Два масивни астероида са се сблъскали със Земята преди около 35,65 милиона години, но не са довели до трайни промени в климата на Земята, според проучване на учени от Университетски колеж в Лондон.
И двата астероида, с размери от по няколко километра, са се ударили в Земята в разстояние на около 25 000 години, оставяйки кратера Попигай с размери 100 км в Сибир, Русия, и кратера с размери 40-85 км в залива Чесапийк, САЩ - четвъртия и петия по големина известни астероидни кратери на Земята.
Изследването, публикувано в списание Communications Earth & Environment, не открива доказателства за трайна промяна в климата през следващите 150 000 години след ударите.
Изследователите правят изводи за климата в миналото, изследвайки изотопите (видове атоми) във вкаменелостите на малки организми с черупки, които по това време са живели в морето или на морското дъно. Съставът на изотопите отразява колко топли са били водите, когато организмите са били живи.
"Забележителното в нашите резултати е, че не е имало реална промяна след ударите. Очаквахме изотопите да се изместят в една или друга посока, показвайки по-топли или по-студени води, но това не се случи. Тези големи удари на астероиди са се случили, но в дългосрочен план нашата планета изглежда е продължила да функционира както обикновено", заявява съавторът професор Бриджит Уейд (Bridget Wade) от Университетски колеж в Лондон.
"Нашето изследване обаче не би уловило по-краткосрочни промени в рамките на десетки или стотици години, тъй като пробите бяха на всеки 11 000 години. В човешки мащаб тези астероидни удари биха били катастрофални. Те биха предизвикали мощна ударна вълна и цунами, биха възникнали широкомащабни пожари, а във въздуха биха се издигнали големи количества прах, блокиращи слънчевата светлина."
"Моделиращите изследвания на по-големия удар на Чиксулуб, който е убил динозаврите, също предполагат промяна в климата в много по-малък времеви мащаб от по-малко от 25 години."
"Така че все още трябва да знаем какво предстои и да финансираме мисии за предотвратяване на бъдещи сблъсъци."
Изследователският екип на професор Уейд анализира изотопите в над 1500 вкаменелости на едноклетъчни организми, наречени фораминифери, както такива, които живеят близо до повърхността на океана (планктонни фораминифери), така и на морското дъно (бентосни фораминифери).
Тези вкаменелости са на възраст от 35,5 до 35,9 милиона години и са открити вградени в участък от три метра от сондажното скално ядро, взето от дъното на Мексиканския залив по време на научния проект за дълбоководно сондиране.
Двата големи астероида, които са се ударили по това време, са оценени с размер 5-8 км и 3-5 км. По-големият от тях, който е създал кратера Попигай, е бил широк колкото е висок Еверест.
Освен тези два удара, съществуващите данни сочат, че три по-малки астероида също са се ударили в Земята по това време - епохата на късния еоцен - което сочи за смущения в Главния астероиден пояс на нашата Слънчева система.
Изследователите отбелязват, че предишните изследвания на климата по това време не са били еднозначни, като някои от тях са свързвали ударите на астероидите с ускорено застудяване, а други - с епизоди на по-високи температури.
Тези изследвания обаче са проведени с по-ниска разделителна способност, като са разглеждани проби на по-големи интервали от 11 000 години, а анализът им е бил по-ограничен - например разглеждани са само видове бентосни фораминифери, които живеят на морското дъно.
Чрез използването на фосили, живели на различни океански дълбочини, новото изследване дава по-пълна представа за това как океаните са реагирали на сблъсъците.
Изследователите разглеждат изотопите на въглерода и кислорода в множество видове планктонни и бентосни фораминифери.
Те откриват промени в изотопите около 100 000 години преди двата астероидни удара, което предполага затопляне с около 2 градуса по Целзий в повърхностния океан и охлаждане с 1 градус по Целзий в дълбоките води. Но не са открити никакви промени около времето на ударите или след това.
Микроскопско изображение на капчици силициев диоксид или микросфери, открити в скалите. Кредит: Natalie Cheng / Bridget Wade
В скалите изследователите откриват и доказателства за двата големи сблъсъка под формата на хиляди малки капчици стъкло или силициев диоксид. Те се образуват, след като съдържащи силициев диоксид скали се изпарят от астероида. Силициевият диоксид попада в атмосферата, но при охлаждането се втвърдява в капчици.
"Като се има предвид, че ударът на Чиксулуб вероятно е довел до голямо измиране, бяхме любопитни да проучим дали това, което изглеждаше като поредица от значителни удари на астероиди през еоцена, също е причинило дълготрайни климатични промени. Бяхме изненадани да открием, че не е имало значителни климатични реакции на тези удари", заявява съавторът и магистър по геонауки Натали Чън (Natalie Cheng).
"Беше завладяващо да чета историята на климата на Земята от химията, запазена в микрофосили. Беше особено интересно да работим с нашата селекция от видове фораминифери и да откриваме красиви екземпляри от микросфери по пътя."
Справка: No paleoclimatic anomalies are associated with the late Eocene extraterrestrial impact events, Communications Earth & Environment (2024). DOI: 10.1038/s43247-024-01874-x
Източник: Massive asteroid impacts did not change Earth's climate in the long term, research finds, University College London
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари