Сблъсък с огромен метеорит е предизвикал на територията на днешна Канада серия от вулканични изригвания, установи ново изследване, съобщава IFLScience.
Проучването е публикувано в Journal of Geophysical Research: Planets.
Удар от астероид, комета или голям метеорит винаги създава грандиозни промени.
Такъв сблъсък донесе края на ерата на динозаврите и предизвика приливни вълни от кипящи скали, извисяващи се 2,5 пъти височината на Еверест, и дори успя да създаде мрежа от разломи през цялата Северна Америка, когато земната кора около кратера бе напукана подобно на топка за боулинг, паднала върху замръзнало езеро.
Такова попадение върху Марс преди няколко милиарда години изглежда е причинило мегацунами с размерите на континент, изоравайки Червената планета от северното полукълбо до южното. Ясно е, че ако ударът е достатъчно мощен, могат да се случат невероятни неща и едно ново изследване показва, че метеоритен сблъсък е предизвикал на територията на днешна Канада серия от вулканични изригвания.
"Ефектът от мощно попадение върху ранната Земя може да бъде по-сериозен, отколкото се предполагаше", заяви Балц Камбер (Balz Kamber), професор по геология и минералогия в Тринити Колидж Дъблин и автор на изследването. "Голямата бомбардировка върху ранната Земя може да извлече материал от вътрешността на планетата, който да оформи обширна структура на планетата".
Такъв е произхода на кратера Съдбъри в Онтарио, един от най-старите и най-добре запазени на Земята кратери от попадения на космически тела. Депресията е на 1,85 милиарда години. Диаметърът й е 250 км, което много повече от далеч по-известния кратер Чиксулуб от астероида, уинищожил динозаврите.
Забелязва се овалната форма на кратера Съдбъри. Източник: Landsat 7 / НАСА
Тогава, преди 1,8 - 1,5 милиарда години, континентите са били събрани в един единствен на име "Нуна" или "Колумбия".
Размерите на суперконтинент се оценяват на 12 900км север - юг и 4800 км в най-широката му част. Източното крайбрежие на Индия е било свързано с западната част на Северна Америка, а Южна Австралия - със Западна Канада. Повечето от Южна Америка е разгърната така, че западния край на съвременна Бразилия е свързан с източната част на Северна Америка, образувайки континентална граница, която се простира до южния край на Скандинавия.
Този суперконтинент в крайна сметка се разпада след попадение на тяло от дълбокия космос с размер около 15 километра. Ударът разхвърля отломки със свръхзвукова скорост върху площ от 1,6 милиона кв. км около района на днешна Калифорния.
Ударът е много по-разрушителен от попадението, което сложи край на господството на тиранозаврите.
Не е изненадващо тогава заключението на новото проучване, че ударът е станал причина за верига вулкани, смачквайки техните магмени камери.
Кратерът на попадението съдържа странен слой бързо стопила се скала и изследователите подозират, че това причинено от високите енергии от самия удар. Екипът на Тринити Колидж Дъблин изследва текстурите на някога разтопените скали и забелязва характеристики, наречени везикули - мехурчета, в които са затворени вулканични газове.
След вземане на проби, се оказва, че вулканичният слой в кратера е най-малко един километър дебелина.
Вулканичният депозит изглежда е образуван след удара и неговия състав се променя с течение на времето. Това означава, че попадението върху Нуна не само е разтопило кората, но е и задействало компресията и без съмнение фрагментацията на земната кора и е предизвикало дълбоко заложената магма да изригне доста изобилно на повърхността.
Изригването е изключително бурно. Когато морската вода наводнява кратера малко след образуването му, се случва далеч по-експлозивно събитие, известно като фреатомагматично изригване (изригване, при което се извхърлят вулкански газове и прегрята пара от контакта с водоносни слоеве).
Хавай - срещата на лавата с водата. Снимка: John Dodson / Рinterest
Горещата лава се смесва турбулентно със студената водата и в нея се образуват газови мехурчета и се разширяват експлозивно. Огромната температурна разлика между двете среди също създава гигантски парни взривове, които изхвърлят бомби от лава на километри във въздуха - някои от които, между другото, са били идентифицирани на място от екипа.
Хипотезата, че достатъчно голямо попадение може да предизвика вулканични изригвания е изказвана и преди, но без преки доказателства, за разлика от това ново изследване.
"Преди 1,85 милиарда години Земята е излъчвала с 50% повече топлина, отколкото по времето на Чиксулуб", коментира Камбер.
"Това означава, че в началото на съществуването на Земята, земната кора е с много по-висока температура и по този начин може по-лесно да се разтопи в дълбочина". Така че, ако масивно тяло удари Земята днес, не може да предизвика същите продължителни изригвания. Ако бъдем честни обаче един катастрофален удар на астероид би бил достатъчен проблем.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари