Защо морските животни в Западна Арктика имат по-високи нива на живак, отколкото тези на изток? Този факт тревожи учени и местни общности в продължение на десетилетия.
Тенденцията се наблюдава в цялата хранителна верига - от малкия зоопланктон, който се движи по океански течения до големите бозайници като полярните мечки.
Живакът е опасен замърсител. Живакът може да причини репродуктивни проблеми при някои животни, тежки неврологични увреждания при хората и да попречи на развитието на кърмачетата.
Затова този факт предизвиква загриженост не само сред общностите на Севера, които разчитат на океана за храна, но и в останалата част на света.
Сега ново изследване, публикувано в Nature, показва, че отговорът на тази загадка се намира в самия океан, пише водещият автор Фейю Уанг (Feiyue Wang), професор в канадския Университет в Манитоба, на страницата на Тhe Сonversation.
Ловци инуити. (CP PHOTO / Kevin Frayer)
Деликатен баланс
Морските бозайници в Арктика като полярните мечки, китовете Белуга и тюлените са важна част от традиционния лов за прехрана и културата на коренните северни народи.
Тъй като населението около Арктика понася най-тежките последици от изменението на климата и глобалната индустриализация, високите нива на замърсители, особено живак, открити в тези животни - и при хората - са особено тревожни.
Често местните майки и жените в детеродна възраст имат нива на живак в кръвта, които надвишават безопасносната граница. Голямо предизвикателство за коренното население на Арктика е как да запази традицията на консумацията на морски храни като същевременно се смекчат потенциалните рискове, които носи живакът за здравето.
Източници или процеси?
Предишни изследвания показват, че морските животни в западна канадска Арктика съдържат повече живак, тъй като регионът получава повече живак от различни източници, включително атмосферни емисии от източна Азия, отводняване на реки от големи водоеми като Макензи и крайбрежна ерозия и размразяването на пермафроста (вечно замръзналата почва).
Но живакът от всички тези източници съществува почти изцяло в неорганична форма като живачни пари и живак, свързани с прахови частици например.
Неорганичният живак, попаднал в океана обаче може да се превърне в органична форма, наречена метилживак. Той не само се поема по-лесно от планктона и други микроорганизми, но може и да се натрупва или биоакумулира в организми, като се придвижва по хранителната верига чрез процес, известен като биомагнификация. Така нанася повече вреда на хищните риби, птици и бозайници.
Повече от десетилетие учените подозират, че най-важният фактор, контролиращ нивата на живака в арктическите морски животни, не е мястото, откъдето идва живакът, тоест източниците му, а по-скоро превръщането на неорганичен живак в метилживак в океана, тоест процесите.
Сега имаме отговора.
Профилирането на океана
През лятото на 2015 г. бе организирана експедиция в канадска Арктика, водена от ArcticNet, канадска изследователска мрежа, посветена на изследването на променящата се Арктика, във връзка с канадската арктическа програма GEOTRACES, за проучване на разпределението на живака заедно с други микроелементи.
Изследователите прекарват осем седмици, живеейки на борда на ледоразбивача CCGS Amundsen, където анализират проби морска вода, събрани на различни дълбочини по 5200-километровия профил, който започва от Лабрадорско море в Северния Атлантически океан, преминава през канадския Арктически архипелаг и продължава до западното морско крайбрежие на Канада.
Концентрации на живак в морската хранителна вериа и морската вода през канадска Арктика и Лабрадорско море. (a) Карта, показваща концентрациите на живак в морската хранителна верига и местата за вземане на проби на морска вода; (b) общо разпределение на живака (HgT); и (c) метилживак (MeHg) в морска вода по дължина (от запад до изток). Subsurface seawater methylmercury maximum explains biotic mercury concentrations in the Canadian Arctic
"Нашите резултати установиха, че общите концентрации на живак - неорганичен живак плюс метилживак - по принцип са по-ниски в западна канадска Арктика, отколкото в източната част. Това противоречи на степента на разпространение на живака, наблюдавани при морските животни", отбелязва проф. Уанг.
Метилживакът е в по-плитък слой - там, където е планктонът
От друга страна, метилживакът показва много различни модели на разпространение в дълбочина - концентрацията му е най-ниска на повърхността на океана, увеличава се максимално до дълбочина между 100 и 300 метра и след това намалява към дъното.
Този модел, в който океанският слой под повърхността е по-богат на метилживак, се наблюдава и в други океани. Това, което прави новото откритие различно, е че "областа, богата на метилживак" в Арктика е на много по-малки дълбочини, отколкото на други места.
Също така пиковата концентрация на метилживак в обогатения слой в канадска Арктика е най-висока на запад и най-ниска на изток, което се съгласува с разпределението на живака в морските животни.
Плътността на обогатения с метилживак слой е важна, тъй като съвпада с местообитанието на зоопланктона и други организми, които са в основата на хранителната верига. Това улеснява усвояването на метилживака от тези животни и впоследствие биомагнифицирането му в бозайниците.
"Смятаме, че сме решили загадката: по-високите нива на живак в морските животни в западна канадска Арктика се дължат на по-високите концентрации на метилживак в плитките морски води.

Дългият път към възстановяване
През 2017 г. влезе в сила Конвенцията Минамата за живака (Minamata Convention on Mercury) - правно обвързващ глобален договор, който има за цел да намали живака в околната среда. Канада изигра активна роля в преговорите по договора и бе сред първите държави, които го ратифицираха.
И все пак изследването предполага, че ще е нужно много време да спаднат нивата на живака в морските бозайници в Арктика, дори ако конвенцията се приложи изцяло. Възстановяването ще зависи в голяма степен от екологичните и климатичните процеси, които превръщат неорганичния живак в метилживак.





















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
29321
1
23.10 2018 в 02:50
Рядко безсмислено изследване.
Пардон, "проучване".
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"
dolivo
Чифтосали ли са се Хомо еректус и денисовците? Зъбните протеини намекват за древни срещи