Полярните и субполярни пространства са сред най-уязвимите територии в условията на климатични промени. Причината е, че в резултат от затоплянето на атмосферата се увеличава скоростта на топене на ледниците и снежните маси. Това води и до рязко съкращаване на териториите с вечна замръзналост (т. нар. пермафрост) и успоредно с това до освобождаване на парникови газове (метан, въглероден диоксид и азотен диоксид) от почвите и подпочвените ледове, което ускорява затоплянето на климата. Затова изучаването на пермафроста има важно значение за прогнозирането и моделирането на климатичните промени.
Вечната замръзналост и нейната роля в регулирането на климата на Земята
Зоната на вечна замръзналост (т.нар. пермафрост) обхваща районите, в които температурата на почвата и/или неспоените наслаги (напр. пясъци, глини) се задържа устойчиво под 0 °C в продължение на поне две последователни години. При подходящи климатични условия, повърхностният слой (т.нар. активен слой) сезонно повишава температурата си и се придвижва върху долулежащите слоеве, с което се обяснява образуването на комплекс от форми на земната повърхност с характерни очертания и различни размери. Често в подповърхностните хоризонти се разкриват и ледени образувания, които могат да нарастват или да съкращават обема си.
Понастоящем зоната на вечната замръзналост обхваща около 27% от земната повърхност (Altshuler et al., 2017) като пермафростът е най-добре развит в северните региони на Европа, Азия и Северна Америка (фиг. 1), също така и във високите планини на северното и южното полукълбо (напр. Алпи, Анди и Хималаи). Във високите планини на България съществуват условия за сезонно замръзване на повърхностния почвен слой като в Пирин това се осъществява при над 2200 м надморска височина (Kenderova et a., 2015).


Фиг. 1 Пространствен обхват и динамика на пермафроста в Северното полукълбо. Източник: European Space Agency
В резултат от повишаването на глобалните температури през последните десетилетия зоната на вечна замръзналост намалява площта си в регионален и глобален план (Turetsky et al., 2019, 2020; Miller et al., 2018). Мащабният проект на Европейската космическа агенция (The European Space Agency – ESA), озаглавен Permafrost CCI, разкрива рязкото съкращаване на пермафроста в Северното полукълбо (фиг. 1). Получените данни са резултат от анализи на серии от последователни сателитни изображения, чрез които може да се изчисли температурата на земната повърхност и да се наблюдава развитието на активния слой (Trofaier et al., 2017). Анализът на получените резултати показва недвусмислено, че южната граница на разпространение на пермафроста мигрира на север с всяка изминала година (фиг. 1). Това от своя страна води до освобождаване на големи количества органичен въглерод и парникови газове в атмосферата.
Успоредно с отделянето на CO2 при топенето на вечната замръзналост се отделят и значителни количества метан (CH4) и азотен диоксид (NO2), които допринасят за засилването на парниковия ефект на глобално ниво. Според различни проучвания метанът оказва около 20-25 пъти по-силно въздействие като парников газ спрямо CO2 (Altshuler et al., 2017; Miller et al., 2018). Следователно емисии равняващи се на 1 гигатон метан в атмосферата ще я затоплят така както 20 гигатона въглероден диоксид.
Въпреки това като основен източник на метан се явяват езерата и блатата, а почвите в зоната на вечна замръзналост се разглеждат като уловител на парникови газове. Това се обяснява с топенето на подпочвените ледове, което се свързва с образуването на негативни форми (т.нар, термокарстови езера), към които се ориентира както повърхностният, така и подземният отток. Образуваните влажни зони са много бедни на кислород (anoxic waters), което предопределя развитието на бактерии, отделящи метан (т. нар. метаногенни бактерии).
В обобщение може да се заключи, че зоната на вечната замръзналост е сред най-засегнатите от климатичните промени пространства на планетата. Наличните данни показват увеличаване на глобалните емисии на парниковите газове вследствие на ясно изразената тенденция към намаляване на площите с многогодишна и сезонна замръзналост. Освен това с деградацията (т.е. с разтопяването) на пермафроста се свързват редица проблеми свързани с функционирането на газо- и нефтопроводи, ж.п. мрежата и основите на сградите. Сателитни данни и информация от теренни измервания допринасят за изучаването и моделирането на бъдещите промени в зоната на вечната замръзналост, което стои в основата на прогнозирането на бъдещите климатични промени. Поради всичко това пермафростът може да се възприеме и като индикатор за ефекта от настъпващите промени на климата на Земята.
В публикацията са използвани материали от:
- Altshuler, I., Goordial, J. & Whyte, L. (2017). Microbial Life in Permafrost. Published in Psychrophiles: From Biodiversity to Biotechnology – Springer International Publishing AG 2017. p. 153-179.
- Kenderova, R., Rachev, G., Baltakova, A., Nikolova, N. & Krenchev, D. (2015). Variations in Soil Surface Temperature in the Pirin High Mountain Area and Their Relation with Slope Processes Activity – Comptes rendus de l’Acade’mie bulgare des Sciences, Vol 68, No8, pp.1027-1034
- Miller, S. M., M. A. Taylor, and J. D. Watts (2018). Understanding high-latitude methane in a warming climate, Eos, 99, 13 March 2018
- Trofaier, A. M., Westermann, S., Bartsch, A. (2017). Progress in space-borne studies of permafrost for climate science: Towards a multi-ECV approach – Remote Sensing of Environment, Vol. 203, 55-70.
- Turetsky, M. R., Abbott, B.W., Jones, M.C. et al. (2020) Carbon release through abrupt permafrost thaw – Nature Geoscience 13, 138–143.
Източник: Пермафростът като източник и уловител на парникови газове, Климатека
Авторът Петко Божков е преподавател в Геолого-географския факултет (ГГФ) на СУ „Св. Климент Охридски“, доктор по геоморфология и палеогеография в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“.




















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"