Има ли маймуни със сини очи?

От какво зависи цветът на очите при хората?

Разбира се, че зависи от гените и количеството меланин, а количеството меланин зависи от местообитанието, климата и т.н., но никой не би отрекъл, че хората са еволюирали от маймуните, а маймуните живеят практически по цялата планета (включително в зоологическите градини).

Тогава защо маймуните нямат сини или зелени очи? Макар че може и да има видове маймуни със зелени и сини очи... Интересен въпрос.

Оказва се, че има маймуни със сини очи! Общо взето нещата с цвета на очите са много сложни. Цветът и рисунъкът на очите наистина зависят преди всичко от количеството меланин и как е разпределен в ириса, а това от своя страна зависи от гените. Но едва ли зависи много от климата и околната среда.

Ирисът

Всъщност ирисът има два слоя: вътрешен пигментен епител и строма - фиброзен външен слой. Пигментният епител е много тъмен, а клетките му са пълни с гранули меланин при всички, с изключение на албиносите. Освен клетки, стромата съдържа доста голямо количество междуклетъчно вещество - предимно белтъчни влакна от колаген. Междуклетъчното вещество разсейва светлината и осигурява структурното оцветяване (то се основава на оптични, а не на "химични" принципи). Ако в клетките на стромата има малко или никакви меланинови гранули, тогава цветът на очите ще бъде сив или син поради разсейването на светлината (не е ясно кое оказва по-голямо влияние върху това дали очите са сиви или сини - особеностите на разположението на колагеновите влакна или разликата в количеството на меланина).

Ако меланинът е много, очите ще имат различни нюанси на кафявото. Ако меланинът не е достатъчен, за да затъмни напълно структурното оцветяване, очите ще бъдат зеленикави или дори зелени поради смесването на кафяво или оранжево и синьо. Откъде идва оранжевото? Съществуват две форми на меланин: черно-кафяв еумеланин и оранжев феомеланин. Въпреки че еумеланинът е основната версия на меланина, някои хора имат феомеланин или смес от двете в стромата на ириса.

Друг пигмент от групата на каротеноидите, липохромите, може да бъде неравномерно отложен в ириса. Той се вижда на светъл или сравнително светъл фон.

Съществуват много гени, чиито варианти са свързани с цвета на очите, и не винаги е ясно какъв е механизмът. Всеки би искал да може да прогнозира точно цвета на очите по ДНК, но разработените за целта модели, въпреки че дават верни отговори в над 90 % от случаите, все още не са достигнали стопроцентова точност.

Основната мутация, отговорна за синия цвят на очите при хората в повечето случаи, е добре проучена. Това е мутация в съседство с гена OCA2. OCA2 кодира транспортен протеин, който отвежда тирозина (суровината за меланина) в меланозомите - мембранни торбички, в които се натрупва меланин. Някои мутации в самия ген OCA2 причиняват албинизъм. Установено е, че синият цвят на очите е свързан с мутация в интрона (некодираща област) на съседния ген HERC2: този участък от ДНК оказва влияние върху това колко активен е генът OCA2 - колко мРНК се разчита от него и в крайна сметка колко транспортен протеин синтезира клетката.

Зависи ли цветът на очите от местообитанието и климата? Дали цветът на очите влияе на зрението?

Вътрешният пигментен епител засенчва ретината ни и служи като основна защита срещу излишната видима светлина и ултравиолетовата радиация. Без него цветът на ириса ще има червеникав оттенък поради прозиращите кръвоносни съдове. Липсата на меланин в пигментния епител е наистина осезаема: хората с албинизъм изпитват дискомфорт, когато са изложени на светлина, и имат различни зрителни проблеми.

Що се отнася до обикновените светли очи (т.е. липсата на меланин във външния епител), не е много ясно как този цвят би могъл да попречи на оцеляването на човешките предци в екваториалните и тропическите ширини. Съществуват доказателства, че в съвременния свят хората със светли очи, които живеят там, където има много ултравиолетова светлина, са по-податливи на някои много редки форми на рак на очите. Но тези заболявания са изключително редки и освен това се развиват в зряла възраст, така че е трудно да си представим, че естественият подбор би могъл да отстрани индивидите с по-светли очи от популацията заради тях. Нашият начин на живот е забележимо различен от този на предците ни, така че можем само да предполагаме колко лошо е било да си светлоок - може би под такова ярко слънце е било по-трудно да се ловува или да се търсят ядливи растения? А може би предците ни са се страхували от деца с по-светли очи? А може би светлите очи са издавали далечните ни предци на хищниците? Но това ще си остане предположение, няма как да го проверим.

Знаем само, че светлите очи, за разлика от светлата кожа, не дават решаващо предимство във високите географски ширини: хората от Сибир, Далечния изток и Северна Америка нямат светли очи. Светлите очи са разпространени предимно сред европейците. Повечето хора по света имат тъмни очи.

Защо има много синеоки европейци?

 ^{Кредит: Wikimedia Commons}

Най-вероятно причината е, че хората са се разпространявали по Земята на малки групи и популациите им са варирали доста - понякога са били много малки. Всяка мутация (понякога дори доста вредна) в малка група има много по-голям шанс да оцелее, отколкото в много голяма група. Да сравним популация от 100 000 индивида и популация от 100 индивида: мутация, възникнала в голяма популация, би имала честота едва 1/200 000, докато мутация, възникнала в такава малка популация, би имала честота от 0,5 %.

Повечето мутации са рецесивни, което означава, че при диплоидните същества (т.е. с клетки, съдържащи пълен набор от хромозоми - по една двойка от всеки тип) повечето мутации се появяват само ако те получат копие на гена с мутацията и от майката, и от бащата (това се нарича хомозиготно състояние).

В малка популация тази ситуация ще се среща по-често и мутацията ще се проявява по-често във фенотипа (всички забележими черти на даден организъм, проявени в резултат на точно определена генетична програма (генотип) и влиянието на факторите на средата). Съществуват оценки, че мутацията в интрона на HERC2 е възникнала преди 6-10 хиляди години - т.е. значително след напускането на Африка от хората. И тогава, когато мутацията е станала хомозиготна и са се появили хора със сини очи, тя може да е имала някои предимства - например такива хора е било по-вероятно да бъдат харесвани от противоположния пол. А може би не. Може би фактът, че европейците толкова често имат по-светли очи, е чиста случайност.

Синеоките маймуни

А що се отнася до маймуните. Най-близките роднини на човека, човекоподобните маймуни, имат очи с много различни нюанси на кафявото:

^{Оттенъци на кафявото в цвета на очите на човекоподобните маймуни. Кредит: theatlantic.com}

Това означава, че те също имат вариации в гените, свързани с цвета на очите, но все още не знаем доколко те съвпадат с човешките варианти и дали са се появили в нашите клонове независимо, или ние и те сме получили тези варианти от общи предци.

Вярно е, че все още никой не е виждал синеоки маймуни сред човекоподобните маймуни. Въпреки това сини очи се срещат и сред други примати.

Най-близките до нас са японските макаци (само на около 25 милиона години независима еволюция). Синият цвят на очите им обаче е по-скоро тъмен, сиво-син, и често зависи от възрастта: бебетата със сини очи израстват в жълтооки възрастни, а към старостта очите могат отново да се обезцветят.

Оценката на цвета на фона на такава розова кожа е трудна, затова за по-голяма яснота в палитрата вдясно са цветове от краищата и средата на ириса.

Цвят на очите на японските макаци (Macaca fuscata) в естествената им среда. Кредит: Preliminary study on eye colour in Japanese macaques (Macaca fuscata) in their natural habitat

По-далеч в еволюционно отношение е колумбийската коата - застрашен вид от семейството на паякообразните маймуни. Тези южноамерикански маймуни могат да имат сини очи, но не винаги - това не е специфична за вида черта, както при хората.

^{Колумбийска коата. Кредит: Wikimedia Commons}

Съществува един вид лемур (Eulemur flavifrons), който има яркосини очи - отличителна черта на близкия вид - черния лемур. Той е обитател на Мадагаскар. Популацията им е много малка.

^{Женски лемур Eulemur flavifrons.  Кредит: Wikimedia Commons}

И трите вида - японският макак, колумбийската коата и синеокият лемур - определено са преминали през етапа на много малка популация, което означава, че рецесивните мутации е по-вероятно да се запазят и да се проявят в хомозиготно състояние. Японските макаци са обитавали японските острови, които по това време вероятно са представлявали полуостров с доста тесен провлак. В момента колумбийската коата е застрашена от изчезване, както и лемурът Eulemur flavifrons. Родственикът на Eulemur flavifrons, черният лемур, който живее в същата част на Мадагаскар, има жълти очи,

Дали сексуалният подбор на външния вид е изиграл роля в дивергенцията на тези видове?

Интересно е, че в интрона на гена HERC2, който регулира OCA2 (този важен регулаторен участък е много консервативен, много подобен при различните видове), не са открити мутации, подобни на човешките, при лемурите и японските макаци (колумбийската коата не е изследвана), което означава, че тайната на сините им очи е в нещо друго.

Източник: Бывают ли у обезьян голубые глаза?, Евгения Правдолюбова, Элементы

Още по темата

18/04/2022

Животът

Синеоките хора споделят един прародител, който е развил мутацията преди 6 до 10 хиляди години (видео)

05/04/2019

Човекът

Синеоките хора имат един общ предшественик

17/04/2018

Животът

7 изненадващи скорошни ефекта на еволюцията на хората

08/02/2018

Животът

ДНК показа: Първият съвременен британец е бил с тъмна кожа и сини очи