Има ли място темата за климата и енергетиката в изборите “2 в 1”?

Вероятно ще видим най-високата избирателна активност на европейски избори в най-новата ни история, поради феноменът “избори 2 в 1”

Европейските избори ще имат ключово значение, като ще определят правилата и дневния ред на цяло едно поколение. Темата за климата и енергетиката е една от основните линии в окото на предизборна кампания. Зелената сделка и различното разбиране за живота, климата, енергетиката и бъдещето остават на дневен ред, но по всяка вероятност темпът на прилагането им ще бъде различен, особено в държавите от Източна Европа. Зелените партии вече не са единствените, които отстояват екологични и климатични приоритети. От друга страна, в цяла Европа се наблюдава възход на крайнодесните популисти, който се очаква да бъде затвърден, като в резултат в ЕП може да се появи популистка дясна коалиция с мнозинство за първи път, което вероятно ще се противопостави на амбициозните действия на ЕС за справяне с изменението на климата. Най-големите политически последици от изборите за Европейски парламент през 2024 г. вероятно ще се отнасят до екологичната политика. “Европа на две скорости” – концепцията за различни нива на интеграция между държавите членки на ЕС, изглежда все по-възможен сценарий. За България залогът е 2 в 1 – европейски и парламентарни избори на 9-ти юни, но темите за климата и енергетиката липсват като приоритетни сред българските избиратели. 

Общоевропейските избори на 9-ти юни 2024 г. отварят нова глава в европейската история. Доскорошното мирно време и най-добрата златна епоха, в която живееха редица европейски граждани под шапката на Европейския съюз (ЕС) и в което израснаха близо 4 поколения, остана в миналото с нестихващия конфликт в сърцето на Европа и с руската агресия спрямо Украйна. Страните членки на ЕС бяха и са в процес на въвеждане на редица климатични и зелени стратегически политики, по-известни като Зелената сделка. Зелената сделка отваря нови възможности и перспективи, и представлява своеобразен опит Старият континент да се превърне отново в цивилизационен и културен модел за развитие на останалия свят – при конкуренцията на технологични и производствени гиганти, каквито са САЩ и Китай. Центърът на международните отношения сякаш започва да се измества от финансовото благополучие към бъдещето на планетата. Все по-често, основно в държавите от Западна Европа, започна свободно да се говори за климатична сигурност, енергийна бедност, водородна неутралност, като тези процеси неминуемо започнаха да преливат и в догонващата Източна Европа. Държави като Полша, България, Унгария неведнъж гласуваха “против” и “въздържал се” на редица нови и все по-амбициозни, в политически план, решения, свързани с преструктурирането на тежката индустрия, енергетиката и бизнеса на общоевропейско ниво. Именно темата за енергетиката и производствените въглищни централи в Маришкия басейн са разковничето за поетапното, правилно прилагане на Зелената сделка на българска почва. “Мариците” в този си вид на производство ще бъдат затворени, това е ясно според европейските директиви на Европейската комисията (ЕК) и има ясно разписани правила и стратегия за развитие на районите на Стара Загора, Перник и Бобов дол, които са рамкирани в НПВУ и т.нар. “Териториални планове”. Въпрос на правилна информационна политика от страна на България е тяхната популяризация и коректно разбиране от страна на обществото. 

Т^{емата за бъдещето на планетата стана все по-доминираща в Западна Европа през последните години. Източник снимка: Unsplash}

Войната в Украйна, а и преди това Ковид пандемията, забавиха драстично и донякъде спряха действието, като накараха редица държави да се съмняват в ефективността и необходимостта от Зелената сделка. Темата за мира, национализма, миграцията и най-вече сигурността в последно време се оказват ключово важни за хората, измествайки приоритета на зелената трансформация. Именно на този фон, крайнодесните популистки течения и политически формации, използвайки сегашната ситуацията, печелят политическо доверие и актив. Този процес е виден в Западна Европа в държави като Италия, Испания, Полша, Германия, Франция и др. и се очаква да бъде затвърден на текущите европейски избори.

Очаквания, нагласи, прогнози – възходът на крайнодесните

По данни на Евростат, около 360 милиона европейци ще се отправят към урните с право на глас на 9-ти юни. Националните прогнози показват, че на датите на изборите най-голям брой се очаква да гласуват в Германия (64,9 милиона души), Франция (49,7 милиона) и Италия (47 милиона). Най-малко се очакват в Малта (0,4 милиона), Люксембург (0,5 милиона) и Кипър (0,7 милиона). След края на изборите поетапно ще започне процес за избор на ново ръководство на ЕС, като може да отнеме време до края на годината, за да стане ясно колко амбициозна ще бъде политиката на ЕС в областта на климата. Следващото десетилетие ще бъде ключово в битката с климатичните промени, като учените вече доказаха, че ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C изисква глобалните емисии на парникови газове да достигнат връх най-късно преди 2025 г. и да бъдат намалени с 43% до 2030 г. 

На последния европейски цикъл през 2019 г., зелените движения постигнаха редица пробиви, като в Германия и Нидерландия, например, дори се заговори за „първите климатични избори“. Анализът на този феномен изпълва понятието “зелена вълна”. На европейско ниво, зелените се превърнаха в незаобиколим фактор, партньор и страна при вземане на стратегически важни решения на ниво ЕС. Зелените спечелиха 74 места в Европейския парламент, което беше над 10 места, спрямо първоначалните прогнози. Този успех се тълкува като реакция на нарастващата загриженост по отношение на изменението на климата, опазването на околната среда и устойчивото развитие сред европейските граждани. Възходът на зелените показа и отлив от традиционните лявоцентристки социалдемократически партии, чиято подкрепа намалява. Традиционно зелените демонстрираха силни резултати в държавите от Западна и Северна Европа.

Зелената вълна далеч не е равномерна – в много централни и южноевропейски държави няма нито един избран евродепутат. Те не успяват да излъчат и изберат свои кандидат на нито една от водещите позиции в ЕС, но впоследствие оказаха въздействие върху политиките и приоритетите на съюза.

Интересна е и тенденцията за “позеленяване” (greening) на множество от другите партии след изборите през 2019 г. 

Освен видимият консенсус на европейско ниво, вече множество партии в ляво и дясно в политическото пространство изпълняват, въвеждат и залагат зелени политики в своите манифести и програми. Зелените вече не са единствените, които отстояват екологични и климатични приоритети. Либералите традиционно имат сходства със зелените по презумпция, спрямо същността и идеите си. 

В Източна Европа, особено в ситуация на размиване на традиционните политически разделения по оста ляво-дясно и при недостатъчна материална и финансова осигуреност на населението, гарнирана със специфичен тип политическа и историческа културна унаследеност, до голяма степен двете семейства се борят за относително еднопрофилен електорат. Напълно е възможна тенденцията, при текущото развитие на партийните политически процеси и системи и консистентно “позеленяване” на политическото пространство, зелените, екологични партии и формации да се маргинализират, спрямо развитието на екологичната и природната тематика във всяка една традиционна и улегнала в политическото пространство политическа сила. Затова в Централна и Източна Европа се наблюдава нова тенденция към формиране на предизборни съюзи от страна на зелените партии, която дава шансове за по-добро представителство, но често оставя зелените партии в сянка. От 2020 г. насам, множество зелени партии, особено с развитието и възхода на популизма и крайните политически формации, се опитват да се институционализират все повече и да приобщят все повече граждански и социално-наболели каузи в своите програми, за сметка на чисто екологичния си профил. Тази тенденция се наблюдава и у нас – и в партията Зелено движение.

Изборният резултатът на зелените на европейско ниво тогава и тежестта която демонстрираха на база полученото гражданско доверие, способстваха първо за избора на Урсула фон дер Лайен за председател на ЕК, а в последствие и за приемането на амбициозна програма в областта на климата, за да се осигури одобрението на ЕП. Урсула фон дер Лайен успя да обедини водещите групи около кандидатурата си, на база приоритетите си спрямо екологичните политики и Зелената сделка. Това ще бъдат и някои от основните предизвикателства пред зелените на евроизборите тази година. Начинът тези цели да бъдат постиганите е чрез увеличаване на присъствието и влиянието на зелените в Източна и Южна Европа. До голяма степен предпоставка за разрастването и електоралния успех на зелените в Европа е степента в която екологичната тематика е част от публичния и обществен дебат.

^{Урсула фон дер Лайен успя да обедини водещите групи около кандидатурата си, на база приоритетите си спрямо екологичните политики и Зелената сделка. Източник снимка: Flickr}

Инициативата Нов европейски Баухаус, се превърна в глобално движение, свързано със Зелената сделка на ЕС. Инициативата има за цел да подобри ежедневието на гражданите чрез устойчиви решения за трансформиране на застроената среда и начина на живот към по-добро в рамките на зеления преход. За изследвания и развитие на инициативата са предвидени 120 милиона евро годишно до 2027 г.

Урсула фон дер Лайен и Зелените в Европейския парламент имат, разбира се, и своите различни позиции по редица въпроси: Фон дер Лайен подкрепя ядрената енергия като преходно решение към зелена икономика, докато Зелените са против ядрената енергия. Зелените настояват за по-амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., докато фон дер Лайен предлага по-умерени цели. Зелените критикуват фон дер Лайен за недостатъчни действия срещу изменението на климата и за твърде близките връзки на Комисията с индустрията. Фон дер Лайен подкрепя общата селскостопанска политика на ЕС, докато Зелените искат по-екологична реформа на политиката. Зелените са против ядрената енергия и изкопаемите горива, докато фон дер Лайен ги приема като част от енергийния преход . Въпреки различията, двете страни работят добре заедно по редица въпроси, като например Европейския зелен пакт. 

“Зелена сделка“ през 2019 г. и действията в областта на климата се превърнаха в приоритет номер едно за Евросъюза с цел Европа да стане първият неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Последните социологически проучвания сочат значително изместване надясно в много страни на изборите през юни, като популистките радикално десни партии печелят гласове и места в целия ЕС, а лявоцентристките и зелените партии губят гласове и места, каза Европейският съвет за външни отношения (ECFR) в анализ в края на януари 2024 г. В ЕП може да се появи популистка дясна коалиция с мнозинство за първи път, което вероятно ще се противопостави на амбициозните действия на ЕС за справяне с изменението на климата. 

Енергийния преход е в основата на трансформацията на по-устойчив ЕС.

Националните енергийни системи на държавите-членки на ЕС стават все по-взаимосвързани. Климатът е свързващото звено между околната среда, енергетиката, транспорта и земеделието, но и за институциите, разработващи политики в сферите на икономиката, външните работи, отбраната, образованието. Ключово за формиране на общественото поведение и подкрепата за действията на национално и международно ниво е разясняването и разпространяването на информация за естеството на климатичните изменения и последствията от тях. 

Енергийната трансформация е процес, обусловен от изчерпването на световните ресурси на нефт, газ, въглища и уран, както и енергийната и хибридна война на Русия срещу ЕС, каквато е подготовка за нахлуването ѝ в Украйна. Официално прокламираната цел е да се изгради система на чиста, ефективна и въглеродно неутрална енергетика, чиято енергия е произведена от основа на възобновяемите енергийни източници. 

Енергийната трансформация на равнището на ЕС все повече се представя като критерий за демократичен, институционален, икономически и социален прогрес. 

Войната в Украйна засилва процесите на енергийна трансформация и интеграция. Никога в историята си ЕС не е мобилизирал толкова публични средства и политическа воля за постигане на климатична неутралност до 2050 г., с цел да се осъществи преход към чисти и независими енергийни източници и развитие на устойчива икономика. Нещо повече, с началото на войната в Украйна, ЕС си поставя за цел ускорено да намали зависимостта си от изкопаемите горива, особено руските, чрез плана REPowerEU. Това е стратегически важно за България, тъй като българската енергийна зависимост от Русия е двойно по-висока от средните нива на Съюза. 

Трансформацията на енергийния сектор е основен приоритет. От ключово значение за реализиране на успешната промяна, конкретно за България, е максималното и ефективно осъществяване на целите и използването на предвидените средства от Европейската зелена сделка, от Плана за възстановяване и устойчивост, от Модернизационния и Иновационния фонд, от трите стълба по Механизма за справедлив преход, в комбинация и приоритизирайки амбициите и целите по плана REPowerEU, както и от традиционните структурни и кохезионни фондове. България трябва да си постави за цел ускорено и ефективно да използва европейските средства за трансформация и декарбонизация на икономиката и енергетиката. Размерът на тези средства надхвърля 15 милиарда лева за периода 2021 – 2027 г., включително и осигуряване на национално финансиране. 

Какво да очакваме от евроизборите?

Изборите за Европейски парламент през 2024 г. ще покажат сериозна промяна надясно в много държави, като популистките радикално десни партии печелят гласове и места в целия ЕС, а лявоцентристките и зелените партии губят гласове и места.

Според проучванията, антиевропейските популисти се очакват да постигнат изборна победа в девет държави-членки (Австрия, Белгия, Чешката република, Франция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша и Словакия) и ще останат втори или трети в още девет страни (България, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция).

^{Празна зала на Европейския парламент. Източник снимка: Flickr.}

В ЕП е възможна популистка дясна коалиция от християндемократи, консерватори и радикални десни евродепутати, което може да образува устойчиво мнозинство.

Този „остър десен завой“ вероятно ще има значителни последици за политиките на европейско ниво, което ще повлияе на външнополитическия избор, който ЕС може да направи, особено по въпросите свързани с околната среда, където новото мнозинство вероятно ще се противопостави на амбициозните действия на ЕС за справяне с климатичните промени.

Прогнозата на Politico към 15-ти май предрича – 174 места за ЕНП, 144 места за социалистите, 85 за Renew, 84 места за радикално десните от “Идентичност и Демокрация”, 70 за Консерваторите и реформистите и едва 43 за “Зелените”. 

Въпреки това се очаква ЕНП да остане най-голямата група в парламента и следователно да запази по-голямата част от властта за определяне на дневния ред, включително при избора на следващия председател на комисията. Renew, S&D – губят позиции. Основният победител ще бъде групата на радикалната дясна Identity and Democracy (ID бел. ред “Идентичност и демокрация”), която се очаква да спечели 40 места повече от 2019 г. и с почти 100 евродепутати да се появи като третата по големина група в новия парламент. Възможно е групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR) ще спечели 18 места.

Най-големите политически последици от изборите за Европейски парламент през 2024 г. вероятно ще се отнасят до екологичната политика. 

В настоящия парламент, лявоцентристка коалиция (на S&D, RE, G/EFA и левицата) имаше тенденция да разшири своята електорална тежест на база темите свързани екологичната политика, но много от тези гласове бяха спечелени с много малка разлика спрямо другите европейски семейства. Значителното изместване вдясно в новия парламент ще означава, че е вероятно да доминира коалиция за „политически действия срещу климата“. Това значително би подкопало рамката на Зелената сделка на ЕС и приемането и прилагането на общи политики за постигане на целите на ЕС за нетно нула.

Европейската зелена партия и Зелената сделка

Европейската зелена партия („Европейските зелени“ или „ЕЗП“) е европейска политическа партия, играеща ролята на федерация на партии от страните – членки на Европейския съюз, изповядващи зелени политики и ценности. Тя е четвъртата по големина партийна фамилия в Европа. Притежава относително слабо влияние в новите демокрации, но все пак има значително голямо влияние в по-голямата част от държавите в ЕС. ЕЗП има обща парламентарна група в Европейския парламент с Европейския свободен алианс, като двете структури образуват Група на Зелените/ Европейски свободен алианс (ЕСА). Членове на Алианса могат да бъдат и членове на партии извън ЕС. Европейските зелени отстояват основните принципи на зелената политика като екологична отговорност, свобода на личността, демокрация (включваща), уважение към различията, социална справедливост, полово равенство, глобално устойчиво развитие и ненасилие. Зелените са известни като поддръжници на интернет свободите и противници на твърде засилената защита на интелектуалната собственост, като са особено активни в противопоставянето си срещу софтуерните патенти в Европейския парламент.

Изменението на климата е ключово предизвикателство за ЕЗП 

Борбата с него се води основно чрез изваждане от употреба на изкопаемите горива (въглищата), насърчаване на енергийната ефективност и преминаване към 100% възобновяеми енергийни източници. Решението на кризата с климата е категорично фиксирано: то започва със слънчевата, вятърната и енергията от други възобновяеми енергийни източници. Основни цели са ефективното използване на енергията, постепенното премахване на енергетиката, базирана на изкопаеми горива, както и на ядрената енергетика. Необходим е справедлив преход към икономика с нулеви нетни емисии. Предлага се плавно изваждане от употреба на въглищата до 2030 г., а скоро след това – и на другите изкопаеми горива. Субсидиите за изкопаемите и ядрените горива трябва да бъдат спрени.

За ЕЗП/ЕСА, групата на зелените евродепутати в Европейския парламент, националните Планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) са един от основните инструменти на влияние и интегриране на политики, особено за страните от бившия социалистически блок, в рамките на ЕС. Зелената сделка е една от основите на Плановете за възстановяване и устойчивост (НПВУ). 

Зелената сделка обхваща различни сектори и области на политиката, като целта ѝ е да преобразува и модернизира икономиката и обществото на ЕС, за да се справи с предизвикателствата на климатичните промени и да се постигне устойчиво бъдеще. 

В политически план Зелената сделка е продукт на консенсус между основните политически сили в ЕС, но неизбежно в най-голяма степен отразява политическите и идейните схващания на Зелените в Съюза.

Процесът по изготвяне на Зелената сделка на Европейския съюз включва дългогодишни усилия в разработването и прилагането на политики за устойчива трансформация към екологосъобразен, ресурсно-ефективен и икономически обоснован начин на живот. Тези усилия, за които постоянно следва да припомняме, че са несъмнено отражение на ролята на зелените формации във формирането на дневния ред на европейската политика, включват опазване на биологичното разнообразие, установяване на кръгова икономика, декарбонизация на икономиката, енергийна трансформация, реформи в земеделието и други мерки, насочени към създаване на по-зелена, по-справедлива и по-приобщаваща социално-икономическа система. Тези усилия имат за цел да подпомогнат икономическото развитие, да насърчат екологичната устойчивост и да осигурят по-добър начин на живот за гражданите на ЕС.

Част от изказванията на ключови политически фигури от европейската сцена

Според евродепутати като Радан Кънев, част от групата на Групата на Европейската народна партия (Християндемократи), Зелената сделка ще претърпи ключови трансформации, за да продължи нейното поетапно и ефективно прилагане на европейско ниво и все повече ще се трансформира в „European Green Deal 2.0“ – Индустриална сделка – набор от стратегии и политики, който трябва да се съсредоточи повече върху индустриалната политика и намирането на начин ЕС да осигури своето логично място в света и надпреварата за зелени технологии през следващите десетилетия.

По случай Деня на Европа, водещите кандидати на зелените на европейско ниво споделиха пред привърженици своите опасения от надигащата се крайнодясна вълна.

^{Тери Райнтке, водещ кандидат на Европейската зелена партия. Източник снимка: Flickr}

„Тази седмица Денят на Европа отбеляза победата над фашизма. Европейските зелени настояват всички политически партии, включително тези, принадлежащи към Европейската народна партия, да се въздържат от сътрудничество с крайната десница. Крайнодесните са заплаха за човешките права и демокрацията и се стремят да подкопаят европейската демокрация“.  

Топ кандидатът на Европейските зелени Тери Райнтке 

„Тази седмица лидерите на Зелените, социалистите, либералите и левицата в Европейския парламент издадоха съвместна декларация , призоваваща за единно отхвърляне на всякакво сътрудничество с крайнодесни и радикални партии. Групата на Европейската народна партия отказа да подпише декларацията. Този отказ поражда опасения относно силата на ангажимента в целия политически спектър за защита на основните ценности на Европа за свобода и демокрация.”

Първият европейски зелен кандидат Бас Айкхаут

„Зелено движение“ е единствената българска партия, член на ЕЗП 

Зелено движение представлява „събирателен” ефект върху зеления сектор в България. Партията се явява като приемник на постиженията и ценностите на „новата зелена вълна”. Целите на партията са свързани с изграждането, утвърждаването и интегрирането на България като устойчиво и развита съвременна държава, равностойна на водещите страни в ЕС и света. В дългосрочен план, зелените целят България заеме водещо място във формирането на екологичната политика на ЕС. Основният акцент и кауза в програмата на Зелено движение е опазването на българската природа. Зелено движение подкрепя разпространението на модела и ценностите на ЕС като световен пример за демокрация, стабилност и просперитет.

В навечерието на изборната кампания, Зелено движение обяви, че напусна коалиция ПП-ДБ. Съпредседателите на партията – Тома Белев и Даниела Божинова, оправдаха този акт по две причини – неефективното прилагане на зелени политики на ниво ПП-ДБ и различните европейски политически семейства, към които се стремят партиите в коалиционното обединение. Партията решава да излъчи самостоятелни листи за изборите 2 в 1 на 9-и юни в България. По този начин, тя изглежда, се лишава от възможността за водене на ефективно законотворчество и политика на местно и европейско ниво, тъй като практически има малък шанс да излъчи избрани народни представители и такива за европейски парламент, поради ниската ѝ електорална тежест в момента – 0,3 – 0,5%. Участието на зелените в коалиция ПП-ДБ ѝ позволи да излъчи между 2-ма и 4-ма народни представители в спиралата от парламентарни избори в държавата от 2021 г. до днешни дни. Изборът им даде възможност на партията да води ефективна политика като политически субект в политическото пространство, като междувременно, отново като част от коалицията, успя да излъчи районни кметове и общински съветници. Въпросът е как партията би водила нормална и ефективна политическа дейност без представители на национално и местно ниво, след последните вътрешни събития в нея и дали разцеплението в демократичната общност точно в този момент води до успех в трудната политическа обстановка.

Преди да напусне коалицията ПП-ДБ, Зелено движение беше част от общоевропейската тенденция в Централна и Източна Европа, която се изразява с формиране на предизборни съюзи от страна на зелените партии което дава шансове за по-добро представителство, но често оставя зелените партии в сянка. Множество зелени партии, особено с развитието и възходът на популизма и крайните политически формации в последните няколко години от 2020 г. насам, се опитват все повече да се институционализират и да приобщят граждански и социално-наболели каузи в своите програми, за сметка на чисто екологичния си профил. В устава и програмата на партията се залагат и тепърва ще се виждат все повече акценти свързани с реформи в правосъдната система, образованието и гражданския сектор. Естествено, този тип промени са на база промените в устава и придържани към актуалната линия на развитие на Европейската зелена партия, като по този начин отчетливо се вижда връзката между европейските зелени (а и не само) политики и българските зелени и в последствия имплантирането им в българския политически процес, т.нар. европеизация.

Водач в листата за европейските избори е бившият председател на партията – Борислав Сандов – бивш вицепремиер и министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков.

По-всяка вероятност ще видим най-високата избирателна активност на европейски избори в най-новата история на България, поради феномена “избори 2 в 1”.

Гласуващите българите ще бъдат около 2 млн. души.

Основните приоритети за българските граждани, според проучване на “Маркет ЛИНКС” са следните:

• Здравеопазване – 21%
• Борба с корупцията – 21%
• Образование – 20%
• Социално подпомагане – 12%
• Съдебната реформа – 10%
• Пълноправно членство в Шенген – 7%
• Повишаване на отбранителните способности на армията – 4%
• Развитие на пътна и жп инфраструктура – 3%
• Приемане на еврото – 2%

Темите за климата и енергетиката очевидно липсват. 

Очаква се 5 политически сили да излъчат евродепутати – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС, Възраждане и БСП.

България преживя 5 парламентарни избора от началото на 2021 г. Това ниво на нестабилност допринесе за бързото ускоряване на антисистемния вот, от който крайнодясната и проруска партия „Възраждане“ се възползва успешно. Тя успя да спечели 3% от гласовете на първите от тези пет избора през април 2021 г., но 14% на последните избори през 2023 г., което я прави третата най-голяма партия в момента и се очаква да изпревари и на текущите избори ДПС. Ако “Възраждане” спечели три места на изборите за Европейски парламент, каквито са прогнозите, тя ще влезе в Европейския парламент за първи път, придобивайки институционална легитимност. Това може да създаде опасен прецедент, тъй като основните партии в България продължават да губят собствената си легитимност – след петите си национални избори за две години, България все още не е близо до формирането на стабилно правителство.

Пет години след “Зелената вълна” от последните избори през 2019 г. – политическият хоризонт в Европа изглежда различен. Крайнодесните популисти не са привърженици на зелените политики. Залогът на европейските избори 2024 е суверенитетът на ЕС в областта на климата, който е поставен на карта. Зелената сделка трябва да претърпи своята логична трансформация, за да достигне до очакванията и нуждите на хората, така че да прехвърли популизма.

Зелена визия за Европа представлява насърчаването на развитието на зелена икономика, която ще допринесе за развитието на нови, иновативни и високотехнологични работни места, гарантирането на справедливост и развитие на приобщаваща демокрация. Социалното изключване да бъде елиминирано като фактор в съвременното общество, спазване на върховенство на закона, защита на гражданските права и овластяване на гражданите. Девизът на ЕЗП за Евроизбори 2024 г. е неслучаен – “Избери смелостта!” (“Choose Courage”). Смелостта и лидерството са двете основни ценности, които ще бъдат необходими на Европа през следващото десетилетие. 

Евентуална победа на Доналд Тръмп на президентските избори в Америка ще значи по-малко ангажирана Америка спрямо ЕС. Това може да засили склонността на антисистемните и евроскептичните партии да отхвърлят стратегическата взаимозависимост и широк спектър от международни партньорства в защита на европейските интереси и ценности. Предложенията за политика за справедлив преход, при който разходите за декарбонизация се разпределят равномерно между всички части на обществото, трябва да бъдат по-подробни, значително по-добре финансирани, включително на европейско ниво, за да подкрепят по-уязвимите граждани, които в момента изпитват страх и се обръщат към крайната десница.

Модернизацията и европеизацията на българската държава може да се осъществи на базата на Зелената сделка и зелените политики, ако те бъдат имплементирани поетапно и правилно на българска почва. Добрата комуникация на ниво държава, гражданско общество и НПО сектор е ключова. Тази рамка трябва да позволи на гражданите да участват активно в създаването на предпоставки за ефективна трансформация и интегритет. Младите хора и тяхната визия за промяна на Европа, енергия, идеи и активизъм ще бъдат ключът за бъдещото развитие на европейската общност. Те заслужават доверие.

Пълноправното влизане в Шенгенското пространство и Еврозоната остават двата основни фактора в следващия етап на европейската интеграция на българската държава. Зелено движение има какво да доказва и да покаже, дали изборът им е бил правилен. Сега гражданите имат думата.

В статията са използвани материали от:

1. Данни на Евростат за наличието на гласуващи
2. Данни за проучвания и новият Европейски парламент 
3. Проучване на ЕП за членството в ЕС 
4. Проучване на Politiko 
5. Проучване на “Маркет линкс” върху нагласите на българските избиратели и важните за тях проблеми
6. Зелено движение – Чиста природа, честна политика
7. ЕЗП
8. Green wave – Pearson, M., & Rüdig, W. (2020). The Greens in the 2019 European elections. Environmental Politics, 29(2), 336–343.
9. Европейската зелена сделка
10. Han, J., & Finke, D. (2023). Voting Green in European Parliament elections: issue voting in an electoral context. Journal of European Public Policy, 30(12), 2764-2785.
11. „European Green Deal 2.0“ – Индустриалната сделка – Бъдещето на Зелената сделка според Радан Кънев 13. Урсула фонд Дер Лайен, Новият Европейски Баухаус и Зелената сделка
12. Офнюз, Урсула фон дер Лайен: Новият европейски Баухаус се превърна в глобално движение

Източник: Има ли място темата за климата и енергетиката в изборите “2 в 1”?, Климатека

Авторът Антон Начев е доктор по “Политология” с направление “Международни отношения” в СУ “Св. Климент Охридски”, с тема на дисертационно изследване “Европейските зелени партии и движения като фактор за европеизацията и модернизацията на българския политически процес след 1989 г.”. Завършил е магистърска програма “Политическо консултиране”, има бакалавърска степен по “Политология”. Част от научните му интереси са в полето на зелените партии, организации и движения и как те влияят на политиката и взимането на управленски и държавнически решения.

Още по темата

26/05/2022

Земята

Устойчивото развитие и екологизмът – двата стожера на зелената идея