Изкуствени метеори, пуснати от сателити, ще помогнат да се проучат горните слоеве на атмосферата на Земята.
Горните слоеве на атмосферата контролират размера и формата на дупки в озоновия слой и могат да ни помогнат да разберем как се променя климатът. А също така, когато метеорите изгорят, ще ги видим като дъжд от "падащи звезди", разказва NewScientist.
Въпреки че са на разстояние само 100 до 1000 километра над морското равнище, ние все още не знаем много за горните слоеве на атмосферата. Метеорологичните балони и лидарите не достигат достатъчно високо, сателитите могат да съберат само откъслечни данни, ракетите могат да проверят само положението при старта.
Малко се знае колко добре ни предпазват горните слоеве на атмосферата от метеоритни удари и космически отпадъци. Когато метеори или други отломки изгорят, те отделят топлина и светлина. Астрономите са въвели параметър, наречен светлинна ефективност, за да изчислят колко бързо метеор ще изгори и да даде представа за това дали ще се разпадне, преди да удари земята. Но това число зависи от размера, състава и масата на навлизащото тяло, а повечето от тези данни са неизвестни, докато не се случи ударът.
"За да може да даваме по-точни прогнози, трябва да проучим горните слоеве на атмосферата по-добре", - отбелязва Масаки Ватанабе (Masaki Watanabe) от Токийския Университет. "Не е ясно доколко могат горните слоеве на атмосферата да ни предпазват от метеоритни удари и космически отпадъци".
За да стане това Ватанабе и колегите му предлагат да се пускат изкуствени метеори. Един малък сателит на ниска орбита около Земята - около 400 км - ще пуска малки гранули към Земята. Докато топчетата изгарят в атмосферата, учените на земята ще измерват температурите им с помощта на спектрометър. Изгарянето на множество топчета ще позволи да се съберат данни за условията на различни места.
За да проверят идеята си, екипът поставя гранули с тегло по-малко от 2 грама в аеродинамичен тунел и са установили, че светлината от изгарянето им трябва да се вижда с невъоръжено око (Acta Astronautica, doi.org/bb3m).
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари