Луната е създадена от гигантска "поничка" след сблъсък на Земята с протопланета

НаукаOFFNews Последна промяна на 01 март 2018 в 00:00 14220 0

Концепция на художник показва горещата, разтопена луна, изплуваща от синестията, огромна въртяща се поничка от изпарена скала, образувана след сблъсък с обект с планетарен размер. Sarah Stewart/UC Davis based on NASA rendering

Луната е създадена от гигантска "прахова поничка", след като Земята се сблъска с протопланета преди 4,5 милиарда години. Така се е случило според ново проучване, което твърди, че ударът е бил толкова силен, че се изпаряват и двете тела.

Парата, образуваща въртящ се облак от прах, наречен синестия, създава Луната. Тя се формира по-рано и при много по-високи температури от формирането на Земята. Това, твърдят учените, е причина за загубата на лесно изпаряемите елементи при по-високите температури.

Името синестия се състои от гръцките думи "син", което означава заедно, а "Хестия" - богиня на домашното огнище.

Теорията противоречи на текущия възглед, че нашият естествен спътник се е образувал в резултат на удар между Земята и тялото с размер на Марс, наречено Теа.

Изследването е дело на учени от Харвардския университет и Университета на Калифорния Дейвис, които представят хипотезата си в статия, публикувана на 28 февруари в списание Journal of Geophysical Research: Planets.

"Новата работа обяснява характеристиките на Луната, които трудно могат да бъдат обяснени с настоящите идеи", разказва Сара Стюарт (Sarah Stewart), професор в Калифорнийския университет Дейвис. "Луната е химически почти същата като Земята, но с някои различия - това е първият модел, който може да съответства на модела на лунния състав", казва тя. 

Саймън Лок (Simon Lock), студент в Университета в Харвард, развива теорията за синестиите. Той твърди, че изотопните тестове разкриват следи, които доказват, че Земята и Луната са почти идентични.

Тестовете показват, че Луната има далеч по-малко летливи елементи - като калий, натрий и мед - които са относително обичайни на Земята. "Нямаше добро обяснение за това" - коментира Лок. "Предлагани са различни хипотези, обясняващи защо Луната има по-малко летливи вещества, но никоя не успя да обясни състав на луната".

Сценарият, очертан от изследователите, също започва с масивен сблъсък, подобно на традиционния модел, но ударът създава по-скоро синезия, отколкото диск от скалист материал.

Ако двата обекта имат достатъчно голяма ъглова инерция (каквато имат повечето въртящи се планети), получената буря от планетарни отломки може да продължи да се върти достатъчно бързо, за да образува гигантски диск от стопена пара, вдлъбнат в центъра и издуващ се постоянно навън в формата на гигантска поничка многократно по-широка от пръстените на Сатурн, обяснява Live Science.

Структурата на планета, планета с диск и синестия с една и съща маса. Simon Lock and Sarah Stewart

Тъй като тази гигантска, въртяща се космическа поничка постепенно губи топлина, тя отново се кондензира в твърдо тяло, събирайки части от матерала както от първоначалната планета, така и от обекта, с който се е сблъскала.

Когато Земята се е оформила, изпарената скала на външния ръб на системата започва да се кондензира в капчици и да пада навътре в "проливен дъжд". Тези капчици се натрупват все повече и повече от пари от облака около тях, образувайки поредица от "луни" и накрая самата Луна. Синестията продължава да се охлажда и кондензира, Луната в крайна сметка се отделя напълно от облака, но остава в орбитата на Земята.

"Луната се образува в изпарилата се Земя при температури от 2200 до 3300 градуса по Целзий и десетки атмосфери налягане" или многократно по-високи от атмосферното налягане върху съвременната Земя" - обяснява Лок.

Концепция на художник. Quanta Magazine

Луната се формира по-рано и при много по-високи температури от формирането на Земята. Това, твърдят учените, е причина за загубата на лесно изпаряемите елементи при по-високите температури.

Освен тази разлика, двете космически тела са почти идентични.

Целият процес се случва забележително бързо, като Луната излиза от синестията само за няколко десетки години, а Земята се формира около 1000 години по-късно.

Лок признава, че теорията му се нуждае от доработка: "Извършихме изчисления на всеки от процесите, които формират Луната и показахме, че моделът работи, но има различни аспекти на нашата теория, които изискват още тестове". 

4 теории за образуването на Луната. Quanta Magazine

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !