В историята на науката и техниката съществуват известни личности, формулирали различни закономерности. Някои са учени, други писатели и футуролози, трети академични лица. С някои от техните постулати тях хората са свикнали да се съобразяват, други да оспорват, а на трети обикновено се позовават. Само като примери ще споменем Трите закона на роботиката на Азимов, Общата теория на относителността на Айнщайн, Законите на Нютон... А чували ли сте името Мелвин Кранзбърг (Melvin Kranzberg)?
Това е името на американски професор по история на техниката, формулирал през 50-те години правила, известни като Шестте закона на технологиите. Нека първо да се запознаем по-подробно с неговата дейност, а после ще разгледаме постулатите му един по един.
Образование и кариера
Мелвин Кранзбърг е роден на 22.ХІ.1917 г. в Сейнт Луис, щата Мисури. След като завършил тамошния Амхърст Колидж, продължава образованието си и получава магистърска и докторска степен от Харвардския университет, а сетне, по време на Втората световна война, служи в армията и се сражава в Европа. Изявява се добре и дори получава Бронзова звезда за резултатни разпити на нацистки пленници.
След войната Кранзбърг активно се развива в академично-научната дейност. През 1958 г. основно чрез неговите усилия започва съществуването си Обществото по история на технологиите (Society for the History of Technology) – международна организация, обединяваща работата на учени в тази област от над 35 страни, за да се координират академичните им усилия. Кранзбърг е дългогодишен редактор на издаваното от институцията сп. Technology and Culture (1959-1981). И до ден-днешен Обществото всяка година осигурява стипендия в размер на 4000 $, предназначена за докторанти в областта история на техниката и технологиите. Също така, между 1972 и 1988 г. Мелвин Кранзбърг е професор в Технологичния институт на Джорджия (Georgia Institute of Technology).
Мелвин Кранзбърг умира от рак на 6 декември 1995 г. Както казва колегата му от Georgia Tech проф. Огъст Гибелхаус (August Giebelhaus), "делото на живота му беше да утвърди самостоятелността на историята на техниката като научна дисциплина. Това не е обикновена приложна наука, не е просто една незначителна част от стопанската история; не – това е цяла отделна наука".
Философия на техниката
Както казва самият им автор, неговите закони "са извлечени от продължително изучаване на развитието на технологиите и тяхното взаимодействие със социокултурните промени".
Откъде започва всичко? През 50-те г. Мелвин Кранзбърг смята, че предположението, че машините управляват човека, вече е станало "интелектуално клише". Но също така признава, че вече може да се говори за т.н. технологичен детерминизъм. Това е философска и социологична теза, според която технологиите представляват главният фактор в нашия начин на живот, нашите ценности, институциите и другите елементи на човешкото ни общество. Кранзбърг е наясно, че не всички учени поддържат тази "версия за технологичното всемогъщество". Историкът Лин Уайт младши (Lynn Townsend White, Jr.), напр. смята, че технологията "просто отваря вратата, тя не заставя никого да премине през нея". Технологията само предоставя избор, опция, възможност нещо да се направи, но как човекът ще се възползва от нея, остава за самия него да реши.
Кранзбърг обаче преценява тази гледна точка като непълна. Той смята, че е прекалено тесногръдо основното внимание да се фокусира само върху първоначалния избор да се използва или не технологията: "Все пак, възникват няколко въпроса. Наистина, никой не принуждава човека да мине през отворената врата, но самото й отваряне вече е подкана. Също така, кой решава кои врати да се отворят и, след като човек вече е минал през някоя от тях, дали неговото бъдеще не се определя от коридора или стаята, в които той е попаднал? Не по-малко важно е следното - дали след като е пресякъл прага, човек може да се върне назад?"
Тези въпроси, поставени от Кранзбърг, го водят до формулирането на Шестте закона на технологиите:
Първи закон. Технологията сама по себе си не е лоша или добра, но не може да се нарече и неутрална. Това е най-известният от Законите. Неговата формулировка Кранзбърг обяснява по следния начин: взаимодействието между вече разработената технология и социума е такова, че екологичните, обществени и хуманитарни последици на технологиите отиват далеч зад рамките на непосредствените цели, с които са били замислени и конструирани техническите устройства и практики. Една и съща технология обаче може да има напълно различни резултати в различни контексти или обстоятелства.
Втори закон. Изобретението е майка на необходимостта. Кранзбърг разбира иновацията като поредица от събития, където всеки иновационен акт изисква допълнение в лицето на нови иновации. Той отбелязва, че всеки завършен механизъм се нуждае от промяна и поддръжка от технологична гледна точка, а тези намеси причиняват промени в икономическите и социокултурните отношения. Затова той привежда аналогията с майка и дете.
Трети закон. Технологиите се появяват на пакети - големи или малки. Ако едно изобретение създава необходимост, то цялата верига от събития може да се нарече пакет или система. Тя съдържа множество процеси и компоненти, и затова иновационната система е невероятно сложна. Също така, всяка нова компонента на технологията е създадена от повече от един човек. С всяко ново изобретение се появява и един нов изобретател, но за да са налице необходимите условия за неговата дейност, трябва някой някога по-рано да е изобретил инструментите, използвани от онзи, следващия, в работния му процес.
Четвърти закон. Макар че е възможно технологиите да са главната причина за много обществени проблеми, във взимането на решения в областта на технологиите предимство имат нетехнологичните фактори. Технолозите и инженерите често са обвинявани (обикновено от фантасти и футуролози), че създават устройства, без да осъзнават далечните последици, които техните разработки ще донесат на човечеството, на неговите икономически и социокултурни системи. В научно-развойните звена, управлявани и развивани с държавна инициатива и финансиране, тези проблеми би трябвало да са важен фактор във взимането на решение за технологична инициатива. С този закон Кранзбърг просто напомня на своите читатели, че преди да въведе новите изобретения в своя живот, човечеството трябва внимателно да анализира възможните последствия.
Пети закон. Цялата история е съвременна, но историята на техниката е най-съвременна. "Макар че историците могат във всеки един момент да напишат възвишени редове за важността от историческото разбиране на велики личности и граждани, повечето от сегашните студенти просто не могат да съотнесат актуалността на историята към настоящето ни време или към бъдещето. Аз смятам, че това е така, тъй като по-голямата част от преподаваната в момента история просто игнорира, пропуска технологичния елемент". Кранзбърг е на мнение, че може би за пренебрежението на техническата история са виновни онези хора, които се занимават, напр., с история на изкуството и с целия останал арсенал от хуманитарни проблеми. Според него проблемът на така разработваната история на изкуството е, че тя не разглежда прякото въздействие на технологичните разработки върху изкуството. И всичко това, без дори да става дума за косвеното им влияние върху хуманистичните усилия на човечеството.
Шести закон. Технологията е една много човешка дейност и така [самата тя] е история на технологията. Създаването на технологии се квалифицира като една от най-ранните и основни характеристики на човешката култура. То помага да се развиват езикът и абстрактното мислене. Или, с други думи, човек не би могъл да измине пътя до Homo sapiens (Разумен човек), ако преди това не е бил Homo faber (букв. Човек занаятчия, т.е. създаващ човек). Технологичното развитие представлява еволюционно допълнение към културното развитие на човечеството.
Нийл Постман за Законите
Тези постулати, които Кранзбърг нарича "закони", американският културолог и специалист по медиите Нийл Постман (Neil Postman) предлага да наричаме просто "идеи". Той сравнява това, напр., със сделката на Фауст: "Технологиите дават и технологиите отнемат". Обаче аналогията да продадеш душата си на дявола в замяна на свръхестествени способности напълно демонизира всички нови технологии! По-нататък Постман е все така антитехнологичен – той смята, че всяка новопоявила се технология причинява повече вреди, отколкото пози на обществото. Според него, основен пример в тази връзка е разпространението на автомобила – независимо от своите удобства, колите отравят въздуха, причиняват инциденти по пътищата, заставят градските жители да дишат техните изпарения и компрометират красотата на автентичните селски местности.
Законите в съвремието
Широкото разпространение на нови технологии самò по себе си не осигурява на хората по-висока технологична или цифрова грамотност, да не говорим пък за повсеместни знания как функционират различните технологии. Независимо от множеството популярни статии в Интернет и печата, всред по-голямата част от младите хора можем да говорим само за обикновена компютърна грамотност, тоест стремеж само към знанието, необходимо, за да може безпроблемно да се изконсумира новото съдържание. Липсва и критичен поглед към прочетеното на екрана на технологичните устройства: дали казаното в текста е вярно? Изводът на британския професор по английска литература в няколко висши училища Марк Бауърлийн (Mark Bauerlein) че поколението, което расте "с джаджи от люлката", всъщност не се развива технологически, не придобива технологична грамотност. В книгата си "Най-тъпото поколение: как цифровата епоха затъпява младите американци и застрашава нашето бъдеще" с многозначителното подзаглавие "Не вярвайте на никого под 30!" (The Dumbest Generation: How the Digital Age Stupefies Young Americans and Jeopardizes Our Future, Or, Don't Trust Anyone Under 30; 2008 г.) авторът пише следното: "Във времето, когато младите хора свикнаха да използват цифровите устройства във всекидневния си живот... във времето, когато им се представи необикновен шанс да получат нови знания и да подобрят своите навици за четене и записване... виждаме, че младите американци не са станали нито по-мъдри, нито по-опитни в сръвнение със своите предшественици... не са започнали да знаят повече".
Тази ситуация не се регулира от използваната технология. Поначало учителите са длъжни да мотивират учениците за основи в образованието дейности като четене и писане. Но ако цифровите устройства осигурят нова среда за развлечение на младите хора, това може да бъде и нова среда за получаване на образование.
Мелвин Кранзбърг разбира сериозността на тези наблюдения и излиза с публикацията "Употреба на историята в изследването на науката, технологията и обществото", в която призовава потребителите да развиват своята технологична грамотност. Скоро след това тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън обяви държавни мерки, насочени към същото. Това се изрази във включване в учебните програми на модули по история на технологиите, в които фокусът е насочен към изучаване на човешкото изобретателско мислене. Напр., изучава се изобретяването на азбуката, математиката, ораторското изкуство, книгопечатането, микроскопите, компютрите и т.н.
Определено Законите на Кранзбърг са добри интелектуални хапчета, стимулиращи мисленето. В заключение, ето и един от анекдотите, разказвани от създателя им по време на лекции: "След концерт на изкусния цигулар Фриц Крайслер една дама се приближила до нега и му казала: "Маестро, Вашата цигулка създава толкова прекрасна музика!" Музикантът доближил инструмента до ухото си и й рекъл: "Аз не чувам никаква музика от нея". Ето тук виждате, че инструментът – така да се каже, хардуерът – е безполезен без човешкия елемент. Но пък и без цигулката си Крайслер не би могъл да създава музика!"
Антон Оруш, Sandacite.bg – https://www.sandacite.bg
Източници:
Guide to the Society for the History of Technology Records -
Hansen, Dr. James R. - Technology and the History of Aeronautics: An Essay
Kranzberg’s Six Laws of Technology
Kranzberg’s Six Laws of Technology, a Metaphor, and a Story
Melvin Kranzberg, 78, Historian of Technology
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари