Настоящите климатични промени заплашват да повишат температурата на планетата с няколко градуса. Но в миналото земята е преминавала през периоди на по-сериозно затопляне, понякога нагряване с няколко десетки градуса над сегашното ниво. При тези температури ледените шапки на полюсите са се стопявали напълно и живите същества са били изправени пред опасни изпитания. Но малко се знаеше за поведението на атмосферата в условия на такава гореща Земя.
Наскоро учени климатолози от Харвардския университет провеждат компютърни симулации и установяват, че по време на най-горещите климатични епохи сушите са заменени от дъждове с невероятна интензивност, които покриват стотици квадратни километри, изхвърляйки десетки сантиметри валежи за броени часове.
Това се описва в статия, публикувана в списание Nature.
„Ако обърнете внимание на огромните простори на тропиците днес, със сигурност ще вали някъде“, обяснява водещият автор Джейкъб Сили (Jacob Seeley) от Харвардския университет. „Но ние показахме, че в изключително топъл климат трябва да минават цели дни без капка дъжд в огромна площ над океана. Тогава внезапно над целия регион се разлива силен порой, изливайки невероятни количества вода. След това утихва за няколко дни и всичко се повторя".
При симулиране на екстремно затопляне учените въвеждат в изчисленията увеличено количество атмосферен въглероден диоксид (в някои случаи 64 пъти повече от сегашното) или увеличаване на яркостта на Слънцето (до 10 процента), което води до нагряване на планетата до повече от 50 градуса по Целзий. Именно при такива условия възниква краткотраен цикъл, водещ до появата на екстремни дъждове.
Предварителни резултати от проект на Smithsonian Institution, показващ средната температура на повърхността на Земята през последните 500 милиона години. През по-голямата част от времето глобалните температури изглеждат твърде високи (червени части от линията) за устойчиви полярни ледени шапки. Последните 50 милиона години са изключение. Кредит: Smithsonian Institution
Поради интензивното изпаряване на влагата от повърхността на планетата, над нея възникна "инхибиращ слой", който предотвратява издигането на водата до височината на образуването на дъждовни облаци. Онези облаци, които се образуват отгоре, може да валят, но тази влага ще се изпарява, нямайки време да достигне земята, а само леко спада температурата.
В резултат на това във въздуха ще се натрупва вода и температурата ще пада до момента, в който може да се появи облачност, въпреки „инхибиращия слой“, а цялата натрупана влага пада под формата на порой.
„Това е като да зареждате огромна батерия“, добавя Джейкъб Сили. Според климатолозите такива дъждове могат да излеят повече от (30 сантиметра валежи за няколко часа.
Справка: Seeley, J.T., Wordsworth, R.D. Episodic deluges in simulated hothouse climates. Nature 599, 74–79 (2021). https://doi.org/10.1038/s41586-021-03919-z
Източник: On ancient Earth, it never rained but it poured, Harvard University
Още по темата
Животът
Прецизно настроена за живот ли е нашата Вселена?
Земята
Как промените в климата способстват за разпространението на инфекциозните и паразитните заболявания?
Земята
Гълфстрийм се е забавил с 15%. Не е бил толкова слаб повече от хиляда години.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари