Кое е най-примитивното животно на света

Наука ОFFNews Последна промяна на 25 май 2015 в 10:56 14011 0

Кредит Mauricio Handler / National Geographic

Морска гъба, напомняща "бисквитеното чудовище" от улица Сезам.

Най-малко две същества имат основание да се нарекат най-примитивни - морските гъби и едно странно същество, наречено трихоплакс.

Най-първите животни вероятно са имали форма на топка, защото са се появили във водна среда, където всички посоки са равни. "Топчето" се състояло от два вида клетки: външен слой с камшичета, служещи за движение и вътрешен - подобен на амебите и извършващ храносмилането. Приблизително така са устроени ларвите на низшите животни - морски гъби (Porifera) и мешести (хидри, медузи, корали). Поради тази причина се счита, че тези същества - особено морските гъби - са най-примитивните животни днес. Те малко са се променили от появата си като вид.

Но възможно е най-примитивното животното да е едно странно същество, наречено трихоплакс. То е плоско, бавно пълзящо петно, което няма оси на симетрия, без определен преден и заден край, без мускули, храносмилателна, нервна, кръвоносна и отделителна системи. Размножава се като се дели, а понякога и полово. Трихоплаксът прилича на ларвите на мешестите и дълго е смятан за ларва на медуза. 

Трихоплакс. Снимка: Flickr

През 2006 г. учените са разчели част от генома на трихоплакса - митохондриалната хромозома. Този резултат показал, че трихоплаксът заема междинно положение между хоанофлагелати (най-близките роднини на животните) и всички други животни (включително гъби и мешести). 

Най-близките живи роднини на животните са хоанофлагелати (choanoflagellates). Те са едноклетъчни, които се събират на колонии. Имат сферично тяло с камшиче, оградено от "яка". Смятат се за най-развитият едноклетъчен прародител на животните. Снимки: wikimedia

Трихоплаксът е наистина много прост организъм и с основание може да претендира за най-малко променил се от прародителя на всички животни.

Все още е рано обаче да се правят окончателни заключения. След като е прочетен и ядрения, т.е.основния геном на трихоплакса, станало ясно, че е по-малко примитивен от гъбите. Така че, морските гъби си остават най-простите животни, въпреки че най-примитивните митохондрии са се запазили у трихоплаксa.

Гъбите Porifera са водни, предимно морски, многоклетъчни организми с тела, пълни с пори и канали, които позволяват на водата да циркулира през тях. Имат модулна конструкция и като резултат се образуват колонии.

Гъбите Euplectella се намират на дълбочина от около 100 до 1000 метра на дъното на океана край Япония и Филипините. Високи са 20-60см.

Те нямат истински тъкани. Клетките им не са специализирани и могат да се трансформират в други видове и често мигрират между основните клетъчни слоеве. Те нямат нервна, кръвоносна, мускулна, храносмилателна и отделителна система, а разчитат на водните течения, преминаващи през телата им, които да донасят храна и кислород и отнасят отпадъците. Друга особеност е, че имат само два "зародишни" пласта, които не се променят през целия им живот - ектодерма (външен) и ендодерма (вътрешен), със желеобразна маса между тях. Затова са наричани двупластови животни.

Гъби Monanchora arbuscula. Снимка: wikimedia Demospongiae. Снимка: wikimedia

Морските гъби често имат скелет от неорганични вещества - варовик, например, слепен с органично вещество спонгин. Формата на тялото е подобна на ваза или дървовидна. Описани са около 8 000 вида.

Между впрочем, най-ранните открити фосили на животно е на гъбата Otavia antiqua и се датира от преди 550-760 млн г. , през периода Едиакарий.

Споровете за това, кое е най-примитивното животно продължават. След обширно изследване е установено, че Ctenophora (Гребенести) са прародителите на животините. Сторед авторите, водните гъби не са толкова примитивни, а по-скоро са опростени, вследствие на вторична адаптация.

Ctenophora (Гребенести). Снимка: Pinterest

Повечето известни животински типове се появяват почти едновременно през Камбрия, преди около 542 милиона години в събитие, наречено Камбрийски взрив. Все още се спори дали то се дължи на бързо обособяване на различните групи (дивергенция) или се дължи на някакви климатични или други промени, които позволяват образуването на вкаменелости.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !