След пълномащабно изследване на динамиката на топене на леда в Антарктика през последните 25 години, с помощта на всички известни досега данни, учените успяха да определят обема на разтопения лед и съответната промяна в морското равнище, както и да анализират динамиката на топене.
Оказа се, че от 1992 г. насам Антарктида е загубила повече от 2.7 трилиона тона лед и заради това морското ниво се е увеличило близо 8 милиметра. През последните пет години средната скорост на топене е била три пъти по-висока в сравнение с предходните две десетилетия.
Резултатите от изследванията са публикувани в списание Nature.
В Антарктида се намират най-големите запаси на лед в света - там има толкова много лед, че ако се разтопи целия, глобалното морско ниво ще се повиши с 45 метра. Данните от наблюденията през последните няколко десетилетия показват, че този лед постоянно се топи, само от един ледник, Пайн Айлънд в Западна Антарктида всяка година около 45 милиарда тона лед се превръщат във вода.
За да се оцени скоростта на топене на леда има някои основни техники, основани на използването на сателитни данни:
- скорост на движение на леда;
- височина на ледниците и
- силата на тяхното гравитационно привличане.
С помощта на два числени метода е възможно да се прецени съвсем точно промяната в масата на ледения щит с течение на времето. Те моделират баланса на масите на ледниците и процеса на изостатично издигане (на земните маси след промяната на натиска от теглото на ледовете). През 2011 г. учените извършиха подобен анализ за антарктическата ледена покривка, тогава средната скорост на топене на леда от 1992-2011 е 71 ± 53 милиарда тона годишно.
Но през последните пет години два пъти чупен рекорда за средната годишна температура за цялата история на наблюденията, а последната година стана една от трите най-горещи. Затова глациолозите решиха да проведат подобен анализ за по-дълъг период - от 1992 до 2017 година. За да направят това, учените от групата IMBIE водена от Андрю Шепърд (Andrew Shepherd) от Университета в Лийдс анализират всички налични данни, за да оценят динамиката на обема на ледовете в антарктическия щит през този период.
Общо учените използват 24 различни набора сателитни данни от три типа: алтиметрия, гравиметрия и баланс на масите. На базата на всички събрани данни изследователите извършват статистически анализ на промените в обема на леда, скоростта на топене и покачването на морското равнище както за целия континент, така и за отделни негови части - източните и западните части на ледения щит, както и за Антарктическия полуостров и няколко конкретни ледника.
Промяна в обема на леда и морското равнище в Антарктика от 1992 г. насам. The IMBIE team / Nature, 2018
Оказа се, че само 25 години в Антарктика са се разтопили 2720 ± 1390 милиарда тона лед. Този обем съответства на увеличение на средното ниво на световния океан с 7.6 ± 3.9 милиметра. По този начин среднaтa скорост на топене през последните пет години се е увеличилa до 219 ± 43 милиарда годишно, т.е. повече от три пъти в сравнение с предходния период.
При това практически целият обем разтопен лед е за сметка на Западна Антарктика. И ако до 2012 г. този процес се компенсираше от нарастването на обема на леда в Източна Антарктида, то през последните пет години и в тази част на континента също започна топене с 28 ± 30 милиарда тона годишно. В Западна Антарктида средната скорост на топене се е увеличила от 53 ± 29 до 159 ± 26 милиарда тона годишно, на Антарктическия полуостров - от 7 ± 13 до 33 ± 16 милиарда тона годишно. Учените отбелязват, че значителният ръст на скоростта на топене е причинена на първо място от влиянието на океанските течения, които носят по-топли водни потоци и ускоряват топенето на шелфовите ледници. Ето защо най-бързо топящите се участъци на континента са два шелфови ледника - Пайн Айлънд (Pine Island) и Туейтс (Thwaites).
Въпреки че основният принос за намаляването на обема на антарктическия лед имат процесите в Западна Антарктида, значението на топенето на леда в източната половина на континента, също не трябва да се подценява. Например наскоро геофизиците показаха, че през последните 50 милиона години леденият щит в Източна Антарктика много често губи своята стабилност и започва да се стопява бързо в по-топли периоди. При това не само океанските течения могат да предизвикат топенето на леда, а също така и геоложките процеси, протичащи в мантията, които водят до образуването на подледникови реки и езера.
Разположението на реките и езерата под ледения щит на Антарктика. NSF / Zina Deretsky
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари