Окото на Сахара: Геоложка загадка, гледаща в космоса

Ваня Милева Последна промяна на 23 януари 2023 в 00:01 4876 0

Структурата Ричат в пустинята Сахара, Мавритания, известна още като Окото на Сахара, Изображение от МКС. Дигитално подобрено. Кредит: Stuart Rankin (CC BY-NC 2.0)

Погледнато отгоре, Окото на Сахара, разположено в средата на пустинята Сахара в Мавритания, изглежда точно като огромен кратер от удар на астероид. Простираща се на 50 километра в диаметър, съставена от поредица равномерни вълнички, тази подобна на кратер аномалия всъщност е изцяло земно образувание.

Тази впечатляваща древна геоложка структура е използвана през 60-те години на миналия век от астронавтите на "Джемини" като ориентир. Първоначално геолозите са смятали, че Окото на Сахара, известно още като Структурата Ричат (Richat Structure), е огромен ударен кратер. По-нататъшните изследвания на седиментните скали, изграждащи централния кръг, обаче позиционират във времето образуванието в края на протерозоя, преди между 1 милиард и 542 милиона години.

Трябва да се отбележи, че някои все още вярват, че структурата всъщност представлява останките на изгубения град Атлантида, тъй като се твърди, че кръглата му форма наподобява мястото, описано от Платон - но това е отдавна отхрърлено от науката  предположение.

Вътрешен пръстен на структурата Ричат. Кредит: Wikimedia Commons

Структурата вероятно се е образувала в резултат на процес, наречен "нагъване" (folding), при който се е получила така наречената симетрична антиклинала. Нагъването се получава, когато тектоничните сили, действащи от всички страни, притискат седиментната скала - ако скалата е студена и крехка, тя може да се начупи, но ако е достатъчно топла, ще се превърне в гънка. Гънките, които се издигат нагоре, се наричат антиклинала, а гънките, които се образуват надолу, се наричат синклинала.

Топографска карта на Окото на Сахара. Надморска височина в метри. Интервал на контура 10 м с основна контурна линия на всеки 50 м Кредит: Wikimedia Commons

В статия от 2014 г., публикувана в Journal of African Earth Sciences, обаче изследователите предлагат съвсем различно обяснение за образуването на Окото. Твърди се, че наличието на вулканични скали свидетелства за изтласкване на течна магма към повърхността, което е довело до образуването на куполообразна форма, преди тя да се ерозира под формата на пръстените, които се виждат сега. В статията се предполага, че разделянето на суперконтинента Пангея може да е изиграло роля за тези вулканични образувания и тектонични промени.

Окото на Сахара, гледано от спътника Hodoyoshi-1. Кредит: Wikimedia Commons

Структурата е изградена от смесица от седиментни и магмени скали. Ерозията по повърхността на структурата разкрива финозърнести риолити и едрокристални скали габро, които са претърпели хидротермална промяна. Видовете скали, открити по пръстените, ерозират с различна скорост, създавайки различни цветни шарки по повърхността. Големите остроъгълни фрагменти от седиментни скали, наречени мегабрекчии, допълват вихрените цветни неравности, които изграждат образуванието.

Окото на Сахара, Изображение от МКС. Кредит: Stuart Rankin (CC BY-NC 2.0)

Центърът на купола съдържа варовиково-доломитово плато с широки километри брекчи, пръстеновидни дайки и алкални вулканични скали. Сложната геоложка структура на Окото е озадачавала и интересувала геолозите още от откриването ѝ и все още се смята за една от най-впечатляващите геоложки забележителности в света. Като такава през 2022 г. тя става един от първите 100 обекта на геоложкото наследство, признати от Международния съюз по геоложки науки (IUGS).

Изображение на структурата Ричат, известна още като Окото на Сахара със засилени цветове въз основа на данни от сателитни изображения Sentinel-2, направени на 8 октомври 2020 г. Кредит: Wikimedia Commons

Поради огромните си размери Окото на Сахара се наблюдава най-добре от голяма височина, за предпочитане от космоса, така че засега ще трябва да разчитаме на сателитни снимки, за да се насладим на цялата му красота.

Справка: The “eye of Africa” (Richat dome, Mauritania): An isolated Cretaceous alkaline–hydrothermal complex
Guillaume Matton, Michel Jébrak
Journal of African Earth Sciences, https://doi.org/10.1016/j.jafrearsci.2014.04.006

Източник: The Eye Of The Sahara: A Geological Mystery Staring Into Space, IFLScience

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !