Неотдавнашен метаанализ, публикуван в Psychological Bulletin, потвърди това, което мнозина отдавна подозират – критичното мислене не само, че е трудно, но е и психически изтощителна и често неприятна работа.
Проучването, ръководено от психолозите Луиза Дейвид, Елиана Васена и Ерик Бийлевелд, установява, че умствените усилия са неизменно свързани с отрицателни емоции при различни популации и задачи.
Това откритие показва, че критичното мислене, често възхвалявано като базово умение за личен и професионален успех, има реална психологическа цена.
„Като цяло, когнитивните усилия се усещат като неприятно при различни видове задачи (напр. задачи със и без обратна връзка), при различни видове популации (напр. популация с университетско образование и популация без университетско образование) и на различни континенти“, пишат изследователите. „Подкрепяйки теориите, които осмислят усилието като разход, ние предполагаме, че умственото усилие по своята същност е неприятно".
Този нов метаанализ научно потвърждава това, което много хора отдавна усещат в ежедневието си – мисленето е некомфортно.
В проучването, публикувано в септемврийския брой на Psychological Bulletin, са събрани данни от над 170 проучвания, проведени в 29 държави, в които са участвали повече от 4600 души. Резултатите ясно показват, че когнитивните усилия, особено при задачи, които изискват продължително внимание и съсредоточаване, са по своята същност отблъскващи.
Метаанализът показва, че хора от различни сфери на живота - от студенти до здравни работници и военни - съобщават за негативни емоции, когато се занимават с натоварващи ума дейности.
Учените твърдят, че този дискомфорт е универсален, и предполагат, че умствените усилия могат да бъдат концептуализирани като форма на психологически разходи.
Изследователският екип използва Индекса за натоварване на задачите на НАСА, широко използван инструмент за измерване на когнитивното натоварване, за да оцени преживяванията на участниците, свързани с усилията и емоционалния дискомфорт.
Когато се задълбочават в данните, екипът открива силна връзка между когнитивното натоварване и негативния афект. Тоест колкото повече дадена задача изисква от човека да мисли критично или да решава проблем, толкова по-лошо се чувства от това.
Еволюцията може да предложи потенциално обяснение на причините, поради които критичното мислене може да бъде толкова натоварващо за психиката и физиката.
Когато изпълняваме задачи, изискващи значителни когнитивни усилия, това изчерпва умствените ни ресурси. Мозъците ни обаче са се развили така, че да пестят енергия. В резултат на това дискомфортът, който изпитваме по време на сложно мислене, може да е начинът, по който мозъкът ни сигнализира, че се нуждае от почивка и възстановяване.
С други думи, въпреки че съвременното общество цени интелекта и сложното мислене, мозъкът ни все още е устроен така, че по възможност да избягва натоварващи ума дейности.
Това може да обясни защо мнозина отлагат или избягват задачи, изискващи дълбока концентрация, като например учене за изпити, изготвяне на подробни доклади или дори обмисляне на трудни житейски решения.
Неотдавнашното проучване се отличава със своя обхват и разнообразие. Прегледаните 170 проучвания обхващат различни видове задачи и групи от населението - от спортисти до студенти и здравни работници.
Въпреки тази широка извадка резултатите са поразително последователни. Независимо дали участниците се намират в Европа, Северна Америка или Азия и независимо от вида на задачата, която изпълняват, когнитивните усилия са неизменно свързани с отрицателни емоции.
Интересно е, че проучването установява, че само един фактор е повлиял умерено на ефекта. Усилието за участниците в Азия е изглеждало малко по-приятно, отколкото за тези в Европа и Северна Америка.
Изследователите предполагат, че тук може да играят роля културни фактори. В някои азиатски култури се набляга повече на дисциплината и постоянството, което може да повлияе на начина, по който хората възприемат сложните задачи. Въпреки това общият извод остава: напрeгнатото мислене обикновено предизвиква неприятни усещания, независимо къде се намирате и какво правите.
Тези нови открития имат огромно значение както за работното място, така и за образователната среда.
В училищата учениците често са стимулирани да се занимават с критично мислене и решаване на проблеми. Макар че това са базови умения за академичен успех, констатациите показват, че учителите и възпитателите трябва да са наясно с психологическото въздействие, което тези дейности могат да окажат върху учениците.
Продължителното изпълнение на натоварващи ума задачи без подходящи почивки може да доведе до прегаряне или отпадане, особено при по-младите ученици, които все още се нуждаят от емоционални инструменти, за да се справят с чувството на дискомфорт.
По същия начин на работното място има много задачи, които изискват продължителни умствени усилия. Независимо дали анализират данни, пишат доклади или разработват стратегии, служителите често попадат в ситуации, в които трябва да мислят критично.
Проучването предлага на мениджърите да се съобразяват с това когнитивно натоварване и да предлагат по-чести почивки или преминаване към съвместно решаване на проблеми, което може да разпредели умственото натоварване в екипа и да облекчи част от психологическия стрес, свързан с индивидуалното решаване на проблеми.
Резултатите обясняват също така защо хората са толкова податливи на дезинформация, особено в ерата на социалните медии. Критичното мислене, необходимо за анализиране на фалшивата информация, е неприятно по своята същност. Затова приемането на информация, която изглежда правдоподобна или съответства на вече съществуващи убеждения, често е по-лесно.
Един от важните въпроси на това проучване е могат ли хората да се научат да се справят по-добре с умствено натоварване.
Въпреки че изследователите не са се фокусирали върху конкретни интервенции, предишни проучвания показват, че някои стратегии могат да помогнат.
Редовните упражнения на ума, като медитация или осъзнатост, могат да подобрят фокуса и да намалят с времето негативното емоционално въздействие на умственото натоварване. Когнитивно-поведенческите техники, които помагат на хората да преосмислят негативното си мислене, също биха могли да предоставят начин да направят напрегнатото мислене по-малко неприятно.
Въпреки тези потенциални решения, последиците са, че умственото натоварване никога няма да се усеща напълно комфортно.
„Основният извод е, че умственото напрежение често е неприятно, независимо от задачата или човека“, подчертава пред PsyPost Луиз Дейвид (Louise David), съавтор на изследването и докторант в Медицинския факултет към Университета в Маастрихт. „Нашето проучване потвърди силната и постоянна връзка между умствените усилия и негативните емоции, като например разочарование или раздразнение. Това предполага, че дори в ситуации, създадени да бъдат интересни или възнаграждаващи, хората все още намират усилието за неприятно.“
Откритията потвърждават, че критичното мислене е неприятно, но също така подчертават важността на балансирането на умствените усилия и възстановяването.
В крайна сметка, като признаем присъщия на напрегнатото мислене дискомфорт, можем по-добре да се подготвим да изпълняваме най-важните когнитивни задачи - без да прегаряме в процеса.
Ако не друго, това проучване убедително потвърждава старата шега, че мисленето наистина е трудна работа.
Справка: David, L., Vassena, E., & Bijleveld, E. (2024). The unpleasantness of thinking: A meta-analytic review of the association between mental effort and negative affect. Psychological Bulletin, 150(9), 1070–1093. https://doi.org/10.1037/bul0000443
Източник: New study confirms: Critical thinking is mentally draining and inherently unpleasant, Tim Mcmillan, thedebrief.org
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари