Авторът Симеон Белорешки е инженер по автоматизация, EMBA от Американския университет Благоеврград, с дългогодишен управленски опит в Близкия Изток, консултант по енергийни проекти в EMEA, ръководител проекти в ТЕЦ Бобов Дол, Модернизацията на блокове 1,3,4 в Марица Изток 2, както и проекти в Лукойл Нефтохим.
Публикуваме неговия анализ в отговор на статията на Боян Рашев "Енергията след коронавируса ли? Вижте Китай!"
Вероятно, историческите и обществените науки, дълго ще изучават реакцията на отделните държави на една обща заплаха, каквато е кризата с Ковид-19.Това е един много рядък експеримент, от научна гледна точка. Защото за пръв път има такова явление, коeто достига на практика до почти всички държави, почти по едно и също време изключващ на практика фактора “време за подготовка”, но по-важното е, че се засягат абсолютно всички сектори на икономиката и обществения живот. По начин, невиждан досега - нито при природни бедствия, нито при мащабни войни и враждебни действия. Ще бъде събрана огромна информация, ще се пишат дисертации и научни статии по всички възможни сечения.
Освен реакцията и последствията на отделните държави, по-важно ще бъде и възстановяването и тук също ще има различни нюанси, но да видим какво става с Китай, който изглежда най-бързо премина в тази фаза.
Ето фактите до края на третото тримесечие на 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г (по данни от China Energy Portal):
⦁ Електричеството от вятър и слънце имат почти 50 TWh повече от миналата година по това време и сумарно 20% ръст.
⦁ Вятър и слънце имат ръст почти 3 пъти повече от ръста на атомната от миналата година по това време.
⦁ Въглищната се възстановява през третото тримесечие, но все още е под това от миналата година.
Разбира се, може да се предположи, че по-нататъшния ръст в консумацията, ще е за сметка на въглищата, защото може да се предположи, че вятъра и слънцето работят на възможния максимум така или иначе.
Важното е да се отбележи, че по времето на кризата, китай е предпочитал ВЕИ източниците пред фосилните, когато те са налични. И това е лесно обяснимо – когато имаш инсталирани вече ВЕИ мощности, “горивната” или енергийната компонента е нула стотинки.
В същото време, са построени и пуснати в експлоатация 32 GW ТЕЦ, но въпреки тези нови 32 GW допълнителни мощности, общата произведена продукция от въглища е по-малко от предни периоди. С други думи, с повече инсталирани мощности, се произвежда по-малко. Разбира се, те се строят за да посрещнат бъдещи нужди, така че остава да видим времето през което ще работят на номинален товар аз в бъдеще.
Интересно е и друго, но напълно очаквано.
Покупката на нови електрически автомобили спада с 11.4%, но той е по-малък от спада на седаните, които спадат с 15%.Това подчертава нещо много ясно като тренд– Китай ще продължава да развива електрическите си автомобили каквото и да струва това, за да намали зависимостта си от вносни петролни продукти. Точно по същата причина развива и ще развива ВЕИ, които намаляват зависимостта му и от внос на въглища за нуждите на енергопроизводството.
Кое е всъщност най-важното като тенденция
За тези, които следят Китай, е ясно е, че въпреки големият фокус през последните години към ВЕИ и огромните инвестиции в тях, при толкова много въглищни централи, преходът към други източници ще е сложен и дълъг - и на масата са всичките възможни опции, и атомна, и газ, но фокусът е върху ВЕИ. Наистина те са все още най-малки, но с най-голям ръст и най-много инвестиции през последните години.
Кризисната 2020 не прави изключение – дори обратното. Докато инвестициите за ТЕЦ и Атомни намаляват съответно с -27.2% и -2.3%, тези във вятърна са почти ТРИ пъти повече от атомна и ТЕЦ сумарно или почти 5 ПЪТИ повече от ТЕЦ и почти 8 пъти повече от атомната.
| Indicator | Unit | Year to date | Change | |
| (%) | ||||
| Completed investment in power projects | Million RMB | 308,200 | 51.6 | |
| Of which：Hydro power | Million RMB | 66,600 | 21.0 | |
| Thermal power | Million RMB | 33,000 | -27.2 | |
| Nuclear power | Million RMB | 23,500 | -2.3 | |
| Wind power | Million RMB | 161,900 | 138.4 | |
В интерес на истината, за да сме коректни към читателя, поради различните инвестиционни цикли и различните методики в отделните проекти на признаване на инвестиционни разходи, аз не бих разчитал много на точността на едни такива цифри, но за нуждата на сравнението на мащаба, те вършат представа за оценка на динамиката. А тя е неумолима – китайското ръководство е впрегнало цялата държавна и партийна мощ, за да премине към възобновяеми източници. И докато това доскоро беше неясно изразена цел, най-висшето ръководство официално заяви курс към пълна въглеродна неутралност през 2060. Вероятно това ще стане и по-рано, защото процесът не е линеен и се ускорява сам заради мащаба и вече изградената и непрекъснато подобряваща се световна логистична верига.
Нека да завършим така :
⦁ Китай ще продължава да нараства с потреблението на енергия, но темповете на растеж ще се забавят, както във всяка развиваща се страна, като очакваният пик на потреблението се очертава да бъде към 2035 година.
⦁ Китай ще продължава да бъде страната лидер в инвестициите в областта на ВЕИ, във всичките ѝ направления – солари, вятър, ел.автомобили, ефективност.
⦁ Китай ще продължи да намалява емисиите от въглища, както прави през последните години и ще продължава да намалява въглищата като процент в микса, както го прави от години.
⦁ Докато Китай правеше симулация на възможните сценарии в последните години и търпеше критики, че не поема твърди ангажименти (извън тези вече заявени по Парижкото споразумение), курсът вече е официално заявен и е добре научно подплатен.
Източник: www.carbonbrief.org/
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари