Паяците от рода Selenops не летят като птици, а по-скоро умело планират, за да кацнат на безопасно място. Зоолозите са открили, че такава способност имат тропическите паяци-крабове, които обитават върховете на дърветата в джунглите на Южна Америка.
Някои тропически паяци могат да летят, без да са си изплели копринени парашути, правейки виртуозни гмуркания до близките стволове на дърветата, са открили учените - съобщава National Geographic. А IflSciеnce, с присъщия си стил пише, че нещата едва ли могат повече да се влошат за страдащите от арахнофобия.
Тези смели паякообразни планират като направляват въздуха с движението на протегнатите си предните крайници, според проучване, публикувано на 19 август в Journal of the Royal Society Interface.
"Ние наистина не очаквахме да видим планиране при паяци", казва ръководителят на изследването Стивън Яновяк (Stephen Yanoviak), еколог по тропически членестоноги в университета в Луисвил, Кентъки.
Намирайки се под постоянната заплаха да паднат в пренаселения с опасности "първи етаж" на тропическите гори, те са развили способността да контролират полета си и почти винаги падат на безопасно клонче - също, както го правят летящите катерици. Те нямат кожни мембрани, но има широко, плоско тяло на роден парапланерист.
Свободно падане
Яновяк и колегите му прекарали години на лов за насекоми, които могат да планират. Изследователите използвали един прост тест: Пускали ги от голяма височина.
Техните тестове показали, че много видове мравки може да правят контролирани летателни спускания, както млади богомолки и скакалци. Но паяците винаги се проваляли.
Учените най-накрая изпробвали големите паякообразни от рода Selenops , известни като паяци-крабове, някои от които живеят в американските тропици. Макар че са големи, колкото чиния за супа, те не са много по-дебели от монета, някои дори по-тънки.
В джунглите на Панама и Перу, изследователите пускали многократно паящите Selenopidae от високо и снимали полета им: в 86% от случаите те ловко планирали встрани към съседните дървета, клонове, избягвайки попадане на земята.
Котешки маневри
След това екипът поръсил обектите си на изследване с флуоресцентен прах, за да ги идентифицират по-лесно и за да не прилепват паяците към стените на съдовете, в които ги държат.
След това ги пускали от височина 20 до 25 метра над земната повърхност. Паяците-крабове се проявили като по-гъвкави от котки, извъртайки се в рамките на няколко милисекунди и се плъзгали по въздуха към дървесните стволове.
"Ако иска да завие наляво, той променя ъгъла на предния си десен крак. А ако иска да завие надясно, прави същото с левия си преден крак." - обяснява Яновяк.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
20.08 2015 в 18:43
Последни коментари