Последици за Черно море от екокатастрофата "Нова Каховка" според български и румънски специалисти (обновена)

Ваня Милева Последна промяна на 16 юни 2023 в 19:40 19152 0

Черно море изглежда тюркоазено

Кредит NASA

На тази сателитна снимка Черно море изглежда тюркоазено заради "цъфтежа на водораслите".

След анализ на въздейстието на изпуснатите води на язовир "Нова Каховка", без да се подценяват пораженията върху природата и хората в Украйна, предвид морските течения, степента на смесването, влиянието на огромния приток на сладки води от Дунав и други фактори, според българските и румънските специалисти няма да има съществено замърсяване на западното крайбрежие на Черно море. Най-неприятният ефект би бил, евентуално след месеци, цъфтежът на водораслите.

Разрушаването на стената на язовир Нова Каховка на 6 юни 2023 г. е събитие с катастрофално въздействие върху флората, фауната, ландшафта и разбира се, хората на Украйна. Неговите мащаби трудно могат да се оценят и ще остави незаличими белези, а възстановяването ше продължи десетки години.

След тази екокатастрофа се разпространиха опасения и за замърсяването на водите и край нашето черноморско крайбрежие.

До каква степен те са основателни? 

"Замърсената площ на Черно море продължава да се увеличава със скорост от около 600 km² на ден, обобщава украинският биолог и специалист по географски информационни системи Антон Биатов, показвайки нагледно това в туитър:

Обърнете внимание и на тази карта, която се подновява (в момента е до 16 юни), и отразява замърсяването като индикатов е цъфтежът на планктона:

Какво ни казаха българските специалисти

В статия в блога си LessPlastic Bulgaria Никола Бобчев, изследовател в института по Биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН), представя мащабите на това бедствие за целия черноморски регион.

Понижаване на солеността на водата с около 3 пъти вследствие на вливането на огромното количество сладка вода, освободена от язовира, вече се наблюдава край Одеса. Освен това водата, която се влива в Черно море, е преминала през аграрни и индустриални площи и е отнесла със себе си големи количества замърсявания с биологичен и химичен произход, обяснява Бобчев. "Във водите на Черно море край Одеса се наблюдават завишени нива на желязо, дървени отломки, отпадъци от бита и трупове на животни", уточнява авторът. 

От МОСВ засега не са установили превишаване на нито един от изследваните показатели – нефтопродукти, тежки метали, радиоактивните изотопи цезий-137 и тритий, съобщава Бобчев.

В статията на Бобчев са приложени две карти с горещи точки (hot spots) на замърсяване в Черно море през месец май и симулация на разпределението на струпването на отпадъци за юли спрямо морските течения и ветрове.

Резултатите от симулации за 2017 година с осреднени данни за течения и ветрове за месец юли показват, че  основният замърсител е река Дунав.

Другите “горещи точки” имат локално влияние. Отпадъците от река Днепър (тъмно жълти точки), към които сега се фокусира вниманието, обикновено не достигат нашите брегове.

"Предвид голямото количество вода от река Днепър, влачеща отпадъци в морето, не е изключено такива да се появят по нашите брегове, но мащабът им няма да е по-голям от обичайните количества, прииждащи от река Дунав", посочва Бобчев.

„... водите, които се изливат в Черно море в момента, са обогатени с азотни и фосфорни торове, което е добре известен процес на добавяне на такива компоненти в морската вода от големите черноморски реки...Но има и изхвърляне на големи количества утайки и седименти, които са вдигнати от теченията на преливащия язовир, а какво се съдържа в тези утайки и в тези тинести материи, които се изливат в морето, ние все още не знаем...Има новини за около 150 тона нефтени продукти, които са отнесени от рафинерия някъде по крайбрежието и са навлезли в морето”, обяснява за Bloomberg.bg д-р Димитър Беров, морски еколог и главен асистент в Лабораторията по морска екология към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.

„Със сигурност в близките седмици ще наблюдаваме някакви ефекти от придвижването на тези водни маси към България, но в процеса на този транспорт на юг, замърсителите, които са основно азотни фосфорни торове, се изконсумират от организмите, които са в морето. Това са фитопланктоните, които са микроскопични водорасли и замърсяването ще намалее и ще се разреди при това придвижване на юг”, добавя Беров.

В интервю изданието Свободна Европа директорът на Института по океанология към БАН доц. Николай Вълчев заявява:

"Има тенденция това замърсяване да се разпространява близо до украинския бряг. В момента се наблюдава разпространение до Черноморск (Иличовск) [град югозападно от Одеса]. Силни ветрове в момента притискат замърсяванията към брега" и посочва, че сателитните снимки показват циркулационна клетка, оформила се около делтата на Днепър в Черно море.

"Това е едно завихряне на водите по часовниковата стрелка, което ги затваря и това ги задържаше в Одеския залив“, обяснява доц. Вълчев. "Прогнозата е, че тази клетка ще се разпадне и ще има пренос на североизток“.

Петното ще продължи да се спуска покрай брега в посока Румъния и България, но много бавно, а концентрацията на замърсяванията ще намалява според доц. Николай Вълчев.

Какво обясняват румънските специалисти

Румънското "Общество за океанографско изследване и опазване на морската среда" S.E.O.P.M.M. прави няколко предположения първо за мащабите на замърсяванията, а после за влиянието им за румънското крайбрежие, прогнози, които в някаква степен засягат и нас като съседи.

"Цъфтежът на водораслите"

В близост до делтата на река Днепър събитието има катастрофален характер и ще има дългосрочни последици в района - основната причина е големия обем вода, значителното повишаване от порядъка на метри на нивото на реката,

"От една страна, става въпрос за нарушаване на динамиката на седиментите в речното корито и на седиментните отлагания в района на делтата на река Днепър и тези пред отточните ѝ проходи. От друга страна, става въпрос за увличането на значително количество петролни продуктии, съхранявани по бреговете на тази река или използвани при експлоатацията на водноелектрическата централа", пишат румънските специалисти.

Най-важното въздействие за западния басейн на Черно море според тях ще има значителното количество тор, предназначен за селското стопанство, в комбинация с биогенни седименти и други материали. Тези торове могат потенциално да се натрупват в тази част на Черно море.

Всички тези торове могат да бъдат използвани от "микроскопични водорасли и планктонни цианобактерии, които на фона на изобилието от храна могат да генерират явлението, известно като "цъфтеж на водораслите".

"Микроскопичните фитопланктонни водорасли имат кратък жизнен цикъл и след като погълнат органичните материали в рамките на няколко седмици от началото на цъфтежа на водораслите, в някои морски зони могат да предизвикат чрез масово разлагане условия на хипоксия или дори аноксия (липса на разтворен кислород), които обикновено, особено във водите с малка дълбочина, водят до смъртност на риби и други морски организми с ниска подвижност", обясняват от S.E.O.P.M.M..

Въздействието върху румънския (и българския) крайбрежен регион. Взаимодействието с морските течения

Румънските специалисти смятат, че през летния сезон на 2023 г., който определят като първа фаза, въздействието  на бедствието върху тяхното крайбрежие, което означава и върху нашето, ще бъде намалено.

Има 3 основни фактора, които  определят хидродинамичните условия в северозападния сектор на Черноморския басейн:

1. Основното черноморско течение, обикалящо басейна с посока обратна на часовниковата стрелка, и следователно от север на юг към българския черноморски бряг;

2. Инерционното движение на водните маси, причинено от река Дунав

3. Вятърът, който чрез своята посока и интензивност предизвиква движения на повърхностните води. Този фактор  е със значително по-голяма променливост от първите два.

В конкретния случай в прогнозата трябва да се има предвид, че от Днепър нахлува сладководна маса, която поради по-ниската си плътност остава доста дълго време в повърхностния слой, най-вече в диапазона между 0 и 20 м.

Тази водна маса, след като излезе от течението на Днепър в Черно море, след като изчерпи инерционния ефект, който я насочва директно към плажовете на Одеса, се увлича от кръгово течение, което има променлива скорост между 1 и 3 възела (~1,8-4 км/ч). 

Тези води са подложени на активен първи процес на разреждане пред водослива на Днестър. 

По-късно, когато се придвижат от украинска територия до направлението на делтата на Дунав, тези водни обеми, вече силно смесени, се насочват на северозапад-югоизток от дунавските води, които също са с речен произход и действат в повърхностния слой, където същият инерционен ефект приема максимални стойности по протежение на канала Сулина, който има значителен обем на потока и скорост на течението.

Река Дунав има защитния ефект за румънското [и българското] крайбрежие. За да се разбере по-добре това, трябва да се уточни, че тя има дебит от около 6000 м³/сек, което е над 4 пъти повече в сравнение с дебита на Днепър от само 1400 м³/сек.

Както можете да видите от сателитната снимка долу, водите с произход от Дунав със седиментен товар могат да се видят на повече от 100 км от брега (зелени клинове на сателитната снимка) разстоянието, на което те все още са достатъчно компактни, за да са различими от останалите води от Черно море с висок динамичен ефект.

Кредит: S.E.O.P.M.M.

Тази снимка ни показва разстоянието, до което инерционната сила на речните води има ефект.

В заключение, цялото бъдещо натоварване със замърсяване от Днепър, преди да достигне десния румънски [и по-нататък - и български] бряг, разположен южно от делтата на Дунав, претърпява обширен процес на смесване и разреждане и се изтласква в навътре в морето.

Нещо повече, започвайки от дясната страна на остров Сакалин, който се намира в устието на ръкава Свети Георги, румънската брегова линия се изтегля на запад, като по този начин се намира в "подветрената" зона или "назавет" пред основното кръгово течение на морските води на Черно море, което намалява както количеството, така и скоростта, с която евентуалните водни маси, освободени директно на юг от инерционния ефект на Дунав, биха достигнали румънското крайбрежие.

"Подобна защитна за крайбрежието ни роля играе и района на нос Калиакра- геометрията на Бреговата линия предполага ограничаване ролята на Дунавските води южно от носа", пояснява океанографът Васко Гълъбов, доцент, ръководител секция Морски прогнози в НИМХ.

"Преди години слушах доклад за изследване състава на мидите от румънски учени. Те отбелязаха, че мидите в румънски води са сериозно замърсени с неща, които се смята че са внесени от Дунав. Отбелязаха и че южно от Калиакра е коренно различно - висока чистота, което обясниха точно с влиянието на Калиакра за насочване на сладките води далеч от нашия бряг", допълва Гълъбов.

"Влиянието на вятъра и вълните, предизвикани от него, е по-слабо в сравнение с инерционното влияние на река Дунав, което може да се прояви като евентуални петна от петрол на повърхността на водата, които само в условия на няколко дни с постоянен вятър от изток биха могли да достигнат румънските крайбрежни райони, но предвид повърхността, на която се случват, и склонността на петролните продукти да се разтварят на повърхността на водата, по наше мнение е изключено да се стигне до значителни замърсявания на румънските плажове", отбелязват от S.E.O.P.M.M.

След време, след поне месеци, ако не и години, ако се натрупат хранителни вещества във водите може да се появи в крайбрежните зони явлението "цъфтеж на водораслите". То не е необичайно, а добре познато от края на миналия и началото на настоящия век, и се получава заради селскостопанските торове, използвани прекомерно в земите в басейна на река Дунав и които след като са били отмити от дъжда, са достигнали крайбрежните води по Дунав.

"Въпреки това, като се има предвид процесът на възстановяване на морските екосистеми, регистриран през последните 20 години въз основа на по-щадящо природата земеделие в басейна на река Дунав, в резултат на мерките, предприети в Европейския съюз, въздействието е малко вероятно да предизвика ефекти със същата интензивност като тези през 80-те, 90-те и началото на 2000-те години", подчертават румънските океанографи.

В заключение и румънските, и българските специалисти заявяват, че не съществува непосредствен риск за живота и здравето за любителите на плуването в морето и практикуването на морски спортове, причинен от въздействието на изпускането на язовир "Нова Каховка".

Така че от тази гледна точка всички можем спокойно това лято да отидем на плаж на Черно море.

"Няма да е изненада да има изхвърлени плаващи обекти някъде по крайбрежието, но това едва ли е повод за притеснение", допълва доцент Гълъбов.

Природозащитникът Атанас Русев призовава за по-адекватно отношение на компетентните власти:

"Зная чудесно, че т.н. наши "отговорни държавни институции" последни ще научат какво има в морето. Както винаги е било досега. И зная, че те са абсолютно безпомощни, некомпетентни... и просто не работят. Това е най-голямото бедствие, от което трябва да изпитваме страх и ужас."

"И ще ви дам пример, само от преди седмица. За изваждането на един мъртъв бик от плаж Корал, на министерски съвет, областния управител на Бургас, кмета на Царево, зам. кмета и кмета на Лозенец, и няколко багера и багеристи, им трябваха 48 часа, като през това време и престъпно нарочно унищожиха 1 декар защитени пясъчни дюни на плажа Корал

"Това е "държавата" в която живеем и това са нейните "институции" и "управници"."

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !