През октомври 2008 г. един астероид, известен като TC 3 2008 или Алмахата Сита, се насочи към Земята, избухна във въздуха и роди стотици метеорити, които се разпръснаха в Нубийската пустиня в Судан.
Учените откриват, че в диамантите, открити в тези метеорити, повечето от които са от категорията "урелити", може да се намерят доказателства, че произхождат от унищожена планета, която датира от най-ранните дни на Слънчевата система.
Според статия, публикувана Nature Communications, на изследователи от École Polytechnique Fedérale на Лозана, диамантите от астероида Алмахата Сита са се образували при налягане, съответстващо на ранните протопланети на Слънчевата система. А тези урелити, вероятно някога са били в една изчезнала планета в нашата Слънчева система, унищожена преди милиарди години.
Това удивително откритие може да ни помогне да разберем един от най-трайните въпроси на астрономията, този за формирането на планетите.
Концепция на художник за протопланерния диск. NASA/JPL-Caltech
Компютърните модели показват убедително, че по време на раждането на Слънчевата система и много след това масивните обекти непрекъснато са се сблъсквали един с друг.
Идеята, че конкретно тези метеорити идват от тяло, което е унищожено през първите 10 милиона години на Слънчевата система, не е изненадващо, но е изключително важно. Космическите отломки падат от небето през цялото време на съществуването на Земята, но това доказателство - ако се потвърди - е "първото убедително доказателство за толкова голямо тяло, което е изчезнало по това време", отбелязват авторите в своята статия, цитирани от IFLScience.
Урелит. James St. John// Wikimedia Commons; CC BY 2.0
Урелит Dhofar 979 /johnkashuba
Тази изгубена планета вероятно е била с размер някъде между Луната и Меркурий. Унищожена от сблъсък, за да стигнат останките й до Земята са били нужни почти 4.5 милиарда години.
От къде учените знаят това?
Диамантите се формират под високо налягане. Често срещано погрешно схващане е, че те се образуват, когато въглищата се подложат на огромен натиск, но водещата теория е, че те се образуват, когато въглеродните отлагания дълбоко в мантията се смачкат и нагряват, преди да бъдат изхвърлени на повърхността от доста мощни вулканични изригвания, каквито вече не съществуват.
Урелитите са известни с изненадващо много диаманти в сравнение с други метеорити. Предполага се, че силни сблъсъци могат да възпроизведат тези условия на високо налягане, необходими за производството на диаманти (и някои други минерали) - нещо, наречено "шокова трансформация", което се наблюдава в геоложките записи на други въздействия на Земята.
Обикновено диамантите, образувани по този начин са малки, а тези, които се намират в метеоритите Алмахата Сита, са доста големи.
Изследователите, ръководени от планетарния учен Фаранг Набие (Farhang Nabiei), изследват диамантените включения в метеорита и откриватсравнително големи отделни диамантени кристали до 100 μm, които не биха могли да се образуват при ударно събитие поради краткотрайното му време, което не позволява да се формират такива големи кристали.
Това предполага по-бавен процес на постепенно нарастване, но това не е единственото нещо, което прави метеоритите Алмахата Сита специални. Освен това тези диаманти имат в себе си включения от мантията на чужда планета - нещо, което се регистрира и изследва за първи път.
Nabiei et al./Nature Communications
След като анализира лабораторно геохимичните пътища на тази мантия, екипът заключава, че по-големите диаманти и техните включения биха могли да се формират само в мантия под екстремни налягания, около 20 гигапаскала или 200 000 пъти атмосферното налягане.
Единственото място, където може да има такива условия е планета, но химичният им състав не съвпада с химията на което и да е космическо тяло, което познаваме. Единственото разумно заключение е, че тези метеорити идват от "планетарен ембрион", който вече не съществува.
Тук на Земята повечето диаманти се формират при около 4,5 гигапаскала. Резултатът на екипа предполага, че диамантите в Алмахата Сита са се образували в протопланета с размери между Меркурий и Марс.
Образци на диамантите и включенията, богати на въглерод. Nabiei et al./Nature Communications
"Въпреки че това е първото убедително доказателство за такова огромно тяло, изчезнало отдавна, неговото съществуване в ранната Слънчева система е прогнозирано от модели за формирането на планетите", пишат изследователите в своята статия.
"Телата с големина на Марс са били често срещани и или са се консолидирали, за да образуват по-големи планети, или са се сблъскали със Слънцето, или са били изхвърлени от Слънчевата система".
"Това изследване предоставя убедителни доказателства, че произходът на урилитите е една толкова голяма "изгубена" планета, преди да бъде унищожена от сблъсъци".
Набие очаква да има сериозен дебат по техните заключения, които най-накрая показват произхода на урелитите. Той очакваше да го обсъди на последното годишно събрание на Американския геофизичен съюз, но тъй като е иранец, не му е позволено да отиде заради забраната за пътуване на администрацията на Тръмп.
.jpg){kind=link}
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари