Ще изригне ли Витоша като вулкан?

84-ти брой на "Българска наука"

www.geograf.bg Последна промяна на 25 декември 2015 в 17:10 36187 1

Кредит www.bgnow.eu

Подобни снимки, често предизвикват коментари и необосновани предвиждания, че "Витоша ще изригне".

Не са много хората в България, кои­то познават добре миналото на Вито­ша. Повечето софиянци също изпитват трудност с въпроса как точно се е образувала планината до града им. Често можем да чуем от хората, че някога, не много отдавна, на билото на Витоша се е намирал кратерът на голям действащ вулкан.

От него към небето се издигали черни езици дим, а по склоновете на планината са се стичали потоци лава. По-късно вул­канът се затворил и неговата дейност постепенно позатихнала. Така било само на повърхността. Но вътре, в недрата на планината, нажежената магма продължавала да клокочи. Тя клокочи и днес. Събира сили, за да изригне отново с невиждана мощ. Това може да се случи утре или след двадесет, петдесет години.

Но неиз­бежно един ден огнените езици щели отново да се издигнат и нажежената лава щяла пак да потече надолу и да залее столицата София.

Има ли нещо вярно в тези приказки?

Нима огромното туловище на Вито­ша действително е загаснал вулкан?

Науката отговаря на този въпрос дос­та кратко, ясно и категорично - Не!

Историята на Витоша е съвсем друга.

Нейната тайна е в нейните недра, във всеки къс скала, в нейните околнос­ти. Тази тайна най-лесно се разкрива пред очите на учените, изследващи произхода на Земята и на изгражда­щите земната кора скали - геолозите.

Част от Средногорието

Витоша и географски привързани­те към нея по-малки планини като Люлин, Плана и Лозенска планина ограждат от юг и югозапад като огра­да продълговатата по форма Софий­ска котловина. Всички те са част от планинска верига, която пресича в паралелна посока страната ни. На се­верозапад тя започва от съвременна­та територия на Сърбия, а чрез Черно море се свързва с Понтийските пла­нини в северната част на малоазийска Турция. В България тази планин­ска система наричаме Средногорие – пространството между Стара планина на север и Краището и Рило-Ро­допската област на юг.

Ще изригне ли някога Витоша?

Геоложката възраст на планините от Средногорието е по-голяма от тази на Стара планина. Това е причината те да са по-ниски от Балкана, защо­то по-дълго са били под въздействи­ето на външните релефообразуващи сили. Както Средногорието, така и Старопланинската верига са част от огромния Алпо-Хималийски ороген – верига планини в Евразия, образу­вани в резултат на сблъсъка на Евра­зийската тектонска плоча с други те­ктонски плочи на юг.

Най-високият връх на Витоша е Черни връх (2290 m). Това прави планината четвърта по височина в България. Планината е една от най-посещаваните от туристи. На тери­торията й функционира природен парк, а заради богатата флора и фа­уна са обособени и две резерватни територии (“Бистришко бранище” и “Торфено бранище”).

"Изглед към Платото, Малък резен, Голям резен и Черни връх (на хоризонта в средата), снимано от вр. Ушите" от Deyan Vasilev (Dido3). Wikimedia Commons

Скалите в планината

Планината Витоша е изградена от вулкански и интрузивни скали. Ней­ната структура прилича на гигантска ядка, в която се различават сърце­вина и обвивка. Вулканските скали, андезити, във Витоша са остатъци от древни вулкани, които са действали преди милиони години. Те са обвив­ката на планината и опасват като ко­лан ядката от изток и от север. Този колан е отворен само на запад. Към вулканичната обвивка на планината спадат някои от високите върхове – Големият и Малкият Купен, Камен
дел, Копитото, а на север ивицата от вулканични скали продължава по билото на Люлин планина.

Вулканските скали на Витоша са остатъци от древни вулкани.

Витоша не е вулкан.

Андезитите са маслено-зелени, сиви до тъмни скали, изградени от мине­ралите: плагиоклаз, биотит, авгит и амфибол. Сред тях се срещат и ан­дезитови туфи (слабоспоени скали), което показва, че изригването на вулканите през древността в района на съвременна Витоша е било под во­дата. Впоследствие вулканските ска­ли са били подложени на метамор­физъм (видоизменяне).

“Ядката” на Витоша е изградена от интрузивни (плутонични) скали. Тя се е вместила клиновидно сред раз­лични скали. Сред интрузивните ска­ли откриваме габро, монцонити и си­енити. В отделни части на планината се срещат най-младите по геоложка възраст за планината скали - грано­сиенити. Тази ядка от интрузивни скали се нарича плутон, който има площ около 12 км2. Дължината му достига 13 км, а ширината му - до 9 км.

Начин на образуване

Историята на Витоша започва преди около 90 млн години в началото на горната креда. Тогава Средногорие­то не е било още планинска верига, а дъно на дълъг и тесен морски басейн.

На юг басейнът стигал до бреговете на Рила и Родопите, а на север ста­вал плитък и по-обширен, заливай­ки части от днешните земи на Стара планина, Предбалкана и Дунавската равнина. Последвали геоложки про­мени, свързани с издигания и потъ­вания на отделни части в района на днешна Витоша.

В началото на терциера (преди око­ло 65 млн години) Средгорието вече представлявало висока планинска верига. С течение на времето отдел­ни части от него започнали да про­падат, като така се образували някои от котловините в Западна България (Пернишката котловина, например).

Въпреки това, Витоша продължавала да се издига на фона на динамичната геоложка обстановка в региона. Бла­годарение на това в отделни геолож­ки времена тя е била остров, заоби­колен от слабосолени и сладководни басейни. Геоложките изследвания потвърждават, че земите около нея са били заливани, а Софийското поле е било дъно на обширен воден басейн през плиоцена (от около 5 до 2 млн години), като в края му езеро­то постепенно пресъхва и се оттича.

Ландшафтите в района Витоша при­добиват характеристики, близки до съвременните.


Парк Витоша - панорамни карти

Happy End

Това е накратко историята на Вито­ша, на нейното геоложко “битие”.

Планината и днес продължава да се издига, но бавно. Нейното развитие още не е завършено. Въпреки, че се е зародила преди около 90 млн годи­ни, тя е една млада планина, която се намира в “разцвета” на своето земно развитие.

Страница на статията : 010203
Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

26.12 2015 в 22:12

Шъ го напиша тъй, чи да мойтима разберети:
-К'ВО ?!