Огромни супервулкани са изхвърляли лава върху древната Земя много по-често, отколкото подозираха досега геолозите.
Изригванията са били изключително мощни и са се случвали поне 15 пъти за последните 3 милиарда години, показа анализ на геоложките записи, съобщи Nature News.
Тези изригвания са свързани с някои от най-дълбоките промени в историята на Земята. Те включват най-голямото масово измиране, което се е случило преди 252 милиона години, когато вулкани са покрили Сибир с разтопени скали и отровни газове.
"Когато се върнем назад във времето, откриваме събития, които са също толкова грандиозни", разказва Ричард Ернст (Richard Ernst), геолог в Университета Карлтън в Отава, Канада, и Държавния университет в Томск, Русия, който ръководи работата по проекта. "Това са великолепни огромни събития".
Ернст представи констатациите си, заедно с карта на най-големите съществуващи на Земята супервулкани.
Източник: Richard Ernst
Според изследването, през последните 2,5 милиарда години на нашата планета е имало 15 изригвания на супервулкани, което е довело до образуването на същия брой големи лавови плата (лавови покрови). Те могат да избълват повече от един милион кубически километра разтопени скали в продължение на няколко милиона години.
Най-старото такова плато е отпреди около 2.42 млрд години в югозападната част на съвременна Австралия, а най-младото - преди около 17 милиона години в западната част на Северна Америка, където в момента е парка Йелоустоун. Последните големи изригвания се случват приблизително на всеки 20 милиона години.
Всяко изригване на супервулкан води до глобална промяна на климата. Последното е изхвърлило повече от един трилион тона прах в атмосферата, променяйки химическия й състав и блокирайки достъпа на слънчева светлина. Тези големи вулканични събития отделят и газове, които могат да променят атмосферната температура и океанската химия.
Моделно проучване, публикувано миналия месец показва, че глобалните температури вероятно са се повишили с цели 7°C . Серните частици от изригванията пък скоро след това са довели до глобално захлаждане и киселинни дъждове.
Така най-масовото измиране на Земята е причинено от вулканично изригване. В края на пермския преди 252 милиона години в продължение на около десет хиляди години, рН на океана е спаднал до 0,7. Според учените, причината за това са вулкани в Сибир, които за кратко време в атмосферата са изхвърлили милиарди тона въглероден диоксид, голяма част от които е била погълната от моретата и океаните и е довело до високата им киселинност. Това е причинило до най-масовото измиране на животни на планетата - повече от 90% от видовете морски организми и 70% от сухоземните.
Древната лава отдавна се е разрушила, но основните проводи на магма, фуниите, извеждащи на повърхността разтопените скали през кратерите на вулканите, все още са там. Международният екип на Ернст претърсват целия свят за следи от такива магмени проводи. Те обикновено изглеждат като радиални спици, разпръснати около гърлото на отдавна изчезнал вулкан. Геолозите картографират тези особености и ги датират. Ако възрастта на следите от древните проводи в един район съвпада, то те вероятно идват от едно единствено огромно изригване. По време на своето изследване, учените откриват доказателства за много от тези важни вулканични събития.
Изгасналият вулкан Олимп на Марс - най-големият в Слънчевата система - диаметър 648 км, височина 22,5 км.
Този вид вулканична активност се среща и на други планети из цялата Слънчева система.
На Венера, Марс, Меркурий и Луната има следи от огромни изригвания. На Луната вулканичната активност е имало още преди 3,8 милиарда години, на Марс, преди приблизително 3,50 милиарда години. Но без тектоника на плочите, които да държат повърхността активна, тези изригвания в крайна сметка престават.
"Другите планетарни тела пазят информация за най-ранните части на планетарната еволюция, информация, която сме загубили на Земята", коментира Трейси Грег (Tracy Gregg), вулканолог от Университета в Бъфало, Ню Йорк, участник в проучването. "Те могат да ни дадат представа и за ранната история на нашата планета".
Ако знаят кога и къде са се случвали такива изригвания, геолозите могат да определят точно рудните находища, да реконструират границата на последния суперконтинент и да разберат кога е възникнала планетарната кора.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари