Преди изригването, взривило Санторини, е имало още по-мощно според ново проучване

Гръцкият архипелаг Санторини се състои от останките на мощен вулкан. Международната експедиция "Hellenic Arc Volcanic Field" са открили доказателства за едно от най-мащабните изригвания, регистрирани някога в южната Егейска дъга.

В тяхната статия, публикувана в списание Communications Earth & Environment, те описват новооткрито гигантско находище на пемза, взети са проби от морското дъно на седем крайбрежни места около остров Санторини. Резултатите показват, че вулканичното поле Кристиана-Санторини-Колумбо е било много по-експлозивно в далечното минало, отколкото се смяташе досега.

Вулканичното поле в гръцкото Егейско море се състои от 60-километрова верига от повече от 20 вулкана, повечето от които са под вода. Смята се за особено опасно, тъй като вулканите там са имали в миналото изригвания, някои от които са били силно експлозивни.

"Например изригването на Санторини от късната бронзова епоха преди около 3600 години вероятно е довело до упадъка на минойската цивилизация на Крит, забележително събитие както за вулканологията, така и за археологията", отбелязва д-р Щефен Кутеролф (Steffen Kutterolf), вулканолог в Центъра за океански изследвания GEOMAR Helmholtz в Кил.

Заедно с д-р Тимъти Друит (Timothy Druitt) от университета в Клермон-Оверн той ръководи експедицията до Санторини. Международният екип от учени откри ново находище около острова, което показва много по-голямо подводно изригване преди около 520 000 години.

"Новооткритото находище на туф (пемза) има обем от повече от 90 кубични километра и е с дебелина до 150 метра. Това го прави шест пъти по-голямо от отлаганията на пирокластичен поток от Минойското изригване и десет пъти по-голямо от тези на вулканично изригване от 22 януари 2022 г. Тонга", разказва д-р Кутеролф.

Находки на Архейския туф. Местата за сондиране на IODP са показани като червени точки, а местата на сушата като жълти точки. Кредит: Communications Earth & Environment (2024). DOI: 10.1038/s43247-023-01171-z

Пирокластичните потоци са потоци от гореща пепел, скали и газ, които в случая на новокартографираното събитие на Санторини са произлезли от подводен вулкан по това време и са били превърнати от водата в мътни потоци и кал. Тези потоци транспортират големи количества вулканичен материал до 70 километра в околните морски басейни. Слоеве от скали от това изригване също са открити на три съседни острова.

Използвани са различни методи за дешифриране на изригването.

Д-р Кутеролф обяснява:

"Първото датиране и оценка на дълбочината на водата, на която е станало изригването, са били възможни директно на борда благодарение на метода на микропалеонтологията."

Микрофосили (фораминифери), чиято геоложка възраст и предпочитани водни дълбочини са известни, са намерени точно над и под пемзовите отлагания.

На борда са определени и физически параметри като плътност и порьозност. След това химическият състав на пробитите проби е анализиран с помощта на електронна микросонда на GEOMAR, специален сканиращ електронен микроскоп.

"Пробата е бомбардирана с електронен лъч с диаметър 0,01 милиметра. Той предоставя информация за това колко химични елементи, като силиций, желязо или магнезий, се съдържат в закалената магма."

Това позволява отлаганията да бъдат прецизно свързани с местоположението им на морското дъно, което от своя страна помага да се определи тяхното разпространение и дебелина и в крайна сметка размерът на изригването, използвайки сеизмични изображения на морското дъно.

Въпреки тази експлозивна история, изследователите са съгласни, че е много малко вероятно вулканичното поле да претърпи ново изригване от такъв мащаб в близко бъдеще.

"Но познаването на миналото също така е основен градивен елемент за предсказване на бъдещето", коментира д-р Кутеролф.

Справка: Tim Druitt et al, Giant offshore pumice deposit records a shallow submarine explosive eruption of ancestral Santorini, Communications Earth & Environment (2024). DOI: 10.1038/s43247-023-01171-z

Източник: Evidence of one of the largest explosive eruptions ever recorded in the Aegean Sea, Ilka Thomsen, Helmholtz Association of German Research Centres

Фораминифери

фораминифера с лява спирала	фораминифера с дясна спирала

Отложенията на дъното на океана се натрупват много бавно - за 1 мил. години се образува седиментен пласт само от няколко метра. Намиращите се в тези пластове микроскопични изкопаеми от вече познатите ни примитивни организъм фораминифера позволяват да се определят измененията на температурата през доста отдалечени периоди.

Направлението на спиралата на фораминифера от вида Globorotalia truncatulinoides е надясно в по-топли води и наляво в по-хладни.

Изучавайки процента на дясно- и лявозавитите образци, може да се установи настъпването на ледниците и отдръпването им.

Графиката, илюстрира процента на дясно- и лявоориентираните фораминифери. Вертикалната скала е дълбочината на взетата проба в подводния утаечен пласт, в сантиметри. Тези изследвания са проведени край бреговете на Антарктида.

Въз основа на този метод, съчетан с други изследвания, учените твърдят, че климатът в Антарктика е бил мек в течение ранния Терциер, въпреки местоположението й на Южния полюс. Докато не се е отделила от Австралия, бреговете й се топлели от течения, идващи от екваториалните ширини. Всъщност Антарктика е покрита с ледници "едва" през последните 15 милиона години.

Още по темата

17/11/2023

Земята

Супервулкани предизвикват катастрофални събития в Европа на всеки 10 000 до 15 000 години

17/01/2023

Земята

Неизвестна досега вулканична магмена камера е открита дълбоко под Средиземно море, близо до Санторини

12/12/2019

Човекът

Рисунки на маймуни доказват, че древните гърци може да са пътували чак до Индия

17/09/2016

Човекът

6 древни легенди, базирани на реални събития