Марс засилва дълбоководната циркулация на Земята в цикъл от 2.4 милиона години

Ваня Милева Последна промяна на 13 март 2024 в 11:00 3536 0

Марс и Земята.

Кредит PICRYL - Public Domain

Марс и Земята.

В рамките на цикли от милиони години Марс притегля Земята по-близо до Слънцето, което може да повлияе на затоплянето на нашата планета чрез промени в циркулацията на океана, показва ново проучване.

На базата на геоложки записи, проследяващи повече от 65 милиона години назад и взети от стотици места по света, учени от университетите в Сидни и Сорбоната откриват връзка между орбитите на Земята и Марс, моделите на глобално затопляне в миналото и ускоряването на циркулацията на дълбокия океан.

Те предполагат, че дълбоководните течения многократно са преминавали през по-силни или по-слаби периоди на всеки 2,4 милиона години, наречени "голям астрономически цикъл".

Проучването, публикувано в Nature Communications, се занимава с въпросите как изменението на климата в геоложкия мащаб влияе върху циркулацията на океана и как това може да помогне на учените да моделират бъдещи климатични резултати. Изследователите искат да разберат дали теченията на океанското дъно стават по-силни или по-бавни в по-топъл климат.

Тези цикли не са свързани с настоящото бързо глобално затопляне, причинено от човешките емисии на парникови газове. Проучването обаче идентифицира дълбоки водовъртежи, свързани със затоплящите се морета, които биха могли да противодействат на стагнацията на океана, за която се очаква да повлияе на AMOC (Атлантическата меридионална преобръщаща се циркулация), която задвижва Гълфстрийм и поддържа умерения климат в Европа.

Атлантическата меридионална преобръщаща се циркулация или AMOC, част от Гълфстрийм, транспортира топла вода от тропиците на север и студена вода от Северния Атлантик на юг. Това естествено преразпределение на топлината отдавна работи за стабилизиране на регионалния климат и метеорологичните условия. Кредит: Felton Davis (CC BY 2.0 DEED)

Водещият автор, д-р Адриана Дуткевич (Adriana Dutkiewicz) от университета в Сидни и съавторите ѝ използват  данни, събирани повече от половин век, от научни сондажи от стотици обекти по целия свят, за да разберат как се променя силата на дълбоководните течения.

"Прекъсването на процеса на седиментацията е индикатр на силни дълбоководни течения, докато непрекъснатото натрупване на седименти показва по-спокойни условия. Комбинирането на тези данни с усъвършенстван спектрален анализ на данни ни позволи да идентифицираме честотата на прекъсванията в седиментацията за 65 милиона години", разказва д-р Дуткевич.

Екипът на д-р Дуткевич откриват, че силата на дълбоководните течения се променя в цикли от 2,4 милиона години.

Тези цикли се наричат ​​"големи астрономически цикли", като се очаква да се появяват поради взаимодействията на орбитите на Земята и Марс. Доказателства за това обаче рядко се откриват в геоложките записи.

"Бяхме изненадани да открием тези цикли от 2,4 милиона години в нашите дълбоководни седиментни данни. Има само един начин да ги обясним: те са свързани с цикли във взаимодействията на Марс и Земята, обикалящи около слънцето", отбелязва д-р Дуткевич.

Съавторът, професор Дитмар Мюлер (Dietmar Müller) от Университета на Сидни, добавя: "Гравитационните полета на планетите в Слънчевата система си влияят и това взаимодействие, наречено резонанс, променя планетарния ексцентрицитет, мярка за това колко близо до кръгови са техните орбити."

За Земята това означава периоди на по-висока входяща слънчева радиация и по-топъл климат в цикли от 2,4 милиона години. Изследователите откриват, че по-топлите цикли корелират с повишена поява на прекъсвания в дълбоководните записи, свързани с по-интензивна дълбоководна циркулация .

Този резултат е неочакван, тъй като индикации от наблюдения и океански модели предполагат, че текущата атлантическа циркулационна система, AMOC, която произвежда Гълфстрийм, може да спре в по-топъл климат поради топенето на морския лед.

Професор Мюлер обаче смята, че "замръзването и топенето на морския лед не е единственият механизъм, влияещ върху циркулацията в дълбокия океан. Предвижда се, че дълбоководните вихри ще се засилят в затопляща се, по-енергична климатична система, тъй като големите бури стават по-чести."

Тези вихри са като гигантски водовъртежи и често достигат морското дъно, което води до ерозията му и големи натрупвания на утайки, наречени контури, подобни на снежни преспи.

"Нашите дълбоководни данни, обхващащи 65 милиона години, предполагат, че по-топлите океани имат по-интензивна дълбока циркулация. Това потенциално ще предпази океана от стагнация, дори ако атлантическата меридионална циркулация се забави или спре напълно", категорична е д-р Дуткевич.

Все още не е много ясно как взаимодействието между различните процеси, движещи динамиката на дълбокия океан и океанския живот, може да се развие в бъдеще, но авторите се надяват, че новите им резултати ще помогнат за изграждането на по-добри климатични модели.

Справка: Dutkiewicz, A. et al. Deep-sea hiatus record reveals orbital pacing by 2.4 Myr eccentricity grand cycles, Nature Communications (2024). DOI: 10.1038/s41467-024-46171-5

Източник: Mars attracts: How Earth's interactions with the red planet drive deep-sea circulation, University of Sydney

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !