Мултидисциплинарно изследване реконструира геномната история на Балканския полуостров през първото хилядолетие от нашата ера, време и място на дълбока демографска, културна и езикова промяна.

Екипът е възстановил и анализирал данни за целия геном от 146 древни хора, предимно от териториите на днешни Сърбия и Хърватия – повече от една трета от които идват от римската военна граница в обширния археологически обект Виминациум в Сърбия – които те анализират съвместно с данни от останалите Балкани и близките региони.

Проучването, публикувано в списанието Cell, подчертава космополитизма на римската граница и дългосрочните последици от миграциите, които придружават разпадането на римския контрол, включително пристигането на хора, говорещи славянски езици. Археологическата ДНК разкрива, че въпреки границите на националните държави, които ги разделят, населението на Балканите е било оформено от общи демографски процеси.

"Археогенетиката е незаменимо допълнение към археологическите и исторически доказателства. Нова и много по-богата картина излиза пред очите ни, когато синтезираме писмени записи, археологически артефакти като погребални предмети и човешки скелети и древни геноми", коментира съавторът Кайл Харпър (Kyle Harper), историк на древния римски свят в Университета на Оклахома.

Черепът на източноафриканския индивид плюс маслената лампа с легионерския орел, с който е погребан. Кредит: Miodrag Grbic

Масов демографски приток на Балканите от Изток по време на Римската империя

След като Рим окупира Балканите, той превръща този граничен регион в кръстопът, който в крайна сметка ще даде началото на 26 римски императори, включително Константин Велики, който премества столицата на империята в източните Балкани, основавайки град Константинопол.

Анализът на екипа на древна ДНК показва, че по време на периода на римски контрол е имало голям демографски принос на хора от анатолски произход, който е оставил дълготраен генетичен отпечатък на Балканите. Тази промяна на произхода е много подобна на това, което предишно проучване показа, че се е случило в мегаполиса на самия Рим – първоначалното ядро ​​на империята – но е забележително, че това се е случило и в периферията на Римската империя.

Особена изненада е, че няма доказателства за генетично въздействие върху Балканите на мигранти от италийски произход:

"По време на имперския период откриваме приток на анатолски произход на Балканите, а не на популации, произлизащи от народа на Италия", отбелязва Иниго Олалде (Íñigo Olalde), изследовател на Баската фондация за наука Ikerbasque в Университета на Страната на баските и съавтор на изследването.

"Тези анатолийци са били интензивно интегрирани в местното общество. Във Виминациум например има изключително богат саркофаг, в който намираме мъж от местен произход и жена от анатолски произход, погребани заедно."

Екипът също така открива случаи на спорадична мобилност на дълги разстояния от далечни региони, като юноша, чийто наследствен генетичен подпис най-много съответства на региона на Судан в Субсахарска Африка и чиято детска диета е била много различна от останалата част от анализирани лица. Той е починал през 2-ри век и е погребан с маслена лампа, представляваща иконография на орела, свързана с Юпитер, един от най-важните богове за римляните.

Изключително богат саркофаг, открит във Виминациум, в който са погребани мъж от местен произход и жена от анадолски произход. Той включва няколко златни и сребърни предмета, включително две златни обеци, сребърно огледало, сребърна брошка и 151 златни мъниста. Кредит: Ilija Mikić.

"Не знаем дали е бил войник, роб или търговец, но генетичният анализ на погребението му разкрива, че вероятно е прекарал ранните си години в района на днешен Судан, извън пределите на империята, и след това е направил дълго пътуване, което завършва със смъртта му във Виминациум (днешна Сърбия), на северната граница на империята", разказва Карлес Лалуеза-Фокс (Carles Lalueza-Foz), главен изследовател в Института по еволюционна биология и директор на Музея на естествените науки в Барселона.

Римската империя включва "варварски" народи много преди колапса си

Проучването идентифицира индивиди от смесен северноевропейски и понтийски степен произход на Балканите от 3-ти век, много преди окончателното разпадане на римския имперски контрол.

Антропологичният анализ на техните черепи показва, че някои от тях са били изкуствено деформирани, обичай, типичен за някои популации от степите, включително групи, определеани от древните автори като "хуни". Тези резултати отразяват интеграцията на хора отвъд Дунав в балканското общество векове преди падането на империята.

"Границите на Римската империя се различават от границите на днешните национални държави. Дунав служи като географска и военна граница на империята. Но също така е действал като ключов комуникационен коридор, който е пропусклив за движението на хора, привлечени от богатствата, които Рим е инвестирал в своята гранична зона", обясня съавторът Майкъл Маккормик (Michael McCormick), професор по средновековна история в Харвардския университет.

Деформиран череп, датиран от 4-ти век, приписван на индивид от степите. Първоначално определени от археолозите като възможни гепиди или готи. Кредит: Carles Lalueza-Foz.

Славянското население променя демографския състав на Балканите

Римската империя трайно губи контрол над Балканите през шести век и изследването разкрива последвалото широкомащабно пристигане на Балканите на индивиди, генетично подобни на съвременното славяноезично население на Източна Европа. Техният генетичен отпечатък представлява 30-60% от потеклото на днешните балкански народи, което представлява една от най-големите постоянни демографски промени навсякъде в Европа в периода на ранното средновековие.

Проучването е първото, което открива спорадичното пристигане на отделни мигранти, които дълго са предхождали по-късните движения на населението, като например жена от източноевропейски произход, погребана във императорско гробище. След това, от 6 век нататък, мигрантите от Източна Европа се наблюдават в по-големи мащаби, както в англосаксонска Англия, демографските промени в този регион са били в най-висока степен в сравнение с Европа и са били придружени от езикови промени.

"Според нашия анализ на древна ДНК, това пристигане на славяноезично население на Балканите се е случило в продължение на няколко поколения и е включвало цели семейни групи, включително мъже и жени", обяснява Пабло Карион (Pablo Carrión), изследовател в Института по еволюционна биология и съавтор на изследването.

Установяването на славянско население на Балканите е най-голямо на север, с генетичен принос от 50-60% в днешна Сърбия и постепенно по-малко на юг, с 30-40% в континентална Гърция и до 20% в егейските острови.

"Основното генетично въздействие на славянските миграции е видимо не само в настоящите балкански славяноговорящи популации, но и в места, където днес не се говорят славянски езици, като Румъния и Гърция", посочва съавторът Дейвид Райх (David Reich), професор по генетика в Института Блаватник в Харвардското медицинско училище и професор по човешка еволюционна биология във Факултета по изкуства и науки на Харвард.

Мавзолей във Виминациум, който несъмнено е принадлежал на много важна личност. Археолозите смятат, че може да принадлежи на император Хостилиан. Кредит: Carles Lalueza-Foz.

Обединяване на историци, археолози и генетици

Проучването включва интердисциплинарно сътрудничество на над 70 изследователи, включително археолози, които извършват разкопките на обектите, антрополози, историци и генетици.

"Тази работа илюстрира как геномните данни могат да бъдат полезни за излизане отвъд спорните дебати около идентичността и произхода, които са вдъхновени от исторически разкази, вкоренени в зараждащи се национализми от деветнадесети век и които са допринесли за конфликти в миналото", коментира Лалуеза-Фокс.

Екипът също генерира геномни данни от различни днешни сърби, които могат да бъдат сравнени с древни геноми и други днешни групи от региона.

"Открихме, че няма геномна база данни на съвременните сърби. Затова взехме извадка от хора, които се самоопределят като сърби въз основа на споделени културни черти, дори ако са живели в различни страни като Сърбия, Хърватия, Черна гора или Северна Македония", отбелязва съавторът Миодраг Гърбич (Miodrag Grbic), професор в Университета на Западен Онтарио, Канада.

Съвместният анализ на данните с тези на други съвременни хора в региона, както и на древните индивиди, показва, че геномите на хърватите и сърбите са много сходни, отразявайки споделено наследство със сходни пропорции на славянско и местно балканско потекло.

"Анализът на древна ДНК може да допринесе, когато се анализира заедно с археологически данни и исторически записи, за по-богато разбиране на историята на Балканите история", казва Гърбич.

"Картината, която се очертава, не е на разделение, а на споделена история. Хората от желязната епоха на Балканите са били засегнати по подобен начин от миграцията по времето на Римската империя и от славянската миграция по-късно. Заедно тези влияния доведоха до генетичния профил на съвременните Балкани - независимо от националните граници."

Справка: A Genetic History of the Balkans from Roman Frontier to Slavic Migrations, Cell (2023). DOI: 10.1016/j.cell.2023.10.018. www.cell.com/cell/fulltext/S0092-8674(23)01135-2

Източник: Ancient Balkan genomes trace the rise and fall of Roman Empire's frontier, reveal Slavic migrations, University of Oklahoma

Още по темата

30/10/2023

Човекът

Индоевропейски езици: Ново изследване съгласува двете доминиращи хипотези за произхода им

02/08/2023

Човекът

Нова хибридна хипотеза разтърсва теориите за произхода на индоевропейските езици

04/09/2017

Животът

Ново доказателство, че най-ранните предци на човека са обитавали Балканите

23/05/2017

Животът

Човечеството е направило първите си стъпки на Балканите