Невротехнологиите могат да помогнат не само за безопасно шофиране на автомобили, но и да помогнат на тези, които страдат от слепота, глухота или инсулт.
Уилям Кочевар (William Kochevar) изпитва пряко огромния напредък на технологиите. Попадайки в инцидент с мотоциклет, човекът остава парализиран под раменете.
Но сега може да яде сам.
Това се дължи на електродите, имплантирани в дясната му ръка, които стимулират мускулите. Но истинската магия се случва по-високо. Кочевар контролира ръката си със силата на мисълта. Желанието му да се движи се отразява в нервната активност в моторните зони на мозъчната кора.
Тези сигнали се идентифицират от имплантите в мозъка му и се трансформират в команди за действие за електродите в ръцете.
Способността да се декодират мисли по този начин изглежда като научна фантастика, подчертава The Economist.
Интерфейсът между мозък и компютър (brain-computer interfaces - BCI), като системата BrainGate, използвана от Кочевар, доказват, че контролът със силата на мисълта е възможен.
Изследователите могат да кажат какви думи и образи чуват и виждат хората само като анализират невронната активност.
Информацията може да бъде декодирана и използвана за стимулиране на мозъка. Повече от 300 000 души имат кохлеарни имплантанти, които им помагат да чуят, превръщайки звуците в електронни сигнали, които след това се изпращат до мозъка.
Учените внасят данни в главите на маймуни, които им дават инструкции какво да правят чрез електронни импулси.
В американската армия и в Силициевата долина усилено се провеждат изследвания на мозъка. Facebook мечтае да се пишат постове със силата на мисълта. Стартъпът Kernel похарчи 100 милиона долара инвестиции за развитието на невротехнологиите. Илън Мъск създаде компания, наречена Neuralink. Той е убеден, че ако човечеството иска да оцелее след появата на изкуствения интелект, има нужда от ъпгрейд.
Нийл Харбисън е от ъпгрейднатите хора - има малка антена, която стърчи от главата му. Британецът е роден с ахроматопсия - той не може да различава цветовете, но през 2003 г. се съгласил на операцията, за да му се имплантира в глава специално устройство, което преобразува цветовете в звуци. С течение на времето, функционалностите на устройството растат и Нийл може вече да чува дори цветове, които не могат да виждат хората с нормално зрение. Днес британецът с помощта на антената се свързва с интернет, занимава се с рисуване, пише музика и участва в фондацията Cyborg, която той е основал.
Различни предприемачи предвещават свят, в който хората могат да комуникират телепатично помежду си и с автомобилите или да получават невероятни способности, например, да чуват ултра високи честоти.
За всичко това са нужни много десетилетия, ако тези технологии въобще успеят да се реализират един ден. Но преди това BCI може да отвори пътя към невероятни нови възможности. Например, възможно е да се стимулира част от мозъчната кора, която е отговорна за зрението, коетода помогне на слепите да прогледнат. Или може да се накара мозъкът да развие нови невронни връзки при хора, преживели инсулт.
Скептиците също се съмняват, че всичко това е възможно. Да се пренесат технологиите на BCI от лабораторията в клиниката е много трудно. Системата BrainGate, която използва Кочевар, е разработена преди повече от 10 години, но не е използвана много. Превръщането на имплантите в потребителски продукт е много трудно. Пътят на разпространение е блокиран от три сериозни препятствия: технологични, научни и търговски.
Например, от технологична гледна точка, техниките за мозъчно сканиране, които не изискват инвазивна процедура, като например електроенцефалограмата (EEG), не могат да получат мозъчни сигнали с достатъчна яснота през черепните кости и кожа. Бе постигнат известен напредък в електроенцефалографските шлемове, с които може да играете компютърни игри само със силата на мисълта. Но най-амбициозните технологии изискват имплантиране на устройства в мозъка, така че да взаимодействат с невроните директно. Освен това съществуващите импланти имат редица недостатъци. Например, те включват жици, които трябва да преминат през черепа. Те също така предизвикват реакцията на имунната система.
Те могат да взаимодействат само с няколко стотин от 85-те милиарда неврона в човешкия мозък.
Проект Brainflight: човек успя да осъществи излитане и кацане, както и контрол на движението на безпилотен летателен апарат само с мисъл.
Но скоро имплантите ще се променят поради напредъка в миниатюризацията и увеличаването на компютърната мощ.
По този начин могат да се появят безопасни и безжични имплантати, способни да комуникират със стотици хиляди неврони.
Другата пречка е, че мозъкът все още е загадка. Учените знаят малко за това как работи, особено когато става дума за сложни функции. Изследванията са по-напреднали при животните, но експериментите върху хората са трудни. И все пак, дори и днес, някои части на мозъка, като моторната област на кората са по-добре разбрани, Но са необходими по-изчерпателни знания. Машинното обучение може да помогне при определяне на моделите в нервната дейност. Самият мозък се справя много бързо и лесно с контрола на ВСI. И невротехнологиите могат да разкрият неговите тайни.
Третото препятствие се състои от практическите пречки пред комерсиализацията на технологията. Нужни са време, пари и опит, за да получат одобрение медицинските изделия. И потребителските приложения ще се продават само ако вършат работа на хората и те ги намерят за полезни. Някои от приложенията на ВСI са излишни - един добър гласов асистент е по-прост начин за писане без пръсти, отколкото мозъчен имплант, например. И все пак мозъчни импланти вече се прилагат за лечение в някои случаи. Около 150 000 души получават дълбока мозъчна стимулация чрез електроди, което им помага да контролират болестта на Паркинсон.
Всичко това показва, че пътят към бъдещето, както си го представят пионерите на невротехнологиите е труден, но постижим.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари