Областта под Западна Антарктика се издига с удивителна скорост, забавяйки стопяването на ледниците в район, където се намират едни от най-уязвимите ледници.
Миналата седмица от Антарктика дойдоха отрезвяващи новини. Според консенсусната оценка, публикувана в Nature, континентът е загубил 3 трилиона тона лед през последните 25 години - като най-уязвим е леденият щит над Западна Антарктика, където загубата се е утроила през периода на проучването. Въпреки че приносът за повишаваннето на морското равнище през това време на Западна Антарктика е само 6 милиметра, учените твърдят, че унищожаването на ледената покривка може да повиши глобалните нива на морското равнище с 3 метра през следващите векове.
Но едно проучване, публикувано тази седмица в Science дава надежда, съобщавайки за процес, който може да забави унищожаването на ледения щит. Тъй като ледът се топи, товарът на земната кора намалява и скалите под Западна Антарктика се издигат бързо. На места те може да се издигнат с 8 метра през следващия век - потенциално предпазвайки леда от топлата морска вода, която го топи отдолу.
"Това може да спечели за света още няколко десетилетия", коментира за Science magazine Рик Астър (Rick Aster), сеизмолог от Университета на Колорадо във Форт Колинс и автор на новото проучване.
Западноантарктическият лед е уязвим, защото леглото му е доста под морското равнище, образувайки гигантски басейн, който прониква навътре в сушата с дълбочина повече от километър. Ледниците са "ледени реки", които "текат" към океана. За момента някои от тях са спрени, зацепени на хребети в морското дъно, които забавят потока им. Но тъй като затоплящият се океан ги ерозира отдолу, могат да отстъпят зад хребетите. След това морската вода ще се влее в басейна, да отдели и повдигне леда от основата му и процесът на топене ще стане неудържим.
"Ситуацията е много нестабилна", коментира Наталия Гомез (Natalya Gomez), геофизик от Университета Макгил в Монреал, Канада.
Схема на вдлъбнатината в бреговата линия в море Амундсен в Западна Антарктика с разрез през леда, за да покаже кората (кафяво) дъното на литосферата (червената област) и мантията (жълто). Кредит: Planetary Visions/ESA.
Матрак с мемори пяна
В предишно проучване учените твърдят, че най-бързо топящите се ледници в района на Западна Антарктика - шелфовите ледника - Пайн Айлънд (Pine Island) и Туейтс (Thwaites) могат да се сринат в рамките на 20 до 50 години. Но новите изследвания, водени от Валентина Барлета (Valentina Barletta), геофизик от Техническия университет на Дания, разкриват, че скалната основа под ледниците се покачва бързо, което ще забави значително разтопянето им.
Вдлъбнатината под Западна Антарктика е създадена през последния ледников период преди 12 000 години, когато теглото на леда, много по-дебел по това време, притиска основата. Но тя може да се върне обратно.
"Земята действа като матрак с мемори пяна", обяснява Валентина Барлета. Някои реакции се появяват веднага, щом ледът се разтопи. Но някои се случват по-бавно, тъй като по-дълбоко заложените скали близо до мантията постепенно се приспособяват към по-лекия товар.
Гомез моделира този процес и открива, че издигащата се скала може да забави движението на ледниците като повдигне вдлъбнатината и хребетите, които стабилизират ледниците. Но ефектът на процеса зависи от това колко бързо се случва, а това от своя страна зависи от това колко гореща и пластична е мантията.
За да установят това Барлета и нейните колеги проследяват малките промени в надморска височина, използвайки шест GPS сензора, които са прикрепени към свободни от лед скали на различни места по цялото море Амундсен - мястото в Западна Антарктика, където заустват бързо топящите се ледници Пайн Айлънд и Туейтс. Скоро след разполагането на сензорите, между 2010 г. и 2012 г., екипът забелязва, че те се покачват бързо, съобщава Тери Уилсън (Terry Wilson), полярен геолог от Университета на Охайо в Кълъмбъс, който ръководи полевите експерименти.
Мантията е толкова пластична под Западна Антарктика, че се адаптира спрямо тежестта на леда, изгубен от десетилетия или столетия, а не от времето на отстъплението на ледниците преди хиляди години, реагирайки сравнително бързо с издигане на мантията, обяснява Барлета. А издигането ще се ускори, тъй като районът губи все повече лед. Барлета прогнозира, че издигането за един век ще стане три пъти по-бързо. Дотогава основата на някои места ще се е възстановила с около 8 метра, повдигайки ледения щит, а заедно с нея и понижавайки нивата на водата, където уязвимите ледници срещат океана.
Предната част на ледника Пайн Айлънд, където се раждат айсбергите. Columbia University.
"Резултатите от нашата работа ще дадат много важен принос в разбирането на динамиката на Земята заедно с процесите на топене на леда в Антарктика", заяви Барлета.
"Бързото изкачване на основата в тази част на Антарктида предполага, че геологията под ледовете е различна от това, което учените предполагаха преди. Скоростта на издигане, която открихме, е необичайна и много изненадваща. Това е фактор за промяната на положението", заяви Тери Уилсън (Terry Wilson), един от лидерите на изследването от Университета на Охайо.
Но някои учени казват, че никакво издигане няма да предотврати колапса на ледниците в дългосрочен план, като се има предвид темпото на въглеродните емисии и глобалното затопляне. Атмосферата на планетата все още се затопля бързо и нивата на СО2 се увеличават и при достатъчно бързо затопляне двата мегаледника в крайна сметка ще се разтопят.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари