Лекция: 70 години от основаването на ЦЕРН и 25 години пълноправно членство на България в организацията

НаукаOFFNews Последна промяна на 08 януари 2025 в 12:15 350 0

Въздушен изглед на района около ЦЕРН
Въздушен изглед на района около ЦЕРН с Женева и изхода на Lac Leman вдясно и Монблан на заден план. Ускорителят LHC е разположен по жълтата линия на 50-150 м под земята. Границата между Швейцария и Франция е обозначена с пунктирана линия.

Първата публична лекция за 2025 г. от лекторията "Светът на физиката – на живо" е посветена на 70 години от основаването на ЦЕРН и 25 години пълноправно членство на България в организацията. 

ЦЕРН е най-голямата и мощна лаборатория в областта на физиката на елементарните частици в света. През изминалата 2024 г. се отбелязват два юбилея – 70 години от основаването на ЦЕРН и 25 години от пълноправно членство на България в тази организацията. В лекцията ще бъде представена кратка история на ЦЕРН – от основаването му до наши дни.

Ще се обърне внимание и на важните научни открития, като:

  • откриването на неутралните токове от колаборацията "Гаргамел"
  • намирането на W+, W- и Z0 бозоните от експериментите UA1 и UA2
  • откритието на Хигс бозона от експериментите  и т.н.

Освен фундаменталните научните открития в ЦЕРН са извършват и множество приложни изследвания, довели до значително развитие на ускорителните, детекторните и компютърните технологии. Ще бъде разгледано накратко и българското участие в научните изследвания на международната организация. Това участие е значимо и датира от времената още преди официалното приемане на България за пълноправен член на ЦЕРН.

Лекцията ще изнесе доц. д-р Борислав Павлов.

Доц. д-р Борислав Павлов следва физика със специалност "Физика на ядрото и елементарните частици" във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". През 2000 г. е летен студент в ЦЕРН. През 2021 г. защитава дипломна работа по тема, свързана с експеримента CMS в ЦЕРН. От 2001 до 2002 г. работи към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) на БАН. През 2002 г. започва докторантура във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (специалност "Физика на елементарните частици и високите енергии"). В периода 2003 – 2005 г. специализира в INFN (Istituto Nazionale di Fisica Nucleare) в гр. Бари (Италия). През 2008 г. защитава своята дисертация на тема "Разработване и изследване на характеристиките на камери със съпротивителна плоскост за детектора CMS". От 2006 г. работи в катедра "Атомна физика" на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" като асистент (2006 – 2009), главен асистент (2009 – 2014), доцент ( от 2014 г.). Член е на Съюза на физиците в България и на редколегията на сп. "Светът на физиката". Основните му научни интереси са в областта на физика на елементарните частици и по-конкретно във физиката на детекторите на йонизиращи лъчение. Доц. Павлов е член на колаборацията CMS от 2001 г. Участва активно в набора и анализа на експериментални данни на експеримента CMS, а така също и в разработването и изграждането на системата от камери със съпротивителна плоскост за мюонния спектрометър на CMS, както и в разработването и осъвременяването на софтуера за симулиране отклика на тази система.

Организатори на събитието са Столична библиотека, списание "Светът на физиката" – печатен орган на Съюза на физиците в България, и катедра "Физика" при МГУ "Св. Иван Рилски, ще се състои на 14 януари (вторник) от 17.30 ч. в Американския център в Столична библиотека – пл. "Славейков" № 4.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Новини

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !