Слънцето изригва без прекъсване през целия месец и предстоят още мощни изригвания (видео)

Ваня Милева Последна промяна на 18 февруари 2022 в 06:51 31873 0

Кредит: SpaceWeatherLive

Слънцето е особено активно през последните няколко седмици. Нашата звезда претърпява серия от гигантски изригвания, които изпращат плазма в космоса.

Може би най-драматичното бе мощно изхвърляне на коронална маса и слънчевото изригване, което избухва от далечната страна на Слънцето на 15 февруари малко преди полунощ. Въз основа на размера е възможно изригването да е било в най-мощната категория, на която е способно нашето Слънце: изригване от клас Х.

Тъй като изригването и изхвърлянето на коронална маса или CME (coronal mass ejection) са били насочени далеч от Земята, е малко вероятно да видим някакви ефекти, свързани с геомагнитни бури, които се случват, когато материал от изригването се сблъска със земната атмосфера.

Те включват прекъсвания на комуникациите, колебания в електрическата мрежа и полярни сияния. Но ескалиращата активност подсказва, че можем да очакваме подобни бури в близко бъдеще.

Според SpaceWeatherLive, организация, която проследява слънчевата активност, Слънцето изригва всеки ден през месец февруари, като в някои дни има множество изригвания. Това включва три от втората най-мощна категория изригвания, M клас: M1.4 на 12 февруари; M1 на 14 февруари; и M1.3 на 15 февруари. През януари имаше и пет изригвания от клас M.

Учените класифицират слънчевите изригвания според яркостта на рентгеновите лъчи в диапазона на дължините на вълните от 1 до 8 ангстрьома. Има 3 категории:

  1. Клас X са големи, те са мощни събития, които могат да предизвикат затъмнения на радиовълните в цялата планета и дълготрайни радиационни бури.
  2. Изригванията от клас М са средни, те могат да причинят кратки затъмнения на радиовълните, които засягат полярните области на Земята. Понякога следват малки радиационни бури.
  3. В сравнение със събитията от X и M клас, изригванията от C-клас са малки с малко забележими последствия тук на Земята.

Леката геомагнитна буря, която събори 40 новоизстреляни сателита Starlink от ниска орбита на Земята, последва изригване от клас M, което се случва на 29 януари. Обикновено са нужни няколко дни слънчевото изригване да достигне Земята, в зависимост от това колко бързо се движи материалът. Останалите изригвания, случили се през февруари, досега са били в по-леката категория C-клас.

Но макар да звучи плашещо, това е доста нормално за нашето Слънце, тъй като то увеличава активността си приближавайки се към и по време на слънчевия максимум – най-динамичното време по време на неговия цикъл на активност.

Макар Слънцето да ни изглежда едно и също тук на Земята, то всъщност преминава през 11-годишни цикли на активност, с ясно дефиниран минимум и максимум. Този цикъл се основава на магнитното поле на Слънцето, което се обръща на всеки 11 години, като северният и южният му магнитни полюси сменят местата си.

Слънчевият минимум – характеризиращ се с минимално ниво на активност на слънчевите петна и изригвания – бележи края на един цикъл и началото на нов и се случва, когато магнитното поле на Слънцето е най-слабо.

Това е така, защото магнитното поле на Слънцето контролира неговата активност - слънчевите петна са временни области на силни магнитни полета.

Магнитно присъединяване. Източник: Wikimedia

Короналните изхвърляния на маса възникват, когато линиите на магнитното поле върху слънчевата корона (най-външната част на слънчевата атмосфера), подравнени в противоположни посоки, се сблъскат, разкъсат и свързват отново. Това внезапно събитие, наречено магнитно присъединяване, може да освободи огромни количества плазма.

Последният слънчев минимум е настъпил през декември 2019 г.

Слънчевите петна се образуват, когато слънчевото магнитно поле се заплете. Това се случва, защото слънчевият екватор се върти по-бързо от по-високите географски ширини. В момента на Слънцето има 111 слънчеви петна, въпреки че не всички от тях ще изригват активно.

Слънчевият максимум трябва да се случи около юли 2025 г. Може да е трудно да се предвиди колко активен ще бъде даден цикъл, защото не знаем точно какво ги движи. Доклад от проучване, публикуван в списанието Solar Physics през 2019 г., представи доказателства, че причината за 11-годишния слънчев цикъл се намира не в Слънцето, а в неговите планети. Приливните сили на Венера, Земята и Юпитер въздействат на нашата звезда, те привличат горещата плазма на нейната повърхност, подобно на Луната, чиято гравитация влияе на приливите и отливите на Земята. Екипът смята, че редовното подреждане на планетите на всеки 11.07 години поддържа темпото на слънчевия цикъл.

Учените откриха доказателства, че Слънцето може да навлиза в най-силния цикъл, регистриран досега. Остава да видим дали останалата част от цикъла ще продължи в същия дух, но да се надяваме да не доведе до събитие, подобно на Карингтън.

Междувременно можете да сте в крак с слънчевата активност, като следвате SpaceWeather, SpaceWeatherLive и Центъра за прогнозиране на космическото време на NOAA.

Източник: The Sun Has Erupted Non-Stop All Month, And There Are More Giant Flares Coming
MICHELLE STARR, sciencealert

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Земята

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !