Добротата като заразна болест

Добротата е заразна

Да, по-заразна e от грип или СПИН. Но ако за грипа трябва да се изкашляш на някой в лицето, а за СПИН-а - твърде близък контакт, то за добротата е достатъчнo докосване или само поглед или просто някоя любезна дума.

През 1984 г., психолозите Ейприл Краско (April H. Crusco) и Кристофър Ветцел (Christopher G. Wetzel) публикуват проучване, наречено "Докосването на Мидас", което сега се счита за класика. В него учените са изследвали факторите, влияещи върху размера на бакшиша, който клиентите оставят на сервитьорките в ресторант. На две групи сервитьорки са инструктирани просто да оставят сметката или леко да докоснат рамото или ръката на клиента.

След това нищо неподозиращите клиенти били помолени да споделят своите впечатления от ресторанта. Проучванията установили, че докосването на сервитьорката не е оказало влияние върху мнението на посетителите за ресторанта. Двете групи клиенти - тези, които са били докоснати, и тези, които не са - оценили горе-долу еднакво и храната, и ресторанта, и самите сервитьорки. Но при бакшиша нещата са стоят по друг начин - докоснатите клиенти оставят значително повече.

Оттогава "ефекта на Мидас" е изследван подробно, многократно са възпроизвеждани ситуациите, които го предизвикват. Оказало се, че не винаги докосването предизвиква щедрост. Съдейки по наличните до момента данни, ефектът на докосването е доста сходен с ефекта на човешкия имунодефицитен вирус.

Докосването ни кара да реагираме на добротата с доброта

През 2008 г. група учени от Калифорнийския университет, с включени експерти по неврология, дерматология и невроикономика, провежда следния експеримент на "игра на доверие" (trust game) . На половина от участниците им предлагали просто да се отпуснат в комфортна обстановка, а на другата половина, освен това им е направен лек класически масаж. После участниците били произволно комбинирани в анонимни двойки. Доброволците не се виждали един друг и не знаели с кого са комбинирани.

Единият участник във всяка двойка получавал 10 долара и му предлагали да даде някаква част от тази сума на другия участник в двойката. Размерът на прехвърлената сума се умножавал по три. Например, първият участник решава да подари на втория 5 долара - тогава вторият получава 15. На втория участник му предлагали да върне част от сумата в знак на благодарност за подаръка. Тази сума не се умножава.

Така например, ако вторият участник също върне обратно 5 долара - тогава и двамата щв имат по 10. Колкото повече доверие има първият участник към втория при първата транзакция, толкова повече могат и двамата да спечелят. Ако вие сте първият участник и се доверявате на втория изцяло, най-логично е да му дадете цялата сума. Така у втория 10-те долара ще се превърнат в 30 и двамата могат да спечелят 15 $. От друга страна, на втория участник нищо не му пречи да вземе всичките 30 $ и да печели двойно повече. Но ако го обземе доброта и благодарност, той може да даде обратно всичките 30. Така при втората транзакция, ако първият участник продължи с доверието си към втория, той вече би получил 90.

Ето какво се изяснило. Масажът преди играта увеличавал сумата при първия превод, но само малко - средно от 5 до 6 долара. Но на втория участник масажът влияел много. Немасажираните участници връщали средно 2 $, а масажираните - 7 $, т.е. 3.5 пъти повече. Докосването променя не само алтруизма, но и реакцията на човека на алтруизма, проявяваща се в алтруизъм.

Ето това наистина прилича на заразна доброта. 

Добротата предизвиква хормонални промени

Под влиянието на добротата тялото ви се променя необратимо. Изследванията на приятелството, любовта, алтруизма и въобще положителните социални взаимодействия неизменно се въртят около една и съща молекула - на окситоцина. Окситоцинът е мощен хормон, засягащ редица органи от мозъка до матката.

Интересно е, че когато се държим с доверие и доброта към другите количеството на този хормон в мозъка ни се увеличава, а когато той достигне определено ниво, ние започваме да се държим добре и с доверие с всички наоколо.

В експеримента на "играта на доверие" с докосването и прехвърлянето на пари, от участниците са взети кръвни проби. Тези участници, на които е бил направен масаж, са имали значително повишени нива на окситоцин. При това нивата на окситоцин били пропорционални на паричния трансфер.

Колкото повече окситоцин в кръвта - толкова участникът действа по-алтруистично. По нивото на окситоцин може да се предскаже колко ще дари обратно масажираният участник от втората група. Тези, с ниските нива на окситоцин, оставяли всичките пари за себе си, а тези, които имат повече, е по-вероятно да са по-щедри.

Окситоцинът може да бъде въведен изкуствено. Това обикновено се прави през носа (най-прекия път към мозъка). Оказва се, че наистина капките окситоцин в носа повишават доверието. Те увеличават желанието да се поеме риск, за да се помогне на друг.

Важно е, че това не се отразява на готовността за поемане на по-висок риск по принцип - например - в хазарта. 

По материали от:

The Midas Touch The Effects of Interpersonal Touch on Restaurant Tipping

Monetary sacrifice among strangers is mediated by endogenous oxytocin release after physical contact, Vera B. Morhenn, Jang Woo Park, Elisabeth Piper, Paul J. Zak

Oxytocin: could the 'trust hormone' rebond our troubled world?

Oxytocin-gaze positive loop and the coevolution of human-dog bonds, Science, 16 април 2015

Early Life Nurturing Impacts Later Life Relationships

Доброта как модный наркотик, Николай Кукушкин

Още по темата

26/08/2015

Животът

Хормоните увеличават ефекта плацебо

30/05/2015

Човекът

Научни обяснения за някои странности на нашето поведение

29/04/2015

Животът

Хормонът окситоцин ни кара да харесваме мускулести мъже

27/02/2015

Физика

Хормонът на любовта може да се окаже основа на ново хапче за изтрезняване (видео)