Повечето от микровлакната, замърсяващи океаните ни - за които отдавна се предполага, че са пластмасови - всъщност са естествени влакна като памук и вълна. Но все още не знаем дали тези влакна представляват риск за здравето на морските организми.
Текстилните микрофибри имат основен принос за замърсяването на водите, било защото се хвърлят много дрехи след износване или при изпиране. Едно машинно пране на полиестерни дрехи например освобождава половин милион текстилни микрофибри.
Предишните проучвания в океана обикновено отчитат всички микровлакна като пластмасови, въз основа на предположението, че естествените влакна като памук и вълна се разграждат твърде бързо, за да продължат да съществуват в морска среда.
Но когато Питър Райън (Peter Ryan) от Университета в Кейптаун, Южна Африка, и неговите колеги анализират 2000 микрофибри, извлечени от няколко океана, установяват, че само 8 на сто са пластмасови влакна като полиестер или найлон. Останалите са естествени влакна, включително памук, който съставлява 50 на сто от общия брой, и вълна, която представлява 12 на сто, и други като коприна, коноп и лен.
Екипът използва техника, наречена инфрачервена спектроскопия, за да анализира микрофибрите, които са средно дълги 1 милиметър, в 916 проби от морска вода, събрани от Атлантическия, Индийския и Южния океан и Средиземно море.
Констатацията е изненадваща, защото почти две трети от произвежданите днес текстилни изделия са синтетични. Възможно е естествените влакна да се разграждат по-бавно, отколкото се смяташе досега, както и че повечето от памучните и вълнени влакна, плаващи в океаните, са замърсявания от предишни десетилетия, когато са били най-разпространеният текстил, използван в облеклото, коментира Райън.
Естествените влакна често се боядисват и покриват с различни химикали, когато се използват за изработка на дрехи, което може да намали биоразградимостта им, обяснява Райън. Непокътната боядисана памучна жилетка е била открита например в останки от корабокрушение отпреди 133 години.
Въпреки че изследването открива по-малко пластмасови микровлакна от очакваното, естествените микрофибри могат да носят същите рискове за здравето на морските същества, твърди Райън. Има някои доказателства, че когато раците и зоопланктонът поглъщат пластмасови микрофибри се увреждат, но влиянието на замърсяването с естествени микрофибри върху океанската дива природа не е проучено.
„Би трябвало да се опитаме да намалим броя на микрофибрите от дрехите, попадащи в околната среда, независимо от това дали са пластмасови или не, тъй като изглежда е вероятно да остават дълго време в околната среда“, отбелязва Райън.
Справка: Science Advances, DOI: 10.1126/sciadv.aay8493
Източник: There might not be as many microplastic fibres in oceans as we feared, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари