ДНК на бактерия от преди 500 години е първото пряко доказателство за епидемия, и то една от най-смъртоносните в човешката история, която е избухнала при завладяването на Латинска Америка от испанците.
Това става ясно от двойка проучвания, цитирани от списание Nature.
Едното от проучванията е разкрило ДНК на стомашна бактерия от погребения в Мексико, свързани с епидемията от 1540 година, при която са загинали 80% от коренните му жители. Докладът на екипа е публикуван в bioRxiv. Това е вероятно първото генетично доказателство за патоген, причинил масивен спад на коренното население след европейската колонизация, коментира Ханес Шрьодер (Hannes Schroeder), изследовател на древни ДНК от Националния исторически музей на Дания в Копенхаген, който участва в изследването.
През 1519 г., когато корабите на испанския конкистадор Ернан Кортес (Hernan Cortes) пристигат в Мексико, местното население е наброявало около 25 милиона души. Само век по-късно, след испанската победа и серия от епидемии, населението е достигало едва 1 милион. Най-големите от тези епидемии са известни като cocoliztli (от думата "чума" на езика на ацтеките нахуатъл). Две големи cocoliztli, през 1545 и 1576 г., водят до смъртта на между 7 и 18 милиона души, живеещи в планинските региони на Мексико.
"В градовете бяха изкопани големи ями и от сутрин до вечер свещениците не правеха нищо друго, освен да пренасят мъртви тела и да ги захвърлят вътре", отбелязва францискански историк, свидетел на епидемията от 1576 г.
До този момент учените не са единодушни около причините за cocoliztli, въпреки че са обсъждани морбили, едра шарка и тиф. През 2002 г. изследователите от Националния автономен университет на Мексико (UNAM) предположиха, че зад това масово измиране стои хеморагична треска, подсилена от катастрофална суша. Те сравниха мащаба на епидемията от 1545 г. с тази от чумата през 14-и век в Европа.
В опит да разреши спорния въпрос, екип, воден от еволюционния генетик Йоханес Краузе (Johannes Krause) от Института Макс Планк в Йена, Германия, извлича ДНК от зъбите на 29 души, погребани в южния планински щат Оаксака. Всички без пет са били свързани с cocoliztli, за които изследвателите смятат, че са се случили между 1545 и 1550 г. Древният бактериален материал, открит в няколко от мъртъвците, е съвпаднал с ДНК-то на салмонелата (при сравнение с базата данни на над 2700 съвременни бактериални генома).
По-нататъшното проучване на нарушени ДНК-фрагменти от останките е позволило на екипа да възстанови два генома на вид Salmonella enterica, известен като Paratyphi C. В наши дни тази бактерия причинява ентеро трески, тифоподобни болести, които се появяват предимно в развиващите се държави. Ако не се лекува, тя може да убие 10-15% от заразените хора.
Предположението на Краузе и неговите колеги е подкрепено от друго изследване, публикувано в bioRxiv, в което се говори за възможността Salmonella Paratyphi C да е пристигнала в Мексико от Европа. То е дело на екип, начело с Марк Ахтман (Mark Achtman), микробиолог от Университета Уоруик в Ковънтри (University of Warwick, Coventry), Великобритания. Учените са събрали и изследвали генома на бактериалния вид от останките на млада жена, погребана около 1200 г. в гробище в Трондхайм, Норвегия. Това е най-ранното доказателство за сега редкия вид салмонела, както и доказателство, че е циркулирал в Европа.
"Това, което бихме искали да сторим, е да погледнем и двата вида едновременно", казва Хендрик Пойнар (McMaster University), еволюционен биолог от Университета Макмастър в Хамилтън (McMaster University, Hamilton), Канада.
Наличието на Salmonella Paratyphi C в Норвегия 300 години преди да се появи в Мексико не доказва, че европейците са разпостранили ентеро треската сред коренните мексиканци, коментира Шрьодер, но тази хипотеза е напълно възможна. Малък процент от хората, заразени със Salmonella Paratyphi C могат да пренасят бактерията без да се заразят, така че несъмнено здрави испанци могат да заразят мексиканци.
Paratyphi C се предава чрез фекален материал, а сривът на социалния ред по време на испанското завоевание може да е довел до влошаване на санитарните условия, се отбелязва в доклада на Краузе.
Проучването дава модел за идентифициране на патогените зад древните епидемии, коментира Шрьодер. Неговият екип планира търсене на древни патогени по погребални места на Карибите, свързани с катастрофални епидемии след пристигането на европейците. "Идеята, че някои от тях са причинени от салмонела, вече е напълно отчетлива възможност", добавя той.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари