Бързото превземане на Афганистан от талибаните предизвика хуманитарна криза и емигрантска вълна, но също така насочва фокуса върху огромните неизползвани минерални богатства на Афганистан, ресурси, които биха могли да променят икономическите му перспективи, ако някога се развият.
Афганистан е една от най-бедните нации в света. Но през 2010 г. американски геолози разкриват, че страната, която се намира на кръстопътя на Централна и Южна Азия, е разположена върху находища на полезни изкопаеми на стойност близо 1 трилион долара като желязо, мед и злато.
Има и редкоземни минерали и може би най-важното, което би могло да бъде едно от най-големите находища на литий в света - съществен, но оскъден компонент в акумулаторните батерии и други технологии, жизненоважни за справяне с климатичната криза.
„Афганистан със сигурност е един от регионите, най-богати на традиционни благородни метали, но също и на метали [необходими] за икономиката на 21-ви век“, коментира Род Шуновер (Rod Schoonover), учен и експерт по сигурността, основал група за екологични фючърси.
Предизвикателствата в областта на сигурността, липсата на инфраструктура и тежките суши са възпрепятствали добива на най-ценните полезни изкопаеми в миналото. Това едва ли ще се промени скоро под контрола на талибаните. Все пак има интерес от страни, включително Китай, Пакистан и Индия, които може да се опитат да се ангажират въпреки хаоса.
Огромен потенциал
И преди президентът Джо Байдън да обяви, че ще изтегли американските войски от Афганистан по-рано тази година, поставяйки основата за връщане на талибанския контрол, икономическите перспективи на страната са слаби.
Към 2020 г. приблизително 90% от афганистанците са живели под определеното от правителството ниво на бедност от 2 долара на ден пише в доклад на Конгреса на САЩ, публикуван през юни.
Според Световната банка икономиката на страната остава „оформена от нестабилност и зависимост от помощи“.
„Развитието и диверсификацията на частния сектор са ограничени от несигурността, политическата нестабилност, слабите институции, неадекватната инфраструктура, широко разпространената корупция и трудната бизнес среда“, се казва през март.
Много държави със слаби правителства страдат от т.нар. „проклятие на ресурсите“, при което усилията за експлоатация на природните ресурси не успяват да осигурят ползи за местните хора и местната икономика. Въпреки това разкритията за минералните богатства на Афганистан, които се основават на по-ранни проучвания, проведени от Съветския съюз, предполагат огромни перспективи.
Търсенето на метали като литий и кобалт, както и на редкоземни елементи като неодим, нараства, тъй като светът се опитва да премине към електрически автомобили и други чисти технологии, които да намалят въглеродните емисии.
Международната енергийна агенция (МАЕ) заявява през май, че глобалните доставки на литий, мед, никел, кобалт и редкоземни елементи трябва да се увеличат рязко, в противен случай светът ще се провали в опита си да се справи с климатичната криза. Три държави - Китай, Демократична република Конго и Австралия - понастоящем представляват 75% от световното производство на литий, кобалт и редкоземни елементи.
Средно една електрическа кола изисква шест пъти повече минерали от конвенционална кола, според МАЕ. Елементите литий, никел и кобалт са от решаващо значение за батериите. Електрическите мрежи също изискват огромни количества мед и алуминий, докато редкоземните елементи се използват в магнитите, необходими за работа на вятърните турбини.
Според изчисления на американското правителство находищата на литий в Афганистан биха могли да съперничат на тези в Боливия, където се намират най-големите известни запаси в света.
"Ако Афганистан има няколко години спокойствие, което да позволи разработката на неговите минерални ресурси, той може да се превърне в една от най-богатите страни в района в рамките на десетилетие", отбелязва Саид Мирзад (Said Mirzad) от Геологическата служба на САЩ пред списание Science през 2010 г. Той ръководи Афганистанско геоложко проучване до 1979 г.
Талибани. Кредит: Wikimedia Commons
Още повече препятствия
Това спокойствие така и не дойде, а по-голямата част от минералните богатства на Афганистан останаха в земята, разказва Мосин Хан (Mosin Khan), старши сътрудник от Атлантическия съвет и бивш директор на Близкия изток и Централна Азия в Международния валутен фонд.
Въпреки че има известно извличане на злато, мед и желязо, експлоатацията на литиеви и редкоземни минерали изисква много по-големи инвестиции и техническо ноу-хау, както и време. МАЕ изчислява, че са необходими средно 16 години от откриването на находище, за да може мина да започне производство.
Според Хан в момента минералите генерират само 1 милиард долара годишно за Афганистан. Той изчислява, че 30% до 40% са изядени от корупцията, както и от военачалниците и талибаните, които са управлявали малките минни проекти.
Все пак има шанс талибаните да използват новите си сили за развитие на минния сектор, коментира Шуновер.
"Може да си представим, че все ще има може би някаква консолидация и част от този добив вече няма да е нерегулирана", отбелязва специалистът.
Но, продължи Шоновер, „шансовете са нищожни“, като се има предвид, че талибаните ще трябва да отделят внимание на широк кръг въпроси на сигурността и хуманитарни въпроси.
„Талибаните поеха властта, но преходът от бунтовническа група към национално правителство ще бъде далеч от еднозначен“, коментира Джоузеф Паркс (Joseph Parkes), анализатор по сигурността за този регион във фирмата за разузнаване на риска Verisk Maplecroft. "Функционалното управление на зараждащия се минерален сектор вероятно ще е след много години".
Хан отбелязва, че е трудно да се получат чуждестранни инвестиции, преди талибаните да свалят цивилното правителство, подкрепяно от Запада в Афганистан. Привличането на частен капитал ще бъде още по-трудно сега, особено след като много световни корпорации и инвеститори се придържат към все по-високи екологични, социални и управленски стандарти.
„Кой ще инвестира в Афганистан, след като преди не е имал желание да инвестира?“, отбелязва Хан. "Частните инвеститори няма да поемат риска".
Ограниченията на САЩ също могат да представляват предизвикателство. Талибаните не са официално определени като терористична организация от САЩ. Те обаче са включени в списъка на особено обозначени глобални терористи (Specially Designated Global Terrorists and a Specially Designated Nationals) на Министерството на финансите на САЩ.
Възможност за Китай?
Проектите, подкрепяни от държавата, мотивирани отчасти от геополитиката, могат да бъдат нещо съвсем различно. Китай, световен лидер в добива на редкоземни минерали, заяви в понеделник, че „е поддържал контакт и комуникация с афганистанските талибани“.
„Китай, страната в съседство, започва много важна програма за развитие на зелената енергия“, разказва Шоновер. "Литият и редкоземните досега са незаменими поради тяхната плътност и физични свойства. Тези минерали са в обсега на техните дългосрочни планове".
Ако Китай се намеси, Шоновер заявява, че ще има опасения относно устойчивостта на минните проекти, като се има предвид досегашната дейност на Китай.
"Когато добивът не се извършва внимателно, той може да бъде екологично опустошителен, което вреди на определени слоеве от населението, от които никой не се интересува", коментира той.
Пекин обаче би могъл да не е много ентусиазиран за партньорството си в начинания с талибаните предвид продължаващата нестабилност и може да се съсредоточи върху други региони. Хан посочва, че Китай е търпял щети, кагато преди това се е опитвал да инвестира в проект за добив на мед, който по-късно е спрял.
„Вярвам, че те ще дадат приоритет на други нововъзникващи/гранични географски области много преди Афганистан, ръководен от талибаните“, коментира Хауърд Клайн (Howard Klein), съветник на инвеститори относно лития.
Източник: The Taliban are sitting on $1 trillion worth of minerals the world desperately needs, CNN Business
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари