За последните 10 г. средните температури в Европа са се повишили чувствително с 0,59 °C
Ноември 2022 г. показа справедливост давайки по-топли и по-студени условия поравно на земната суша. Австралия и голяма част от Антарктида са с температури под нормата, докато почти цяла Европа, както и Гренландия са значително по-топли. В България отново бяха отчетени „летни горещини“ през ноември с около 2 – 3 °C повишение от стандартните норми за месеца.
Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през ноември 2022 г. в глобален план е била с 0,16 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 0,40 °C по-топъл от предишния климатологичен период 1981 – 2010 г. Тази аномалия нарежда тазгодишния ноември на 9-то място в класацията за най-топъл месец ноември. Този ноември е по-топъл от всички останали, с изключение на ноември 2012 г. (Фиг. 1). Последният ноември, който е под стандартната норма е бил през 2011 г., а най-студеният такъв – от 1979 г. насам, е бил през 1984 г. Първият топъл ноември от 1979 г. до днес се случва през 2001 г., като след това има само още 4 месеца ноември, които са под традиционните си температурни стойности. За последните 10 години глобалната средна температура през ноември се е повишила с 0,34 °C.
Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за ноември 2022 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF
По света температурите бяха сравнително равномерно разпределени
В сравнение с дълга поредица изминали месеци, през които преобладаващата част от повърхността на Земята е била с по-високи средни температури от нормалното, то през ноември 2022 г. е имало сравнително равномерно разпределение на райони с положителни и отрицателни аномалии спрямо средните стойности за периода 1991 – 2020 г. (Фиг. 2). В Северното полукълбо с най-големи отрицателни аномалии се характеризират северните части на Канадския архипелаг, както и западните провинции на Канада и западните щати на САЩ. Сравнително големи поднормени отклонения са отбелязани и в Западен и Източен Сибир.
От Южното полукълбо правят впечатление почти повсеместните отрицателни аномалии на средните температури в Антарктида и Австралия. Специално за Австралия това е поредният по-студен месец, в съчетание и с наднромени валежи, преизпълнили месечните норми в страната със 76%.
В близост до Австралия в Нова Зеландия средните температури са били по-високи от нормалните, като една от причините е необичайно високата температура на морската вода около архипелага, която бележи рекордно високи температури за последните 30 години.
Фигура 2. Отклонение на средната температура на въздуха за ноември 2022 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF
Гренландия отново изпъква с температури над нормата, като стойността на месечната аномалия на места е превишавала 6 до 8 °C. Със сериозни положителни отклонения са средните температури и в Аляска, Аржентина, Северозападна Африка и Югоизточна Азия.
За разлика от температурите над сушата, то средните месечни температури над моретата и океаните са преобладаващо по-високи от нормите. По-големи площи с отрицателни аномалии са отчетени в Индийски океан, западно от Австралия, в Атлантика в близост до Нюфаундленд и традиционно в голяма част от Южния Тропик на Тихи океан, поради продължаващата за трета поредна година Ла Ниня. Приема се, че когато имаме по-продължителна Ла Ниня, тя променя времето и Тихият океан е по-студен от обичайното.
В Европа месецът заема 5-то място в класацията за най-топъл ноември
В Европа след рекордно топлите август и октомври, ноември също е бил по-топъл от нормалното, но не е отчетена рекордна аномалия. Стойността и тази година е с 1,36 °C по-висока от средната за периода 1991 – 2020 г. Това отрежда 5-то място в класацията за най-топъл ноември, където водач е 2015 г., следвана от 2020, 2009 и 2000 г. Най-студеният ноември за последните 43 г. е регистриран през 1994 г. с близо 4 °C отрицателна аномалия.
За последните 10 г. средните температури в Европа са се повишили чувствително с 0,59 °C. В регионален план почти целият континент е бил с по-високи температури от установените норми (Фиг. 3). Стойността на положителната аномалия на много места е надвишавала 3 °C, като най-големи положителни отклонения са наблюдавани в Исландия, Южна Норвегия и архипелага Свалбард.
Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за ноември 2021 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF
По-големи райони с поднормени средни температури са наблюдавани в северните и източните райони на Европейска Русия, където към края на месеца под влияние на обширен антициклон се е пренасял леден въздух от Сибир.
В България ноември на места е бил с около 2 – 3 °C по-топъл от нормалното
През ноември 2022 г. средните температури в нашата страна са значително над обичайните. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположените автоматични станции, в по-голямата част от равнинната и низинната част на страната месецът е бил топъл – с аномалия спрямо периода 1991 – 2020 г. между 2 и 3 °C, а на места в Западна и Централна България и над 3 °C. С по-малки стойности на отклонението до към 1 – 1,5 °C, но отново в положителна посока са средните месечни температури в средно- и високопланинския пояс.
Аномалията на тазгодишния ноември е сходна с тази на ноември 2015 и 2000 г. и е около 1,5 °C по-малка от най-топлия ноември в нашата метеорологична история до момента – отбелязан през 2010 г. (Фиг. 4). От началото на века най-студеният ноември се е случил през 2011 г., когато почти през целия месец са властвали студени антициклони и в някои сутрини термометрите са отчели стойности от минус 10 °C. Няма как да не отбележим, че след студения ноември 2011 г., последва и най-суровата зима в нашата страна за последните около 70 г. Студено е било и през 2007 и 2001 г., а с малка отрицателна аномалия са били месеците ноември през 2016, 2018 и 2020 г.
За последните 22 г. скоростта, с която се повишава средната температура в равнинната част от страната е около 0,4 °C на десетилетие.
Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха в България за ноември 2022 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. Източник: www.stringmeteo.com
Ноември 2022 г., подобно и на миналогодишния, започна с по-високи температури за този период на годината. На 2 ноември в повечето равнини и низини у нас бяха регистрирани типично летни максимални температури от 25 до 30 °C. Нещо повече –
в Пловдив са измерени 30,7 °C и е поставен абсолютен ноемврийски рекорд за града –
няма по-висока измерена температура през ноември. Във Видин също има нова най-висока измерена ноемврийска температура от 28,8 °C. Липсата на по-масови абсолютни ноемврийски рекорди се дължи на миналогодишната топла вълна, при която на 5 ноември във Велико Търново беше счупен националният ни ноемврийски рекорд с 32,4 °C. Трябва да се отбележи, че и на други места в страната през ноември е имало случаи на типични летни „горещини“, когато са измервани температури над 30 °C (Фиг. 5). Разбира се, повечето от тези екстремно високи температури са регистрирани в Северна България, където често се създават условия за вятър с южна посока, имащ фонов ефект, т.е. води до допълнително повишаване на температурата.
Фигура 5. Абсолютни максимални температури в България през ноември по данни от Климатичен справочник на НРБ т. 3 (1931 – 1975), съобщения от медии и личен архив.
Прави впечатление, че в две поредни години се отчитат необичайно високи температури и само следващите години ще покажат дали това е случайност или вече е „новото“ нормално. С кратки прекъсвания около средата на месеца, топлото време продължи до към 24 ноември, когато температурите се понижиха трайно и до края на месеца бяха по-ниски от обичайните, със стойности характерни по-скоро за началото на зимата. На 28 и 29 ноември са отбелязани и първите по-масови снеговалежи в страната, но съществена снежна покривка в равнините не се образува.
Ледена покривка
В Арктика площта с морски лед за ноември 2022 г. е била само с 3% по-малко от средната за периода 1991 – 2020 г. В абсолютни цифри средната площ на леда достигна 10 млн. км2. Тази стойност отреждат на тазгодишния ноември 8-мо място в класацията за най-малка площ на морския лед и месецът е далеч от годините с рекордно малка по площ лед, като 2016 и 2020 г. Трябва да отбележим, че тази класация се води от 1979 г. насам, когато започва сателитно наблюдение на ледената покривка и оттогава годината с най-много лед е 1982 г., когато превишението е било около 12%. Последните години с наднормен лед са били 2008 и 2014 г.
Картата на аномалиите на концентрацията на морски лед за ноември 2022 г. (Фиг. 6) показва концентрации под средните, основно в 3 области:
- северната част на Баренцово море (между Шпицберген и Франц-Йосифова земя),
- западната част на Карско море,
- Чукотско море.
Липсата на морски лед в северната част на Баренцово море и западната част на Карско море е свързана с високите температури на въздуха, които са регистрирани там през изследвания период (Фиг. 2).
Фигура 6. Отклонение в % на концентрацията с морски арктичен лед площ през ноември 2022 спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: C3S/ECMWF
В останалата част на Северния ледовит океан са наблюдавани средни или малко над средните концентрации, което е в съответствие с по-ниските от нормалното средни температури в Централна Арктика и Сибир.
В Антарктика площта на морския лед продължава да намалява с бързи темпове, в синхрон със сезонното повишение на температурата.
В средни стойности площта на антарктичният морски лед е била 15,6 мил. км2, което е с 5% под средното за 1991 – 2020 г за ноември. Тези стойности класират месеца на 5-то място по най-малко лед, като водач и тук, както и в Арктика, е 2016 г.
Фигура 7. Отклонение в % на концентрацията с морски антарктичен лед площ през ноември 2022 г. спрямо нормата за 1981 – 2010 г. Източник: C3S/ECMWF
В аномалиите в концентрацията на морски лед около Антарктика за ноември 2022 г. правят впечатление големите отрицателни стойности около Антарктическия полуостров. С поднормени концентрации се характеризира почти цялата източна половина на Антарктика. С наднормена концентрация са били отново моретата на Амундсен и Рос, като там е имало места със значително превишение на средните стойности, предизвикани от силната циклонална активност в море Амундсен.
През изминалия месец сякаш атмосферата си беше дала почивка – липсва информация за масови процеси довели до бедствени ситуации, особено след бурните няколко месеца, през които станахме свидетели на мощни екстремни прояви на времето. Дано тази почивка е по-дълга, но тенденциите от последните години показват точно обратното – все по-често има по-силни и по-екстремни прояви, водещи до повече инфраструктурни щети и повече жертви. Сякаш и на конференцията за климата в Египет делегатите не бяха особено активни и не обсъдиха в дълбочина тази тема, но до какви решения се стигна там, може да прочетете тук.
Виж още:
- Европа записа най-топлия месец октомври
- Септември 2022 г. – у нас месецът предложи много динамично, а в няколко периода – и опасно време
- 2021 г. – отново в челото на класациите по горещина
*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.
В публикацията са използвани материали от:
- https://climate.copernicus.eu/surface-air-temperature-november-2022
- https://climate.copernicus.eu/sea-ice-cover-november-2022
- https://www.cpc.ncep.noaa.gov/products/analysis_monitoring/enso_advisory/ensodisc.shtml
- https://www.sfchronicle.com/weather/article/cold-november-bay-area-17596470.php
- http://www.bom.gov.au/climate/current/month/aus/summary.shtml?cid=006fb15
- https://niwa.co.nz/news/marine-heatwave-developing
- www.stringmeteo.com
- http://www.meteo.bg/bg
Източник: Ноември 2022 г. – у нас бяха регистрирани типично летни максимални температури от 25 до 30 °C, Климатека
Авторът Симеон Матев е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари