Климатични промени и човешко здраве – каква е ситуацията в България според доклада на Световната здравна организация и Секретариата на РКООНИК
Проектът „Климатични промени и здраве – профил на страните“ на Световната здравна организация (СЗО) и Секретариата на Рамковата конвенция на Организацията на Обединените Нации по изменение на климата (РКООНИК) започна през 2015 г., а тази година за първи път бе публикуван профил за България. Повишаването на средните годишни температура на въздуха, честотата на горещите вълни, екстремните извалявания и увеличаване честотата и интензивността на сухите епизоди и сушата са посочени като основни заплахи за общественото здраве, свързани с климатичните промени. Ако не бъдат ограничени емисиите на парникови газове в атмосферата, до края на века броят на хората, изложени на риск от медицински състояния, свързани с горещината в България може да нарасне трикратно. Ще бъдат засегнати жизненоважни сфери като производството на храни, достъпът до чиста и безопасна вода и до чист въздух. Вероятно е да нарасне броят на заболяванията, пренасяни чрез вектори, вода и храна. Разбира ли рисковете здравният сектор в България, налице ли е междусекторно сътрудничество и какво се прави в областта на смекчаването и адаптацията към изменението на климата в здравеопазването – отговорите на тези въпроси дава настоящата статия.
През 2015 г. Световната здравна организация (СЗО), съвместно със Секретариата на Рамковата конвенция на Организацията на Обединените Нации по изменение на климата (РКООНИК) стартира проекта „Климатични промени и здраве – профил на страните“. Този профил предоставя обобщение на наличните доказателства за климатичните опасности, здравните уязвимости, въздействията върху здравето и досегашния напредък в усилията на здравния сектор за реализиране на устойчива към климатичните промени здравна система. Профилите на държавите са разработени в тясно сътрудничество с регионалните и националните офиси на СЗО, националните здравни власти и заинтересовани страни в здравеопазването. Чрез публикуването на актуализирани профили на страните на всеки 4 години, проектът не само предоставя моментна снимка на набор от национални показатели за здравето и изменението на климата, но и създава механизъм за проследяване на свързаните с климата въздействия върху здравето и отговорите на здравната система. През първия цикъл на проекта са публикувани близо 50 профила на държави, като броят на профилите се удвоява през втория цикъл. През 2022 г. за първи път бе публикуван профил за България.
В доклада са очертани основните здравни рискове от климатичните промени в страната – това са въздействията върху здравето на екстремните климатични явления; болести, свързани с топлината; респираторни заболявания; болести, предавани чрез вода и други въздействия върху здравето, свързани с водата; зоонози; трансмисионни болести; недохранване и хранителни заболявания; въздействие върху психичното/психосоциално здраве. Посочено е, че недостатъчно изучено и/липсват данни и литература върху въздействието на климатичните промени върху неинфекциозни заболявания, въздействията върху здравните заведения и инфраструктура, ефектът върху здравната система и въздействието върху здравето на предизвикания от климатичните промени демографски натиск.
Екстремни метеорологични явления, свързани със здравето
Специфичните прогнози за България са очертани в два сценария до 2100 г. (вж. Фигури 1 – 5):
- „Обичаен бизнес“ с високи емисии (RCP8.5 – в оранжево),
- сценарий „два градуса“, с бързо намаляване на глобалните емисии (RCP2.6 – в зелено).
Прогнозите на климатичния модел, дадени по-долу, представят климатичните опасности при сценарий с високи емисии и сценарий с ниски емисии. Днешната базова линия се отнася до 30-годишната средна стойност за периода 1981 – 2010 г., а краят на века се отнася за 30-годишната средна за периода 2071 – 2100 г.
Фигура 2: Намаление на годишните количества валеж.
Общото годишно количество валежи се очаква да намалее с около 15% при сценарий с високи емисии, въпреки че диапазонът на несигурност е голям. Ако емисиите намаляват бързо, прогнозираната промяна е малка.
Фигура 3: Повече екстремно горещи дни.
Процентът на горещите дни се предвижда да се увеличи значително от около 15% от всички дни средно през 1981 – 2010 г. (10% през 1961 – 1990 г.). При сценарий с високи емисии около 60% от дните средно се определят като „горещи“ към края на века. Ако емисиите намаляват бързо, около 30% от дните ще са „горещи“. Подобно увеличение се наблюдава и при тропичните нощи.
Фигура 4: Увеличение на екстремните валежи
При сценарий с високи емисии, делът на много влажните дни може да се увеличи от около 15% за периода 1981 – 2010 г., до 25% до края на века (за периода 2071 – 2100 г.). При ниски емисии се очаква малка промяна. Тези прогнозирани промени са съпътствани от намаляване на общите годишни валежи при сценарий с високи емисии (виж Фиг. 2).
Фигура 5: Увеличаване на честотата и/или интензивността на засушаванията на база стандартизирания индекс за валеж SPI.
Стандартизираният индекс на валежите (SPI) е широко използван индекс на засушаване, който изразява дефицит/превишение на валежите във времеви мащаби, вариращи от 1 до 36 месеца (тук 12 месеца, т.е. SPI12). При сценарий с високи емисии стойностите на SPI12 се очаква да намалеят около 0 до -0,6 средно до края на века (2071 – 2100 г.) което показва увеличаване на честотата и/или интензивността на сухите епизоди и сушата. Ако емисиите намаляват бързо, ще има малка промяна, въпреки че годишната променливост остава голяма.
Как ще се отразят тези метеорологични екстремуми върху здравето на хората в България?
Въздействие на високите температури на въздуха
Очаква се вследствие на изменението на климата да се повиши средната годишна температура на въздуха, както и интензивността и честотата на горещите вълни, което ще доведе до по-голям брой хора, изложени на риск от медицински състояния, свързани с горещината. Рисковете за здравето от топлинния стрес включват дехидратация, обрив, крампи, топлинно изтощение, топлинен удар и смърт. Излагането на населението на топлинен стрес вероятно ще нарасне в бъдеще, поради ускорената урбанизация (и свързания с това ефект на градския топлинен остров), стареенето на населението и изменението на климата, което увеличава вероятността от продължителни горещи вълни.
Фигура 6: Потенциални рискови фактори за населението при горещо време. Източник: WHO, UNFCCC, Health and climate change country profile 2021 – Bulgaria, 2022.
При сценарий с високи емисии смъртността, свързана с топлината при възрастните хора над 65 г. се очаква да нарасне до около 15 смъртни случая на 100 000 до 2080 г. в сравнение с изчислената изходна линия от почти нула смъртни случаи на 100 000 души годишно между 1961 и 1990 г. Намаляването на емисиите може да ограничи смъртните случаи, свързани с топлината при възрастни хора, до малко под 3 смъртни случая на 100 000 през 2080 г.
Фигура 7: Смъртност, свързана с топлината при възрастни хора над 65 г. при сценарий с високи и ниски емисии в България.
Фигура 8: Свързани с горещото време смъртни случаи в България – прогнози за периодите 2036 – 2064 г. и 2071 – 2099 г. при различни сценарии на емитиране на парникови газове. Източник: СЗО.
При сценарий с високи емисии (RCP8.5) се предвижда допълнителните смъртни случаи, свързани с топлината, да нараснат до 3463 през 2071 – 2099 г. от 1150 годишно понастоящем. Намаляването на емисиите (RCP4.5) би могло да намали смъртните случаи през 2071 – 2099 г. до 1742.
Безопасност на храните и продоволствена сигурност
Надеждните хранителни ресурси са от съществено значение за доброто здраве. Изменението на климата значително увеличава рисковете от промени в безопасността и устойчивостта на хранителните системи, директно чрез въздействието им върху селското стопанство и непряко, допринасяйки за основните рискови фактори като достъп до чиста вода, зависимост от вноса на храни, урбанизация и миграция и прекъсване на здравните услуги.
Проблемите с безопасността и осигуреността на храните могат да доведат до недохранване, недостиг на микроелементи, развитие на някои хронични незаразни заболявания (ХНБ), болести, пренасяни чрез храна, и смърт. Повишаването на температурите може да доведе и до увеличаване на заболяванията, причинени от развалена храна поради неизправност на хладилното оборудване при транспортиране/ съхранение и по-чести случаи на салмонела.
В България около половината площ на страната се използва за земеделски цели, което допринася с около 5% за БВП. Селскостопанското производство у нас вече е засегнато от изменението на климата, като екстремните метеорологични явления (вкл. засушавания и наводнения) и покачващите се средни температури представляват значително предизвикателство.
Фигура 9: Намаляване на продължителността на растежа на културите царевица, ориз, соя, пролетна и зимна пшеница в България през 1981 – 2020 г. спрямо средното за периода 1981 – 2010 г. (в %) Източник: Lancet countdown: tracking progress on health and climate change.
Достъп до чиста и безопасна вода
Изменението на климата увеличава интензивността и честота на екстремните метеорологични явления, включително суша и наводнения. Тези събития могат да доведат до разселване на населението и да засегнат водоснабдителната и канализационната инфраструктура, да замърсят водата с фекалии и бактерии (напр. E. coli, салмонела). Повишаването на температурите и количеството на валежите могат да доведат и до замърсяване на водата с Vibrio бактерии или цъфтеж на водорасли.
Физическото нараняване и удавянето са преки рискове за здравето от екстремните метеорологични явления, свързани с климатичните промени. Косвено въздействието на изменението на климата върху качеството и количеството на водата може да доведе до пренасяни чрез вода заболявания (като диария) и неинфекциозни заболявания. Нарастването на броя на екстремни метеорологични събития и променящите се модели на валежите вероятно ще увеличат проблемите, свързани с безопасността на водата в България. Има необходимост от ремонт на инфраструктурата и прилагане на интегрирано управление на водните ресурси и интегрирано управление на риска от наводнения и суши, за да се гарантира бъдеща устойчивост на водните ресурси при повишена климатична променливост.
Векторно предавани заболявания
В България локалното бреме на маларията е елиминирано повече от 55 г. Въпреки това съществува потенциален риск от повторно установяване на локално предаване на малария в страната, който се определя чрез възприемчивост и уязвимост. Понастоящем уязвимостта се идентифицира като умерена и се определя от брой внесени случаи на малария от ендемични страни. Уязвимостта обаче зависи от редица фактори, включително миграционни, икономически, социални и културни фактори, които биха могли да се променят в бъдеще. Ето защо уязвимостта на България към предаване на малария трябва да бъде непрекъснато наблюдавана.
Здравни рискове от замърсяването на въздуха
Много от двигателите на изменението на климата, като неефективните и замърсяващи производства на енергия и транспорт, допринасят и за замърсяването на въздуха, което може да има преки и понякога тежки последици за здравето на хората. Фините прахови частици (ФПЧ), които проникват дълбоко в дихателните пътища, впоследствие увеличават смъртността от респираторни инфекции, белодробен рак и сърдечно-съдови заболявания.Замърсяването на въздуха е един от най-големите глобални рискове за здравето, причинявайки приблизително 7 млн. смъртни случая всяка година. В България броят на починалите заради мръсен въздух през 2016 г. надхвърля 8600. Всички 10 най-големи града в България, за които СЗО разполага с данни за замърсяването на въздуха, са имали годишни нива на замърсяване с ФПЧ2,5 над препоръките за пределно-допустими нива.
Фигура 10: Средногодишно съдържание на ФПЧ2,5 във въздуха на някои от най-големите български градове. Източник: Ambient Air Pollution Database, WHO, 2018.
Какви са съпътстващите ползи за здравето от смекчаването и адаптацията към изменението на климата?
Често се казва, че „това, което е добро за климата, е добро и за здравето“. Така въвеждането на мерки на местно, национално и международно ниво, насочени към намаляване на парниковите газове и адаптация към климатичните промени, e с потенциал едновременно да доведе до големи, незабавни ползи за общественото здраве и намаляване на емисиите на парникови газове. От друга страна, здравето, поставено на фокус, може да се превърне в могъщ мотиватор при прилагането на политики за адаптация и смекчаване към изменението на климата, се посочва в доклада.
Примери за съпътстващи ползи за здравето от действия за смекчаване на изменението на климата в различни сектори:
Транспорт – преходът към устойчив транспорт ще бъде свързан с намаление на емисиите на парникови газове (транспортният сектор в Европа е отговорен за 25% от емисиите); намаляване на заболяванията, свързани с ниска физическа активност, ще се намали замърсяването на въздуха и излагането на шум. По-масовото използване на обществен транспорт ще намали броя на катастрофите, в които годишно загиват повече от 1100 души в България, а броят на ранените надвишава 8000.
Производство на електроенергия – ползите за здравето от прехода от замърсяващи горива са намалени нива на сърдечно-съдови и респираторни заболявания; спестяване на разходи за здравните системи; намаляване на здравните неравенства в региони, където популациите са непропорционално засегнати от мръсния въздух; подобрена икономическа производителност от по-здравословен начин на живот и по-продуктивна работна сила. В България преобладава производството на електроенергия от изкопаеми източници, което е свързано с по-мръсен въздух, по-голяма заболеваемост от сърдечно-съдови и респираторни заболявания, по-голямо натоварване на здравните системи, икономически и човешки загуби.
Производство на храни и селско стопанство – производството на храни е причина за 26% от емисиите на парникови газове в световен мащаб. Селското стопанство отговаря за 10,3% от емисиите на парникови газове в ЕС, като почти 70% от тези емисии идват от сектора на животновъдството. Същевременно селското стопанство е сред най-уязвимите сектори към изменението на климата. Интервенциите за изграждане на устойчиви и сигурни хранителни системи могат да имат значителни ползи за общественото здраве, от справяне с недохранването до намаляване на свързаните с диетата хронични незаразни заболявания (ХНБ).
Здравни системи – здравните системи в световен мащаб са отговорни за 4,4% от емисиите на парникови газове. Основните източници включват емисии от транспорт и неефективна консумация на енергия.
Нисковъглеродните и ефективни енергийни решения могат да намалят въглеродния отпечатък от здравния сектор, като същевременно подобрят качеството и надеждността на предоставяните услуги. В България досега не е правена оценка на приноса на сектора здравеопазване по отношение на емисиите и за начините за смекчаване.
Какъв е днес капацитетът на здравната система у нас да противостои на климатичните заплахи?
През последната година България беше включена в глобалното проучване на СЗО за здравето и изменението на климата, с което беше направена оценка на напредъка на здравния сектор в отговор на климатичните заплахи, въз основа на данни, докладвани от специализирани институции в страната.
В анализа е посочено, че страната е разработила и приела Национална стратегия за адаптация и План за действие по отношение на здравето и изменението на климата (2019). В нея са определени приоритетите за адаптиране в здравния сектор и са посочени индикатори за оценка на изпълнението, но не са отчетени съпътстващите ползи за здравето от действията за смекчаване на изменението на климата и липсват данни за резултатите от прилагането на стратегията към момента на издаване на профила и за очакваните разходи за изпълнение на стратегията/плана, покрити в бюджета за здравеопазване.
Като недостатък се разглежда липсата на междусекторно взаимодействие на този етап – между секторите транспорт, енергетика и енергоснабдяване, земеделие, социални услуги и управление на водите.
Посочено е, че България има направена оценка на въздействието и уязвимостта от климатичните промени по отделни сектори на стопанството, включително здравеопазване. Оценката обаче е направена през 2014 г. и има нужда от актуализация.
По отношение на критериите – мониториране на риска и изграждането на системи за ранно предупреждение, на този етап не е включена метеорологична информация в системата за здравно наблюдение и секторът не ползва услугите на системи за ранно предупреждение при метеорологични опасности, но съществуват регистри на векторно-преносимите заболявания, пренасяни с вода заболявания, респираторни заболявания и психични разстройства.
Отчита се, че системата на този етап няма готовност за действие при екстремни метеорологични събития, изпитва недостиг на квалифицирани по темата кадри, адаптирана техника и инфраструктура. Не са предприети инициативи и не съществуват програми за ограничаване на въглеродния отпечатък от дейностите в сектора на здравеопазването.
Ключови препоръки за действие
Докладът извежда 4 препоръки за действие към здравната система в България.
- Насърчаване на междусекторното сътрудничество
Към момента няма действащи многосекторни споразумения относно изменението на климата и здравето. Препоръката е да се подобри сътрудничеството със секторни споразумения относно изменението на климата и действия за опазване на общественото здраве (например със сектор транспорт, енергетика, ВИК сектор, НИМХ).
- Засилване на интегрираното наблюдение на риска и системи за ранно предупреждение
Метеорологичната информация понастоящем не се използва при отчитане на риска при чувствителни към климата болести. Използването на информация за климата/времето може да бъде интегрирано в системите за здравно наблюдение и да се използва за прогнозиране на огнища на болести, чувствителни към климата (т.е. системи за ранно предупреждение) с цел осигуряване на превантивен подход.
- Оценяване на съпътстващите ползи за здравето в националните политики за смекчаване на изменението на климата
Да се гарантира, че политиките за смекчаване на измененията на климата отчитат рисковете за здравето, породени от климатичните промени, да се идентифицират приоритетите за здравна адаптация и да се измерят и оптимизират съпътстващите ползи за здравето от действията за смекчаване на климата.
- Изграждане на устойчиви на климатичните промени здравни системи
Могат да се предприемат мерки за предотвратяване на потенциално опустошителното въздействие на изменението на климата върху здравните заведения и предоставянето на здравни услуги, като същевременно се намали отпечатъка на здравните заведения върху климата и околната среда. Поемането на ангажимент за изграждане на устойчиви на климатичните промени здравни заведения може да подобри стабилността на системата, да осигури лечебна среда и да доведе до смекчаване на последиците от изменението на климата.
В заключение, този първи профил на България, изготвен от СЗО и Секретариатът на РКООНИК, разкрива, че в системата на здравеопазването предстои много работа, както с цел съгласуването на политиките по отношение смекчаването и адаптацията към изменението на климата в здравния сектор с европейските, така и по отношение задълженията, които има здравният сектор към всеки български гражданин – а именно извършване на действия, целящи гарантираното в Конституцията право на здраве – чл. 52, ал. 3 от Конституцията регламентира, че едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите.
В статията са използвани материали от:
- WHO, UNFCCC, Health and climate change country profile 2021 – Bulgaria, 2022
- https://www.parliament.bg/bg/const
- Romanello M, McGushin A, Di Napoli C, Drummond P, Hughes N, Jamart L et al. The 2021 report of the Lancet countdown on health and climate change: code red for a healthy future. Lancet. 2021;398(10311):1619–62. The Lancet. Explore our data (website). Lancet countdown: tracking progress on health and climate change (https://www.lancetcountdown.org/data-platform/)
Източник: Готова ли е здравната система в България да посрещне заплахите от климатичните промени?, Климатека
Авторът Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по специалност “Климатология” в СУ „Св. Климент Охридски“ и от 2008 г. се занимава с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари