Коя националност е най-древна?

За да се справим с този въпрос, е необходимо първо, както често се случва, да постигнем съгласие относно думите, които използваме. В противен случай при спор хората могат да говорят за едно и също нещо и да не са съгласни един с друг. Те могат да влагат различни значения в едни и същи понятия. В руския език като синоними често се използват понятията " националност", " нация", " народ", " етнос" и т.н. Въпреки това между тези думи има определени разлики.

За човека като колективно същество винаги е било важно да се разпознава като част от нещо по-голямо: семейство, село, група по интереси, религиозна общност и други подобни. Обикновените хора също така много често са се свързвали с някой херцог или принц, на чиято земя са работили, или с династичен владетел, крал или император, за чийто поданик са се смятали. Ако попитате един полуграмотен жител на селски район, каквито в началото на ХХ в. са били основното население на планетата, кой е той, най-вероятно ще чуете отговора: "ние сме местни", "ние сме селяни" или "ние принадлежим към еди-каква си религия".

Нацията е сравнително ново човешко изобретение

Но националността, т.е. принадлежността към дадена нация, е сравнително ново човешко изобретение. Точно изобретение, защото можем да кажем, че се е появило доста късно и е резултат от целенасочена дейност на хората. Чувството за общност, което наричаме националност, е свързано с такива понятия като кръвно родство, обща история, обща земя, език, традиции, ценности, вярвания.

Тези критерии за определяне на националността обаче са много несигурни и нееднозначни. Най-важното е, че те често нямат нищо общо с "древното минало".

Да вземем например критерия за обща територия. "Вечната" Италия в съвременните си граници е образувана от няколко херцогства и кралства едва към 1861 г. А разнородните германски княжества са обединени още по-късно - през 1871 г., като немскоезична Австрия е оставена настрана. Тоест не е задължително някоя група хора, живееща дълго време на една територия, да се мисли за единна нация.

Не всичко е толкова просто и с критерия език. Съществуват много примери за странни връзки между езика и националността. Швейцарската нация използва четири езика: немски, френски, италиански и реторомански, докато мексиканците и чилийците споделят общо испански език, но не са една нация.

Единният френски език се появява доста късно, след като пикардийският, окситанският, провансалският и каталонският език са забранени по времето на крал Луи XIV. Едва в края на XVIII в. парижкият диалект започва да се налага целенасочено от правителството, измествайки другите регионални диалекти.

Като цяло националността няма нищо общо с реалната античност. Всъщност всички нации са се стремили да подчертаят връзката си с миналото, за да покажат, че тяхната общност има по-древна историята на конкретната територия. Но по този начин много неща трябва да бъдат просто измислени. 

Например "древните" шотландски шарки - различните карета върху килтовете, мъжките поли, които символизират определен клан. Модерният килт се оформя през 18-ти век и едва от 19-ти век килтът става популярен като символ на шотландската култура и с галското или келтското наследство.

Всъщност няма нужда да търсим толкова далеч, на нашия Балкански полуостров примерите са в изобилие. И без да се занимаваме със съседите, у нас тракоманията стана една от най-масовите алтернативни истории, основана на стремежът да свържем произхода си изключително и само от античните траки, а самите траки да издигнем като изобретатели на повечето открития на Древността. вижте защо това е псевдонауката, обяснено от историка Любомир Цанков от СУ "Св. Климент Охридски" в студиото на OFFNews в подкаст, воден от Манол Глишев.

Първите нации: САЩ и Франция

Разговорите за нацията в съвременния ѝ смисъл се появяват в трудовете на големите мислители от XVIII в. (например Русо или Волтер). Но техните политически идеи са приложени на практика в самия край на XVIII в. по време на две антимонархически революции - в Съединените американски щати и във Франция.

Конституцията на САЩ, приета през 1787 г. след Войната за независимост срещу Великобритания, започва със следното въведение (преамбюл): "Ние, народът на Съединените щати, .... създаваме и приемаме тази Конституция." В този случай "народ" се използва, разбира се, не в смисъл на етническа група. Територията на Съединените щати е заселена от хора от Испания, Великобритания, Франция и други. Това въведение съдържа важната разпоредба, че основният закон на държавата се създава от името на цялото население на САЩ. Френската "Декларация за правата на човека и гражданина" от 1789 г. формулира тази идея още по-ясно: "Източникът на суверенната власт е нацията. Нито една институция, нито един индивид не може да упражнява власт, която не произлиза изрично от нацията". Това е нова идея, според която носител на властта е цялото население, а не монархът.

Така че законите на Съединените щати и Франция са първите, които формулират концепцията за националност, която да се отнася за всички жители на тези държави.

В истинския смисъл на думата техните граждани са били първите нации. В тези страни принадлежността към нацията се е определяла от наличието на права и свободи за всички граждани. Не е било необходимо да си роден там или да имаш например същия цвят на кожата като всички останали.

Конституционният конвент в Филаделфия: подписване на Конституцията. Кредит: Howard Chandler Christy (1873); Wikimedia Commons 

В някои други държави, появили се по-късно, правото да се наречеш гражданин се определяло от етническата принадлежност, която също се нарича националност.

Кой е най-древният етнос

За да бъдеш част от един етнос, трябва да имаш същия произход като останалите, общ прародител оттам, от който можеш да проследиш произхода си.

Етническата принадлежност често се определя от общото културно наследство. Но ако сме стриктни по отношение на използването на понятията, националността е по-широка от етническата принадлежност. Етносите, или иначе казано, народите, много често нямат своя собствена независима държава или паспорт. В рамките на една нация може да има много етнически групи. Например от гледна точка на китайското право китайците не са само хан-китайци (числено преобладаващият народ в страната), а съвкупност от 56 народа (освен хан-китайците това са тибетци, уйгури, даури и други).

Най-древните етноси според езика

Така че, за да установят откога съществува даден народ, учените етнографи обикновено използват културно-езиков подход. Това означава, че за тях е важно колко дълго се е използвал езикът и са се запазили ритуалите и традициите, които са записани от древни източници. Например такива данни показват, че сегашните асирийци са преки потомци на жителите на Асирия - една от най-старите цивилизации, датираща от 2600 г. пр. н. е. и разположена на териториите на днешните Ирак, Иран, Египет, Сирия и Израел.

Лингвистите и археолозите са склонни да отнесат началото на историята на арменците и евреите към второто хилядолетие пр.н.е., което дава възможност да ги наречем едни от най-древните етнически групи.

Загадка за учените е езикът на баските - народ, населяващ планинските райони на Испания и Франция. Той не прилича на нито един от езиците на съвременна Европа, които в по-голямата си част принадлежат към индоевропейското езиково семейство. Предполага се, че баският език е оцелял от времето, когато индоевропейците все още не са се заселили на територията на Европа, така че има основание възникването на баския език да се датира преди четвъртото хилядолетие пр. н. е. За сравнение, съседите на баските - французите и испанците - използват езици, които са се развили от говоримия латински език след падането на Западната римска империя през V в.

Въпреки това теориите, които се използват в културно-езиковия подход, не винаги са надеждни. Учените лингвисти могат само да предполагат за безписмената епоха, а произходът на народите е изключително объркан. В някои случаи биологията може да ни даде по-точни данни за древността на народите.

Най-сдреният народ според ДНК

През XXI в. се развиват изследвания, основани на анализа на наследствената информация, която се съдържа в човешките клетки - в ДНК. ДНК се предава на човека от неговите родители, които са я получили от своите родители и т.н. Благодарение на изследването на ДНК учените успяват да проследят родословието ни до нашите много стари предци, живели преди хиляди и хиляди години. Така е установено, че най-близкият общ предшественик на всички съвременни хора е живял преди 200-300 хиляди години.

От гледна точка на учените-генетици най-старият народ е най-стабилната популация, т.е. група хора (род, племе или група племена), която дълго време е била в определена изолация, без да се смесва с други групи. Например учените са установили по скелети и археологически находки в Австралия, че континентът е бил населен преди около 50 000 години. Неотдавнашно изследване на ДНК на живи австралийски аборигени доказва, че всички те произхождат от една популация на основоположници, чиято приблизителна възраст надхвърля 40 хил. години!

Мъж от етноса койсан. Кредит: Wikimedia Commons

Още по-впечатляващи резултати дават генетичните изследвания на народите койсан (бушмени, хотентоти и др.), живеещи в южната част на африканския континент. ДНК анализите показаха, че при койсаните няма признаци за наследяване на генетичен материал от представители на други етнически групи. С други думи, тези племена не са сключвали бракове със своите съседи, които не са койсани, в продължение на много хиляди години. Генетичните изследвания са установили, че койсаните са се отделили от общото дърво на човечеството преди 100 000 години, т.е. още преди преселението от Африка и разселването на хората по цялата планета!

Но основното, на което учат генетичните изследвания, е, че е почти невъзможно да се идентифицират "чисти" народи без "примеси" (примерът с народите койсан е рядко изключение). Това означава, че един представител на всяка народност или етническа група носи информация за родството с огромен брой хора в тяхното невероятно разнообразие. И тъй като общите ни предци са живели много отдавна, във всеки от нас има малка частица от древността.

Източник: Какая национальность самая древняя?, Константин Тарасов, Еlementy.ru

Още по темата

11/12/2023

Човекът

Славянските миграции са отразени в древните балкански геноми

22/11/2023

Човекът

Картата на културните ценности на Инглехарт-Уелзел

12/06/2023

Скептик

Кои са били истинските арийци, преди името им да бъде присвоено от расистите?

06/05/2016

Скептик

Кой ни излъга, че викингите носят шлемове с рога