
„С космически технологии срещу природните бедствия“ – поредната публична лекция за 2025 г. от лекторията „Светът на физиката – на живо“, организатори на която са Столична библиотека, списание „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България, и катедра „Физика“ при МГУ „Св. Иван Рилски, ще се състои на 11 февруари 2025 г. . (вторник) от 17.30 ч. в Американския център в Столична библиотека – пл. „Славейков“ № 4.
Земетресения, наводнения, тропични циклони, изригвания на вулкани, цунами, лавини, прахови бури, мълнии, горски пожари, суши... Милиони загинали, многократно повече осакатени физически и духовно хора, неописуема човешка мъка и страдание, неизчислими материални щети… Това е жестоката цена, която човечеството е платило и продължава да плаща на природните бедствия.
Човечеството никога не се е примирявало с природните бедствия.
Напротив, още от зората на цивилизацията човекът се е опитвал да опознае и изучи стихията, да вникне в пораждащите я причини, да отгатне къде и кога ще се появи тя, да има реална преценка за загубите и щетите. И в зависимост от стадия на развитие това е ставало с различни методи и средства, и естествено – с различен успех.
Днес в лицето на аерокосмическите методи, технологии и технически средства човечеството разполага с изключително мощно оръжие за изучаване и борба с природните бедствия.
Лекцията прави опит да докаже това твърдение. Разглеждат се аерокосмическите летателни апарати, измервателната апаратура на борда им, физичните принципи на измерванията, визуалните изследвания от околоземна орбита и др., както и възможностите и приложението им в борбата срещу отделните природни бедствия.
Лекторът – проф. д.т.н. Гаро Мардиросян от Института за космически изследвания при Българската академия на науките, е електроинженер по слаби токове, д-р по физика и доктор на техническите науки. Работил е в Геофизичния институт на Българска академия на науките (БАН) от 1965 до 1979 г. През 1980 г. във връзка с изпълнението на Националната космическа програма „България-1300“ преминава в Института за космически изследвания – сега Институт за космически изследвания и технологии (ИКИТ) при БАН. Основните му научни интереси са в областта на изучаване на природни бедствия и екологични катастрофи с наземни (контактни) и аерокосмически (дистанционни методи); наземно и космическо апаратуростроене и безпилотни летателни апарати.
Проф. Гаро Мардиросян е автор и съавтор на над 120 научни публикации, около 80 научни доклада, 14 книги, над 50 патента за изобретения и полезни модели и стотици научнопопулярни материали в печатни и електронни медии. Участва в реализацията на почти всички значими национални и международни космически проекти с българско участие. Защитава два доктората по геофизика (1985, 2000) и по технически науки (2005). Обучава студенти, докторанти и специализанти в три университета. През 1991 г. е удостоен с професорско звание и е приет за действителен член на PWPA – Ню Йорк „за научната, приложната, изобретателската и популяризаторската си дейност и за заслуги към процеса на демократизацията“. Носител е на званията „Почетен изобретател“ и „Будител 2016“,„Изобретател на 2023 г.“, „Златно перо 2024 г.“. Вписан e в Златната книга на българските изобретатели и откриватели, в Енциклопедията „2000 най-изтъкнати учени на ХХ в.“ – издание на IBC, Кеймбридж, както и в други енциклопедии. Удостояван е с десетки грамоти, дипломи и медали от наши и международни форуми и институции за научната, педагогическата, изобретателската и популяризаторската си дейност. Понастоящем е председател на Научния семинар „Дистанционни изследвания на Земята“, главен редактор на списание „Aerospace Research in Bulgaria“ и на списание „Иновативно“, член е на редакционни колегии на няколко научни списания. Член на Съюза на учените в България, Съюза на изобретателите в България, Българското астронавтическо дружество.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Учените, работещи за връщането на вълнестия мамут, създават вълнести мишки
dolivo
Обществото умее да разпознава фалшиви новини, но е скептично към верните новини, показва метаанализ
dolivo
Прогноза за развитие на технологиите до 2099 от Рей Курцвейл
dolivo
Може ли удар от малка черна дупка да убие човек?