Апокалиптични мотиви

Божан Божков Последна промяна на 24 юли 2016 в 16:00 25614 0

Мине не мине и току прочетем за поредния Апокалипсис, който всеки момент ще помете познатият ни Свят. Не беше Календарът на Маите, не беше Нибуру и там за каквото още се сетите. Наблюденията ми са, че се разминаваме средно поне с по четири Апокалипсиса на година. Е, Светът въпреки това си е тук и не се трогва особено от прокобите, сипещи се на килограм.

Обаче наред с небивалиците, родени от болни мозъци и щедро тиражирани от медии със специфична окраска има и действителни опасности, от които кой знае защо въпросните медии не се интересуват.

Разбира се, когато човек (в случая цялото Човечество) има нужната информация и е подготвен за опасността има възможност да вземе мерки.

Една реална опасност за Земята са неоткритите още астероиди, които могат да се сблъскат с нея. Такива сблъсъци е имало в миналото. Статистическа вероятност това да се случи и в бъдеще съществува. За това се правят непрекъснати наблюдения и се търсят нови астероиди и комети, които биха могли да представляват опасност. Уви, обаче наблюденията от земната повърхност не са достатъчни, за да може да се открие такъв обект достатъчно рано. Необходима е система от телескопи, базирани в Космоса. Това е и един от отговорите на тези, които питат, какво търсим в Космоса, преди да сме си оправили проблемите на Земята. Ако не сме информирани за случващото се над главите ни, може в един момент да не останат проблеми за решаване на Земята.

Днес обаче ще разгледаме една друга опасност, която също дебне отгоре, но причината за нея се крие дълбоко под краката ни, на близо 2900 километра под нас.

Земното магнитно поле се дължи на процеси, случващи се в Земното ядро. Наскоро стана ясно, че и Луната е замесена в процеса и тя е причина, магнитното поле защитаващо Земята да не изчезне както марсианското.

Земното магнитно поле ще съществува още дълго. Обаче едно друго явление, свързано с него може да предизвика частична катастрофа в биологичния свят.

Известно е отдавна, че магнитните полюси на Земята не са точно „забити“ на едно и също място. Те ежегодно се местят, а през големи периоди от време разменят местата си. Да, именно, ако това се случи, червената стрелка на компаса няма да сочи към Арктика, а към Антарктида!

В деня на отворените врати на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, гл. ас. д-р Милен Цеков в една лекция с много свеж и завладяващ стил и разказа за смяната на магнитните полюси, за историята на това явление, за очакваната следваща размяна на двата полюса и за последствията, които то ще има върху живота на Земята.

Защо магнитните полюси се обръщат за сега има само хипотези, но не и потвърдена теория. Но че смените на магнитното поле в миналото са се случвали има много доказателства в геоложките пластове и във фосилите на древни растения. Знае се и как са протичали преходните периоди, преди и след обръщането. Д-р Цеков разказа, какви са евентуалните опасности, при едно такова обръщане.

Основният проблем е, че при размяна на местата на полюсите Земното магнитно поле постепенно намалява и почти изчезва за период между 100 и 200 години. Какви са опасностите това?

Знаем, че магнитното поле на Земята задържа заредените високоенергийни частици, които идват от Слънцето, както от дълбините на Космоса. Когато няма какво да ги спира, голяма част от тях няма да бъдат задържани от атмосферата и ще достигнат до Земната повърхност. Опасността от прякото въздействие със заредените частици в процентно отношение не е много голяма. Очаква се около 20% от хората да пострадат от това. (Да, за тези, които се разболеят от рак, левкемия и други такива, това че са сравнително малък процент няма да е голямо утешение)

По-големите проблеми са други.

Първият е, че бомбардировката със заредени частици ще унищожи озоновия слой. Освен опасността от рак на кожата при прякото излагане на твърдите ултравиолетови лъчи, които иначе биват спирани от озоновия слой ще бъдат тежко повлияни флората и фауната, което от своя страна също ще рефлектира върху човечеството.

Друг сериозен проблем от свободно достигащите повърхността заредени частици ще изпита електрониката, която в наше време сериозно е свързана с начина на живот. Освен телекомуникациите ще има проблем и за авиацията, корабоплаването и т.н.

Освен озоновия слой, при ниски стойности на магнитното поле ще се получи и друг ефект, който се наблюдава на Марс – директно отвяване на част от атмосферата в Космоса. Очаква се, за периода, за който Земята няма да е защитена, между 5 и 10% от кислорода да бъдат „издухани“ в междупланетното пространство. Дали това може да повлияе на организмите? Може би няма да е критично, но по-съществен проблем ще е, че животните, които разчитат на магнитното поле ще загубят ориентация. Такива са прелетните птици, някои китообразни и пчелите.

Какво е това? Поредната конспирация или научна прогноза?

Смяната на магнитните полюси се е случвала многократно в миналото и както казахме, потвърждения за това има много. Добре е изучено, как са протичали тези процеси в миналото от геологична гледна точка. Относно влиянието върху биосферата, счита се че поне едно от известните ни масови измирания на организми и изчезване на видове, това на прехода между Триаския и Юрския период се дължи на тогавашното обръщане на магнитните полюси на Земята.

Има хипотеза, че и изчезването на неандерталците преди около 28 000 години се дължи на опит за обръщане на магнитните полюси, който не се е осъществил, но при него магнитното поле е достигнало много ниски стойности.

Относно сегашната ситуация, д-р Цеков разказа, че магнитното поле отслабва в последните десетилетия. Ако отслабва с досегашните темпове, обръщането ще се случи след 1200 години. Обаче в последно време отслабването се е ускоририло и песимистичната прогноза е, че обръщане може да стане и след сто години. Все пак, има шанс сценарият да се промени. Спадове на магнитното поле е имало и в други времена, след което то се е усилило, без да се стига до обръщане на полюсите. Но все пак трябва да имаме готовност, още повече че според статистическото разпределение на предишните обръщания на полюсите, наближава ново.

А сега накъде?

Информираният човек е подготвен. Все още нямаме готовност да противодействаме на такъв глобален катаклизъм, но можем да използваме времето, което природата ни отстъпва за подготовка.

По въпроса за защитата от космическите лъчения учените работят отдавна и са отбелязани сериозни постижения. Къде – на космическите кораби естествено. Защитата от различните лъчения е напреднала много от времето на Аполо до наши дни и продължава да се развива.

Освен обитаемите кораби и космически станции, знаем че защита е необходима и за електрониката в спътниците и космическите сонди, изследващи различни обекти в Космоса.

Освен пряката защита на екипажа в космическата станция се работи и по отглеждането на растения в екстремални условия.

Голям скок при усъвършенстването на различните защити ще се осъществи при усвояването на Марс. Говоря за марсианската мисия като за нещо сигурно, понеже индикациите, че скоро ще се случи са много.

За да се намалят проблемите за живеещите на Марс ще се наложи по въпросите със предпазването им от лъчения, както по време на продължителния полет до там, така и за времето на престоя им да се решат с качествен скок. Също така и технологиите за отглеждане на растения и евентуално животни, които ще се разработят за суровите марсиански условия ще могат да се използват и на Земята, при евентуални проблеми с магнитното поле, които ще доближат до известна степен земните условия до марсианските.

И накрая, макар и да нагазваме с единия крак в областта на фантастиката, напълно е възможно да успеем, да създадем изкуствено магнитно поле на Марс, която технология да използваме на Земята при нужда. Илън Мъск вече предложи вариант със запалване на две термоядрени слънца над марсианските полюси.

Да, тази технология още е хипотетична. Обаче по управляемия термоядрен синтез се работи отдавна, има отбелязани доста успехи. Всъщност подобни идеи за извършване на управляем синтез в Космоса, където няма да има нужда от стени, в които да се задържа плазмата без да ги докосва има отдавна. Марсианската мисия може да им даде нов живот и развитие. При такъв синтез ще отпаднат до голяма степен разходите за поддържане на плазмата посредством магнитни полета в строго ограничен обем. Получената енергия може да се транспортира до Земята (или Марс) посредством микровълнов предавател или лазери. Ето че подобна „електроцентрала“ би могла да реши и проблема с липсващото магнитно поле.

Ето как, решавайки проблеми, с които се сблъскваме в Космоса и с които ще се сблъскаме, достигайки до Марс, за пореден път можем да решим проблеми, с които бихме се сблъскали и тук, на Земята.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !