Колко голяма бе опустошителната експлозия в Бейрут през 2020 г.?

Ваня Милева Последна промяна на 22 октомври 2021 в 00:01 3807 0

Преди (вляво) и след (вдясно) на кратера, причинен от експлозията в Бейрут на 4 август 2020 г. Кредит: LLNL

На 4 август 2020 г. една от най-големите неядрени експлозии в историята разруши пристанище в Бейрут и повреди повече от половината град. На експлозията е резултат от детонацията на тонове амониев нитрат, експлозивно химично съединение, което обикновено се използва в селското стопанство като нитратен тор, но които също така може да бъде използвано за производството на експлозиви.

Оттогава оценките на експлозивната мощност варират значително и в някои случаи не съответстват на това, което би се очаквало въз основа на количеството амониев нитрат, съхранявано в пристанището на Бейрут. Освен това размерът на кратера, сеизмичната величина и височината на облака-гъбае изглеждат несъвместими.

Физикът от Националната лаборатория на Лорънс Ливърмор (LLNL) Питър Голдщайн (Peter Goldstein) проучва как водонасищането на взривното вещество, почвата и евентуално водата и отломките от околната среда, близки до източника, може да помогне за съгласуването на разликите в оценките на мощността, получени чрез тези различни измервания. Официалните данни показват, че приблизително 2,7 килотона експлозив са били съхранявани в пристанищния склад на Бейрут, където е станала експлозията. Детонацията на тези материали доведе до голям кратер и сеизмичните измервания предполагат, че е възможно мощността да е поне няколко килотона и вероятно много по-голяма. Има обаче и други оценки, които предполагат, че мощността е доста по-малка, вероятно само половин килотон.

По-късно изображение на мобилен телефон на облака от остатъци от експлозия в Бейрут. Обърнете внимание, че максималната височина на облака е около 7 или 8 пъти максималната височина на сградите на силуета на изображенията вляво. Кредит: LLNL

Изследването на Голдщайн, което се появява в Countering WMD Journal, анализира размерите на кратера, оценките на сеизмичната величина и височината на облака на експлозията и показва, че всички данни са в съответствие с мощността от около килотон, когато се отчете водонасищането.

„Водата в околната среда в близост до източника може да има значителен ефект върху много наблюдения, включително образуването на кратери, издигането на облаци, сеизмичните магнитуди и ефекти на взривните вълни“, обяснява Голдщайн.

Голдщайн използва сателитни изображения на размера на кратера  и емпирични данни за мащабирани радиуси на кратери от други в миналото химически и ядрени експлозии, за да оцени мощността.

„Доказателствата сочат, че относително големият радиус на кратера се дължи на високата степен на водонасищане на почвата под експлозията. Вероятно това насищане е увеличило свързването на енергията на ударната вълна към околния материал и е намалило ефективното напрежение/якост на материала", отбелязва авторът.

Той също така установява, че оценките за мощността, основани на магнитуда на обемната сеизмична вълна, максималната височина на облака от отломки и наблюдаваната дълбочина на кратера, потвърждават оценките, базирани на радиуса на кратера.

Ранно изображение на огненото кълбо от експлозията в Бейрут. Много ранното изображение вляво изглежда предполага, че големите силози за зърно може да са блокирали някои от ефектите от експлозията. Кредит: LLNL

Доверието в надеждността на тези модели е от решаващо значение за планирането на реагиране при извънредни ситуации за смекчаване на потенциалните последици от инциденти като експлозията в Бейрут или умишлени действия, които биха могли да включват импровизирани ядрени устройства или радиоактивни устройства.

Това изследване е от значение и за ядрените експлозии. Това предполага, че характеристиките на околната среда в близост до източника могат да имат голям ефект върху ударните/взривните вълни, сеизмичните движения и образуването на кратери, както и въздействието на издигането и падането на експлозивните облаци. Ефектите се определят и от мощността. Голдщайн смята, че очаква характеристиките, близки до източника, като вода, да имат значителен ефект върху други експлозивни явления, включително разпространението на радиацията и образуването на отломки след детонацията.

Справка: Reconciling Conflicting Estimates of the Beirut Explosion Yield and Mushroom Cloud Height: Effects of an Aqueous Near Source Environment, Peter Goldstein, Countering WMD Journal, issue 22, https://www.nec.belvoir.army.mil/usanca/CWMDJournal/CWMD%20Journal%20Issue%2022.pdf

Източник: Just How Big Was the Devastating 2020 Beirut Explosion? Lawrence Livermore National Laboratory

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !