забележи някаква разлика със смеха, предизвикан от виц, шега и др. Така че смехът от гъделичкане не може да се означи като чисто физиологичен.

На първо място, за да се смеем от гъдел непременно е нужен партньор. Може би някои не подозират, но ако сами се гъделичкате, никога няма да се засмеете. А фактът, че е нужен партньор означава, че от чиста физиология това става игра. Гъделичкането не е просто приятна стимулация, а мека рудиментарна форма на игра на агресия. По този начин смехът първоначално не е бил израз на забавление, а игра на заплаха, която в същността си е знак за несериозността на агресията.

Изглежда, че една от основните пречки, която трябва да бъде решена по пътя на изследването на смеха е  традиционният възглед, че смехът по начало изразява чиста радост.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !